Просо със сурови зеленчуци

В тази храна просото може да се замени с качамак, елда, киноа, булгур, боб – всички видове включително мунг и черно око, леща, нахут, ечемик – или накратко – всякакви варива, които обичаш. Начинът на приготвяне е същият, но се получават различни вкусове, защото основните съставки са ралични. С подправките също могат да се правят вариации, според предпочитанията. Аз смело използвам всякакви сушени и свежи „треви“ и не вярвам на съвети като „девисилът е подходящ за боб, копърът за картофи…“ Колкото повече подправки – толкова повече здраве в храната 🙂 Няма да се отклонявам да обяснявам коя съставка каква полезност носи, защото интернет пространството е доста изчерпателно по въпроса. Точни мерки на продуктите не посочвам, защото не използвам такива. Основният ми критерий е личният вкус.

Да си дойдем на думата за манджичката с просо и сурови зеленчуци.

Продукти:  

просо

зелен лук

сурови чушки – зелена , червена

целина

домати

морков

зелен копър

пресни листа босилек

конопено семе, къри на прах, куркума, смляно семе от папая, хималайска сол

слънчогледово и тиквено семе

Приготвяне:

1. Сварявам просото – снимката от фейсбук, която приятелите ми не разгадаха, когато ги попитах – коя е тази храна 🙂

2. Добавам сухите и прахообразни подправки + солта и конопеното семе. Нарязвам зеленчуците в механична резачка (чопър), прибавям ги и обърквам.

3. Домата заедно с босилека смилам в блендер, докато се получи хомогенен сос и го добавам към просото с подправките и зеленчука. Естествено обърквам, опитвам и доовкусявам с прясно изцеден лимов сок, ако  преценя, че е нужно.

4. Време е за слънчогледовото и тиквеното семе

5. Е, сега вече може да похапнем.

Ако ти е любопитно, провери в нета колко полезности доставя тази храна на тялото.

А, щях да пропусна! Към манджичката бих добавила още – магданоз или силантро, но и двете ги бях свършила, когато реших да я сготвя.

Мисля, че схвана основния принцип – всичко, което е годно за сурова консумация не се вари, заедно с основната съставка – в случая – просо.

Храната, приготвена по този начин има изключително свеж вкус, но хрупкането на пресния зеленчук може да се окаже странно преживяване за свикналите с традиционния вкус на варивата. 🙂

Добър апетит и здраве да е!

 

Вкусно ми е и райско

Обичам райски ябълки, но познавах само онези, които са вкусни, когато са много меки. Разрязвах ябълката на половина и я хапвах с лъжичка. През първата ми есен в САЩ, видях в един азиатски магазин, близо до входа изложен огромен куп от този плод и край него много хора с източен произход избираха сериозни количества. А ябълките – по-твърди от обикновените, дори зеленикави на цвят. Изненадах се от видяното, но допуснах, че бързичко омекват (доузряват) и затова с такава охота се купуват. Отнесох в къщи само 3-4, за да тествам какво се случва. Чаках ябълките да омекнат повече от месец, но това не се случи и ги изхвърлих без да ги опитам, защото знам, че твърдите са тръпчиви.

Две години по късно, пак по райско време, бяхме на гости на приятели и те ни питат дали сме опитвали този плод. Обелиха няколко ябълки, нарязаха ги. „Аз имам колеги корейци, разказва нашият приятел, и те много ги хрупат. Почерпиха ме,  харесаха ми, та си купихме и ние.“ Така и аз се осмелих да опитам твърдите райски ябълки – не само са ядливи, но са вкусни и сладки (даже прекалено).  После чичко Гугъл ми разказа, че има и такъв сорт, който се яде твърд и е традиционна есенна храна за хората от изтока. Вече у дома смело пълним големите купи с райския плод и не го чакаме да омекне. 🙂

За полезността на райската ябълка няма да повтарям вече изписаното в десетки статии, само ще припомня, че поради високата захарност, прекаленото количество става опасно. Затова ядем не повече от две плодчета на ден – най-добре за закуска  🙂

Интересен факт  има около цената на райските ябълки тук. В другите магазини те са изложени в малки касетки, подредени – всяка в гнездо и цената им е за бройка. Една ябълка струва повече, отколкото 1 паунд ябълки в азиатски магазин. Пазар! 🙂

От мен – пожелание за вкусна есен!

Тук съм, не само за Коледа

Предколедно ми се прииска да се отбия и тук. Нещо като да се върнеш у дома за празниците, ама не точно. Не съм си отишла от този блог, за да се завръщам в него като на гости  🙂 Не съм го и изоставила, макар да изглежда така, но скоро ще разбереш. Всичко случващо се  нуждае от времето си. Дай му го и бъди търпелив да го изчакаш. Ето това е моето пожелание – за празник и делник.

Аз пък ти благодаря, че се отбиваш, че ми пишеш и че сме заедно, някак от разстояние.

До скоро!

А сега – празнувай, лудувай и храни – повече душата, по-малко тялото!

Ива

Сезам отвори се!

Богатството на сусама

Знаете ли, че именно сусамът помага на Али Баба да вземе съкровищата на четиридесетте разбойници? Спомняте ли си популярната приказка? Вълшебните думи, с които се отваря пещерата са „Сезам отвори се!“. За българския читател остава непонятно защо, когато Али Баба ги забравя се опитва да си спомни думите като изрежда имена на различни семена. Ами защото сезам е сусам (sesamum indicum). “Роден“ в Африка, сусамът днес се отглежда на много места по света. Но още в древността са ценени качества му и е бил използван, както и днес, за храна и лечение.
Ето какво казва за сусама българският лекар-нутриционист д-р Георги Гайдурков: „Сусамът (семе) е изключителен по своите качества и незаслужено забравен природен феномен. Традиционно широко и ежедневно се използва в източната кухня (сусамов тахан, халва , хоммус, сусамово масло и др.). Сусамът е най-богатият на органичен калций естествен растителен продукт ! Изключително добрият баланс на аминокиселини, лецитин, ненаситени мастни киселини, витамини и минерали го прави незаменим при лечение на анемия, остеопороза, ставни и други опорно-двигателни заболявания, зъбни кариеси и пародонтоза. Сусамът е и най-добрата храна (афродизиак) за укрепване на мъжката полова активност. Източник е на сила и енергия и е подходящ за широка профилактика. Препоръчвам ползването само на сурово сусамено семе (може и белено), като за доброто усвояване е необходимо да се смила. Дневна доза – 2-3 супени лъжици.“

Как открих, че сусаменото семе е ефикасно „лекарство“ срещу мускулна треска. Дълго време не бях правила  физически упражнения. Почти 10 години не съм пила никакви лекарства по никакъв повод и когато възстанових тренировките, близките ми се опасяваха, че ако не взема мерки (аспиринче) на сутринта няма да мога да се мръдна. Реших да опитам силата на сусама и се изненадах. Изпих един сусамен шейк след първата тренировка и на следващия ден влязох отново в залата без никакви болки. И така продължих всеки ден! А преди доста години, дори и аспиринчетата не ми помагаха толкова магично – ни най-малка болка в мускулите!

И сега – варианти за лесно, вкусно и полезно хапване на сусам всеки ден.
Бананово-сусамен шейк
Две супени лъжици сурово сусамено семе се смила в кафемелачка. Получава се гъста, почти кремообразна маса (поради голямото количество растителна мазнина, съдържаща се в сусама). Изсипваме я в дълбок съд, подходящ за пасиране (може и в купичката на пасатора), прибавяме нарязан на едро банан и половин чаена чаша вода. Ако обичате да ви е по-сладичко, може да добавите и няколко стафиди. Тази смес се пасира и е готова за консумация. Може да се разреди с още малко вода и да се добави кубче лед.
Добре е банановият шейк да се пийва 15-тина минути преди хранене, но може да е заместител сутрешната или следобедна закуска.

Бананово-сусамен шейк – продукти и уреди

Овкусител на салати
Нарежете си салата от пресни зеленчуци – такава, каквато ви се яде или пък харесвате най-много. Заместете дресинга и другите овкусители със смес от смлени сурови семена – сусам, белен слънчоглед и тиква, лен. Нужно е всеки вид да е смлян на прах, а после се смесват и добре се размесват. Може да се използва и само сусам. Наръсете обилно салатата. Ако естетсвото й налага използването на кисело овкусяване добавете прясно изцеден лимонов сок. Разбъркайте!
На Здраве да ни е!

Здравословни пълнени чушки на пара

С цвят на Слънце, значи – на-здраве!
Пълнените чушки в тенджерата преди варенето.

Защо храната приготвена по тази рецепта е здравословна?

• Не съдържа термично обработени мазнини, за които е известно, че са канцерогенни.
• Продуктите в нея са съвместими и лесно усвоими от храносмилателната система.
• Богата е на хранителни вещества, а използваната технология чрез варене на пара е щадяща и ги запазва в максимална степен.

Продукти:

• Сварени нахут и соя, може и само нахут, но не и само соя (доста тежка е за самостоятелна консумация)
• Пресни – лук, целина, морков, копър, магданоз, чушки – в случая жълти, но могат да се използват и всякакви други цветове – червени, зелени, оранжеви.
• Сушена чубрица и черен пипер смлян (по желание)

Приготвяне:
Нахутът и соята се пасират, намачкват се колкото е възможно повече. Може да се прибави малко вода или зеленчуков бульон (течността от варене на някакви други зелечуци), за да не е толкова суха и „трошлива“ сместа. Пресните зеленчуци се нарязват много ситно и се омесват добре с нахутено-соевата смес, чубрицата и сол на вкус. Пълнят се чушките и се подреждат в съд за варене на пара. Ястието е готово, когато чушките омекнат добре. Сервира се топло, а преди ядене чушката може да разрежи и в нея да се поставят няколко малки парченца краве масло.

Добър апетит!

Ивалина Ташева

Рецептата е лично изпитана и описана, и е публикувана във в.“Зорница“ – Монреал

Ден Първи !

Денят, в който тръгвам към себе си!

Ден различен от всички до сега!
И всеки ден е такъв, колкото и да ти се струва, че прилича на другите.
Ден с особено значение за теб, за мен!
Владее ме любопитство. Имам достатъчно информация за онова, което предстои да направя. Знам и какви промени започват в тялото ми. Наблюдавам се и повече от всякога дарявам на себе си внимание и грижа.

Голата истина – излишните килограми са само видимо ненужното. Невидимото са излишъците, които разболяват душата. Тях, кантар не ги хваща!

Храната ми се състои само от плодове. Днес диня и праскови. Ям колкото и когато ми се яде. И се чувствам добре, сякаш не съм като всички. Защото днес тялото ми хем почива (заслужава го), хем пълни енергийния си резервоар, хем се почиства. Как изглежда жилището ти след основно почистване? Сякаш в него започва нов живот, нали? Така е и с тялото. Когато го почистя, то се самоподрежда и аз се чувствам уютно с него.

Закуска? От години не закусвам сутрин. Първото ми хранене е тогава, когато усетя глад – обикновено към 13 – 14 часа, а често и по-късно. След сън пия цитросов фреш от портокали и грейпфрут и кафе – черно, натурално – без подсладители и украсители (мляко, сметана или други добавки). Кафето влиза в тялото поне 30 минути след фреша.
Често ми се чудят – как така без закуска. Пък аз се чудя как години наред съм могла да стимулирам апетита си със закуски – сандвичи, банички и всякакви нашенски вкусотии. Да, това открих – закуската възбужда апетита за целия ден и още от сутринта ми образува мързел. Изсмуква ми мисловната и физическа енергия и я насочва към стомаха, който се нуждае от нея, за да се справи с „питателната“ закуска. Откакто се сбогувах с първото дневно хранене, ми се случи няколко пъти да наруша навика си. Повярвай ми – ужасно гадно усещане – като на вътрешна замърсеност, тежест в корема, отвратителен вкус в устата за дълго и вместо нежелание за още храна – вълчи апетит. Нужна ми е много, ама много воля, за да го елиминирам.

Навикът? Създаването на навик изисква много усилия, мотивация и упражнения, за да се затвърди. Нарушаването на навика винаги създава дискомфорт. Подсети се за някой твой навик и ще се убедиш, че е така. Когато за първи път пуши цигара изпита ли удоволствие? Колко гадни усещания „преглътна“, докато тази мода ти стана навик? А после колко пъти се отказва от тютюна? Дискомфортно ли ти е без него?

Очистването на тялото? Няма да разказвам защо е необходимо, какво се случва с нашата материална същност, какви са ползите и подводните камъни. Всичко това много простичко и подробно е описано от д-р Гайдурков в книгата му „Човешкото хранене“. Напомням ти, че в този блог споделям своя опит за ползите и своите открития от грешките. Вече описах както период на очистване само с плодова храна, така и преходното хранене след него.
Разбира се, тялото и умът могат да се изчистят и обновят и без драстичното очистване. Знам, то е непосилно за много хора и обикновено се търси спасение в него, когато са изчерпани другите лечебни варианти. Въпреки, че храненето само с плодове, макар и за много кратки периоди от време е предимно жизнена необходимост за тялото, а не единствено лечебен метод. Опитът ми показва, че дори само „изчистването“ на храната от вредните и изкуствени компоненти, както и елиминирането на някой опасни технологични похвати в приготвянето й, също е значителна крачка към по-добър живот. Какви са те, ще разкажа в друга статия.

Връзката тяло-душа? Забелязъл ли си, че в този блог, говоря за това? Защото лично съм се убедила, че изчистеното тяло повлича обновяването на душата. Вярно е й обратното! Откъдето и да тръгнеш все се стига до същия резултат. При мен се случи да започна от тялото и то без да знам последствията за душата. Това преживяване беше доста стресово за мен, но после ми хареса и така стана голямото изследователско пътешествие на моя живот.

И като край за днес искам да кажа, че и най-здравословната храна не ни оздравява, ако душата не живее според природата си. Има хора, които изобщо не се замислят какво, кога и колко ядат, а са здрави и щастливи, защото душата им не е заглушена. Ето как тя  се оказва конят и ако я впрягаме след каруцата, колата няма как да тръгне.

Благодаря ти, че ми пишеш, че питаш и споделяш! Така имаме полза и двамата!

Хайде, започваме ли?

Аз – Да! А Ти?

Задръстих се от ядене и неядене. Преситена съм от материалната храна, но не сдъвквам намеренията си и не реализирам желанията си. Причини – колкото искаш! Но те са за утеха и за да избегна опълчването срещу себе си. Неусетно се окопах в крепост от ненужни  килограми, сякаш да пазят, онова що не смея да пусна. Гадно ми е! Товар ми е! Имам нужда да разтворя крила, пък крепостта  става все по-здраво затворена…

Почти 10 годишният ми опит знае , че когато тялото изгладнее, се събужда апетитът на душата. И тя започва да се храни – сама! Не чака нито да й сготвя, нито да й сложа в устата, защото е автономна, мъдра и самобалансираща се (когато не й преча).

Спирам с предисловието! Десет килограма ми пречат и предстои тяхното  унищожаване!

Пиша това в първите минути на 21 август, 2012, малко след полунощ. Започвам очистване на тялото. Продължителността му  ще реша в движение.  Така  се завръщам в този блог и  започвам да описвам всеки ден – храна, преживявания, изкушения, движения, усамотения…

Ако ти хрумне да ме следваш прочети всичко, което съм писала до сега и реши дали е за теб, какъв е риска и можеш ли да поемеш отговорността си. Аз отново препоръчвам консултация и напътствия от лекар, дори и да нямаш заболявания.

Не се колебай да ми зададеш всеки въпрос, който се породи, докато четеш тук.

Ако се сетиш за твои приятели, нарушили връзката си тяло-душа, разкажи им за този блог, сподели го в твоите социални мрежи – нали те са за това – да бъдем взаимнополезни 🙂

Благодаря!

Преходното ми хранене

(юли/август 2011)

Особеностите на този период прочети тук. Важно е преди да продължиш!

1-ви ден – тегло 72,000 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 нектарина, 1 круша, 3 киви

вечеря – настърган морков, овкусен с лимонов сок + 7 накиснати бадемови ядки

2-ри ден – тегло 71,300 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 ябълка, 1 нектарина

вечеря – сварен на пара картоф, домат, парче краставичка, накиснати сурови бадемови ядки

3-ти ден – тегло 71,200 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, ябълка, купичка череши

вечеря – 2 неголеми сварени на пара картофи, залена салата с краставици, овкусена само с изцеден лимонов сок, накиснати бадемови ядки.

4-ти ден – тегло 70,600 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 диня

обяд – 1 кочан сварена царевица

купичка череши, 1 нектарина

вечеря – салата – цветно зеле, морков, целина, подправени с магданоз, копър и прясно изцеден лимонов сок; 2 сварени на пара картофа, сварени на пара зеленчуци – карфиол, броколи, зелен боб, морков, зеле.

5-ти ден – тегло 70,600 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1/4 диня

обяд – 1 кочан сварена царевица, 1 малка краставица с копър и магданоз

вечеря – домат; зелена салата с репичка – овкусена с копър, магданоз и сок от пресен лимон; сварени на пара картоф и зелен боб, овкусени като зелената салата; накиснати във вода сурови, бадемови ядки

                            

6-ти ден – тегло 70,600 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1/4 диня, 1 круша, 1 нектарина

вечеря – салата от цветно зеле, морков и целина, овкусена с копър , магданоз и прясно изцеден лимонов сок; сварени на пара карфиол , броколи и малък картоф, овкусени както салатата; кочан сварена царевица и накиснати във вода сурови бадемови ядки. Салатата и сварените зеленчуци са поръсени за омазняване със смлени в кафемелачка сурови слънчогледови семки.

7-ми ден – тегло 70,600 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1 малък пъпеш, купичка череши

вечеря – пресни репички; сварени на пара зеле, зелен боб и морков; кочан сварена царевица и накиснати във вода сурови бадемови ядки. Сварените зеленчуци са поръсени за омазняване със смляно в кафемелачка сурово слънчогледово семе.

8-ми ден – тегло 70,200 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, купичка череши, 1/2 диня

вечеря – салата: цветно зеле с авокадо, лимонов сок и копър; 1 настъргана тиквичка, задушена с булгур и овкусена с пресен копър, скилидка счукан чесън , зелен боб, морков и броколи, сварени на пара, нарязани и прибавени към булгура, сурови накиснати бадеми.

9-ти ден – тегло 70, 100 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1 нектарина, 1 круша, купичка череши

вечеря – елда ( накисната, необходими са 3-4 часа, до разпукване в топла вода или зеленчуков бульон), към нея – зелен боб и морков, задушени на пара, лимонов сок, за омазняване – авокадо; зелена салата с краставица, репички, пресен лук, лимонов сок, целина – поръсени със смляна сурова семенна смес (сусам, лен, слънчоглед); сурови накиснати бадеми.

10-ти ден – тегло 69,800 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 диня

вечеря – зрял боб, сварен с лук, морков и джоджен, като поизстине го омазнявам със семенна смес; зелена салата с лимонов сок и семенна смес; сварена на пара бамя със сос от настърган домат, счукан чесън и зелени подправки; сурови накиснати бадеми.

Критерий за правилно проведено преходно хранене е теглото – ако продължи да намалява, значи няма грешки по отношение на количеството храна и видовете, които включвам. В началото на статията те насочих да прочетеш принципите на преходното хранене , а това подробно описание е само примерно. Преходното хранене дава възможност за творчество и аз всеки път импровизирам според сезона и продуктите, които мога да набавя без мъчително търсене на определена храна на „всяка цена“.

Вкусно е! Успех 🙂

Пълно тяло – празна душа

Празното не ражда…

Бях изпълнена. Работех по няколко идеи (възникнали, съвсем не планирано), които харесвах и ми доставяха огромно удоволствие. Съвместявах усилията си с нови за мен хора – подходящи, които бързо усетих близки и подобни. Беше ми забързано, динамично, успешно, прекрасно, въпреки че бях изоставила започнати и важни за мен дейности.

Но! Пренебрегнах един много показателен фактор – засиления апетит към храната. През този период имах необходимост от много и то калорична храна. Ангажираността не отклоняваше вниманието от желанието ми да приготвям и ям всичко онова, което знам, че не храни тялото, а само сетивата.

За 3 месеца напълнях с 9 килограма! А щом тялото пълнене, душата празнее. Видимо може да се чувстваме добре и удовлетворени, да сме в благодатен и успешен период, но там някъде в душата нещо не стига, тя не е задоволена и нахранена и тогава започва да се пълни тялото. Може да са страхове, може да е нерешителност, може да е неудовлетвореност, но при всички случаи е глад – душевен! А тялото и душата са като скачени съдове, изпразва ли се единият – пълни се другият. Представи си скачените съдове с равно количество течност в двата. Под въздействие на налягане, натиск (случва се когато станем глухи за душата си и вървим срещу онова, което я радва) съдът „душа“ се изпразва и понеже е скачен със съда „тяло“, то „тяло“-то започва да се изпълва. Обгражда се в крепост от телесна плът и така се изолира от света, създава си броня и пази от показ не друго, а празната си душа. Когато душата е изпълнена и изпълвана, тя не се нуждае от пазители и крепости, защото обича свободата и откритостта. Ако разпознаем натиска, който й упражняваме и го отстраним, крепостните стени започват да се саморазрушават.

Не, не те убеждавам, че на всички хора със слаби тела душата им ликува, както и че всички пълни тела носят празни души. Ние човеците сме сложни биоенергийни системи и при всички е различно, но пълното тяло е неестествено физическо състояние и връзката му с нашата душевност е безспорна.

Обстоятелства ме разделиха с дейностите, които ме изпълваха и аз им позволих това без съпротива и съжаление. Знам, че всичко идва, за да си свърши работата в живота ни и после да отмине. Оставих се да почувствам какво  състоянието си. Пратих Его-то във ваканция и се усетих някак свободна и спокойна. Възвърна се хармонията в мен, която неусетно бях загубила в динамиката и емоциите. Усетих се по-подредена и най-важното – завърнах се с още по-голяма енергия, знания и ясни стъпки към делата, които бях зарязала.

Изчезна апетитът към храната, която до скоро поглъщах с кеф. Тялото ми подсказа, че иска да си възвърне формата, че е време да го очистя, защото душата се беше очистила от отклонението ми . Осъзнавах тази необходимост още докато наблюдавах стремителното напълняване и всяка вечер се приспивах с обещанието „утре започвам очистване“, а това утре все не идваше. Настъпи тогава, когато въртележката спря и излязох от обсега на центробежните сили.

И да се върна пак към скачените съдове. Ако в съда „душа“ попадне замърсител, той непременно напада и течността в съда „тяло“. Ако след замърсителя в единия от съдовете (независимо кой, процесът работи и в двете посоки) постъпи очистващо вещество, то очиства първо течността в съда, където е прибавено, но после прониква и в другия.

Тази връзка изпитвам през всичките почти 10 години, откакто започнах да очиствам тялото и да се вслушвам в душата. Тогава не знаех и не подозирах, че моята материалната същност има връзка с душевността ми. И сега в периоди на действие или бездействие наблюдавам тялото, слушам душата и им се подчинявам. Опитът ми показва, че най-добрите учители сме си самите ние. Нищо друго не ни дава посоката така, както вглеждането в себе си. Нужно е само да се научим да се виждаме и да не се плашим от това, което сме, както и да се доверяваме на най-близките си приятели – собствените ни тяло и душа. Да, ние сме Те, но имаме  изключителната способност да бъдем и отвъд тях  – чрез мисълта, която или управляваме, или я оставяме да ни върти в своя хаос. Не е ли вълнуващо?

Пиша това в последния 12 ден от периода на телесното ми очистване. Защо 12 ли? Почувствах, че са ми достатъчни! Следва период на преходно хранене 🙂

Аз, Ива – с пълна душа и изпразнено тяло 🙂