Към читатели, приятели и случайни посетители

С най-нескрито удоволствие пиша тези редове, за да известя, че спирам публикуването на нови статии в този блог. Всичко написано остава така, както е било, когато е замислено. То обаче, вече не съответства на настоящия ми опит.

Това решение ме радва, защото е резултат от лично развитие и естетсвенa промяна. А това са  неща, които често преживяваме, дори без да сме се стремили към тях. Промяната е онова добро, което ни качва в следващото ниво.

„Отслабвам с Ива“ остава като своеобразен музей. 🙂 Предстои някой от статиите да бъдат актуализирани и отново публикувани, но в „Журналът на Ива“.  Той няма да бъде променен, само допълнен и актуализиран. Там ще продължа да споделям и личния си опит с двойната роля на храната – както на лекарство, така и на отрова (Хипократ).

Благодаря за доверието, за търпението, за толерантността, за въпросите и споделянето.

Надявам се да се срещнем отново, но в „Журналът на Ива“

Обичай живота и той ще ти отвърне с любов!

До скоро,

Ива    gerber edit text

 

 

Различни вкусове домашен хляб от спелта

Идеи за вкусово разнообразяване на домашен хляб от спелта, приготвен в машина с една и съща рецепта.

Журналът на Ива

Как да постигнем разнообразни вкусове с една и съща рецепта за домашен хляб в машина?

Вече описах моята най-сполучлива и семпла рецепта за домашен хляб с пълнозърнесто брашно от спелта без мазнина, яйца и мляко.

Приготвям го всяка седмица. Докато е топъл, обичам да хапна филийка, намазана  с кокосово масло, поръсена леко с хималайска сол и гарнирана с доматче. Вкусен начин да приема полезната кокосова мазнина. Този аромат ме препраща с лека носталгия към детството и бабините препечените филийки със свинска мас. 🙂

Добре изстиналия хляб съхранявам във фризер, нарязан на филийки за по-лесна употреба.

Реших отново да се върна към този хляб, за да споделя идеи за разнообразяване на вкуса, които съм изпробвала и смело препоръчвам.

  • Добавят се 2-3 супени лъжици смес от сушени зеленчуци. Желателно е да се използват такива, които не съдържат  сол, консерванти и оцветители.
  • Или същото количество италианска подправка. Това е микс от сухи подправки…

View original post 113 more words

Сама в къщи на св.Патрик

Всъщност не съм съвсем сама, двете с причината сме. Днес е популярният ирландски празник св.Патрик, който в САЩ се празнува не по-скромно, отколкото в Ирландия. Отличителни черти на празника са зеления цвят във всичките му нюанси, детелините, бомбетата, уискито, бирата, ребърцата, сиренцата и разните подобни ирландски чревоугодки.

Зет ми е от ирландски произход (преди повече от 120 години неговите прародители се заселили в САЩ) и леля му по традиция организира пищни партита на този ден. Поканените могат да си доведат и приятели, така че става парти-навалица, на което всеки е ирландец, сиреч облечен е в нещо зеленко, похапва, попийва и се забавлява.

Малко преди празника си сменихме жилището и нашата Луси е в стрес. Все още не я оставяме сама в къщи и ни придружава навсякъде, но партито за св.Патрик не е най-подходящото място за нея.  Без никакво съжаление избрах да си остана в къщи в компанията на моята почти 14 годишна декелка.

За да съм солидарна с празнуващите, си налях чаша червено вино, заредих хлебопекарната с доза хляб от спелта за следващата седмица и насочих внимание към вечерята.

Вчера купих за първи път паста мисо и кълнове от броколи, и сега сама в къщи на св. Патрик  отпуших кулинарната си креативност. Ето какво си спретнах за хапване след чашата вино 🙂

st.Patric salad text

Какво е това, ли? Ето съставките и начина на приготвяне:

Две препълнени чаени лъжици мисо полях обилно с прясно изцеден лимонов сок. Обърках до гъста хомогенна каша и прибавих кълнове от броколи. В салатена купа поставих накъсани сурови броколи, нарязани доматчета, шепа сурово кашу, едно авокадо нарязано на ситно и чия. Добавих дресинга от мисо с кълнове и обърках добре.

И сега, с тази вкусотийка, съвсем уверено мога да кажа на-Здраве! Наздраве за всички ирландци и приятелите на ирландците, и всички познати и непознати хора, празнуващи най-зеления празник в календара!

Нали замириса вече на пролет и на пробуждане! …

Здраве да е!

От мен – Ива 🙂

 

Хумус със зелени маслини

Добре известен факт е, че хумусът е доста богата храна, затова е препоръчително да присъства в менюто ни поне 1-2 пъти седмично. Хумусът запазва качествата си, съхранен в хладилник до 3-4 дни след приготвянето му. Той може да бъде лесно преносим обяд за работното място. Ето една идея – нарежи си сурови моркови на тънки кръгчета, селъри на къси ладийки, парченца чушка и с тези зеленчуци си загребвай хумус.  Хммм! 🙂

sn.1 text

Ето и съставките на този вариант хумус:

семена и подправки:                         други:

сурово сусамено семе – смляно;   зелени маслини – немариновани

сурово ленено семе – смляно;       чесън – 3-4 скилидки

кимион;                                                джинджифил корен

къри на прах;                                     лимонов сок – прясно изцеден

куркума;                                               сварен нахут

черен пипер;

семена от папая – смляни;

сол – хималайска:

Немариновани маслини – на пазара има зелени маслини, които са стерилизирани само във вода и морска сол, без каквито и да било други добавки.

Не съм посочила количества на продуктите, защото всеки може да ги комбинира според личните си предпочитания. Необходимо е да се придържаме към преобладаващо присъствие на нахута и маслините. Аз ги добавям в съотношение около 2:1 в полза на нахута. Семената смилам в кафемелачка до много ситно (почти като брашно).

sn.2 text

Обърквам всички сухи съставки.

sn.3 edited

В блендер пасирам маслините, заедно с чесъна, джинджифила и лимоновия сок.

sn.4 text

Прибавям тази паста към сухата смес и обърквам до хомогенност.

sn.5 text

Към нея добавям нахута и пасирам.

sn.6 text

sn.7 text

Хумусът може да се използва и в празнично меню, гарниран със зеленчуци,  върху крекери (за предпочитане приготвени от семена и полезни брашна, без оцветители, овкусители и консерванти).

sn.1-1 text

Тази храна е радост за тялото и сладост за сетивата!

А аз ти пожелавам сладък и щастлив живот! 🙂

 

 

Неприлично вкусна салата от цвекло

И защо ли да е неприличен вкусът й ? Ами, защото може да се яде до спукване, дори и от заклети противници на червения зеленчук.

Аз, обаче много харесвам цвекло и често импровизирам различни комбинации, от които се получават такива салати, че друга храна не ми е нужна след тях. Не си мисли, че идеята, която следва е нещо забърквано многократно. Току що я изпробвах и щом я опитах веднага грабнах  купичката си и седнах пред компютъра, за да ти я разкажа.

Както в повечето храни, описани тук, няма да откриеш количества за различните съставки, защото така  те провокирам да сътвориш храната си, според твоя вкус 🙂

Нямам и снимки на етапите и продуктите, както обикновено,  а само на крайния резултат, защото не възнамерявах да пиша за това простичко нещо. 🙂

Хайде спирам с въведението, че вероятно вече си обелил цвеклото 🙂 Аз си почистих и един морков, няколко скилидки чесън и малко силантро, защото имаше опасност утре, то да е негодно 🙂 Изсипах в купа порядъчно количество конопено семе, поръсих го безпощадно с прясно изцеден лимонов сок и хималайска солчица по мой си вкус  – да се усеща соленичкото 🙂

Чопърчето ми накълца зеленчука заедно със силантрото, а аз го изсипах в купата при конопеното семе. Преди да подхвърля резачката за миене, я накарах да се справи и с известно количество орехчета, които също намериха място в купата. Обърках добре всичко, вкусих и … знаеш продължението – с купичката пред компютъра, че и ти да четеш сега и да преглъщаш 🙂

Малко уточнение – в нашия хладилник никога не липсват цвекло и моркови. Ядките, семената, чесънът и лимоните също са неразделна част от кухненския ни интериор. Ето защо, у дома подобни рецепти са осъществими по всяко време.

cveclo text

Да ти е сладко – и на масата, и в живота!

 

Картофи с тиквички

Лека, лесна и вкусна храна за обяд или вечеря. Тази, салата за едни, манджичка за мен е доста популярна, но аз съм  прибавила още някой лековити и здравословни благинки, затова я споделям. Надявам се да ти бъде полезен жокер за нови идеи в твоето хранене. 🙂

Ето и продуктите:

Сварени картофи (препоръчвам на пара)

Сварена тиквичка (на пара)

Зелен лук

Лимонов сок – прясно изцеден

Копър (сух или пресен)

Куркума

Смлени изсушени семки от папая

Краве масло (нека да е малко, а може и без него)

Хималайска сол

Пресовам с вилица топлите картофи и тиквичката заедно с кравето масло. Добавям ситно нарязаните зелен лук и копър, заедно с останалите подправки. Количествата са според личния ти вкус. Обърквам добре всичко. Оставям да престои около 30 мин. и сервирам с домашно отгледани доматки в градината на дъщеря ми. 🙂

kartofi s tikvichki text

Вкусно да ти е и в устата, и в душата! 🙂

За теб разказа:

Ива 🙂

Кимчи с тофу

Полезната, ферментирала, корейска салата кимчи напоследък се представя като една от богатите пробиотични храни и това съвсем не изчерпва ползите й за здравето ни.  Ако вече си опитвал тази храна вероятно си отчел някой „недостатъци“ на вкуса – лютивко е  и за добро сдъвкване са нужни повечко усилия :).

Представям ти едно хрумване, което не само намалява лютивината, но и дъвчене почти не е нужно 🙂 Споделям го, защото се получи доста вкусно. И още едно подобрение – с тази комбинация от продукти се редуцира солеността, тъй като кимчи е с повечко сол, а в тофу тя отсъства. И така:

В кухненската резачката поставих кимчи, тофу и пшенични кълнове. Нарязах ги възможно най-ситно (почти като кашичка). И това е всичко, което направих.

Съотношението на продуктите е според личния ти вкус и така създаваш своята персонална рецепта.

Порцийка от това  ястие може да се ползва като обяд или вечеря, а също така и като дип.

 

Експериментирай смело и отговорно и то не само с храната! 🙂

Да ти е вкусно всичко в живота – не само това, което се яде! 🙂

 

Поздрави от мен,

Ива

Безценна закуска за над 50

Всъщност тази закуска е безценна за всяка възраст, но за мъже и жени над 50-те е истинско съкровище.

Зарекла съм се, тук да не преписвам от други източници коя храна какво внася в тялото и какво подобрява. Причините са две – първо – аз не съм изследвала какво съдържат храните, а само използвам това знание; второ – информационната мрежа разполага с пре-богато съдържание по въпроса и то е лесно и бързо достъпно.

И така, връщам се към скъпоценната закуска.

Тя е вскусен, сладък мус (сурово кремче) приготвено само за няколко минути от следните продукти:

  • смляно сурово сусамено семе
  • смляно сурово ленено семе
  • стафиди и/или фурми (натурални или сушени, но без захар) – количеството е според желаната сладост
  • канела
  • кокосови стърготини
  • парче пресен корен джинджифил
  • няколко орехови ядки
  • кълнове
  • месест плод по избор и според сезона  – банан, манго, райска ябълка, кайсии, праскови, пъпеш, може и ананас (препоръчително е да е само един вид)
  • ако е необходимо (зависи от сочността на плода) се прибавя малко вода за по-лека работа на блендера

Всички продукти се поставят в чашата на блендера, разбиват се до кремообразна, хомогенна смес и … хей, мой ден – здравей, здравей! 🙂

Тази закуска има най-благотворно въздействие, когато бъде индивидуализирана. 🙂 А това означава – да избереш кои продукти харесваш, от кои се нуждаеш и каква е добрата доза за теб. Чудесно е, че имаш възможност да твориш и всеки път може да постигаш различен вкус. А,  пропуснах да кажа, че може да се добавя понякога и малко натурално какао.

Ето в снимки една примерна закуска:

sn.1-1 text

В чашата на блендера има – домашно приготвени пшенични кълнове, стафиди, фурми, джинджифил, ананас, орехи. Блиндирани изглеждат така:

sn.2 -1 text

Смлените (в кафемелачка ) ленени семена добавих след блиндирането, за да не затруднявам уреда и да не добавям вода.

sn.3-1 text

Но не предвидих добре големината на купичката 🙂 Твърде е малка, за да се обърка хубаво мусът. Ето я и готовата закуска:

sn.4-1 text

И да не пропусна едно уточнение – тази закуска е добре да се хапва в часовете преди обяд (около 11 или по-късно). В по-ранните часове тялото се радва да бъде вътрешно окъпано от сочни плодове, чай, вода с лимон и дори хубаво кафенце, но без „разкрасители“.

Вероятно около часа, който посочих за закуска, съм провокирала въпроса „ами, че тогава обяда кога да е“. 🙂 И отговарям (от позицията на своя опит) – около 15 часа. Тялото си казва кога и от каква храна се нуждае, но само ако го оставим да ни „говори“, вместо да му да налагаме часови график на хранене. 🙂

С тази закуска или не – животът си тече. Виж колко прекрасни хора има край теб. Позволи си да споделиш нежни и усмихнати мигове с тях 🙂

Наслаждавай им се!

Ива

 

 

 

Пухкав хляб от спелта в машина

През 2012 започнах да си приготвям „черен“ хляб в домашна машина. Приятели с опит в тази дейност ми казваха, че ако половината от брашното не е бяло, няма шанс да се получи хубав хляб. И аз започнах да експериментирам – с видовете и пропорции брашно, с количеството мая и  допълнителните съставки. Целта ми беше хлябът да не е „сплескан“, да съдържа малко мая, да е от 100% брашно спелта, без масло или мляко, т.е да бъде семпъл откъм продукти и с пухкавичък вид.

При всички експерименти използвах програмата за пълнозърнест хляб, която е с продължителност 3 часа и 40 мин. До края на процесите месене и втасване тестото ставаше пухкаво и почти удвояваше обема си. Когато започне печенето „калпачето“ на тесто започва да хлътва откъм средата и до края на програмата кратерчето е значително, а готовия хляб леко лепнещ.

Предстои да опиша подробно най-сполучливия вариант, който постигам при всяко негово повторение. Това ми дава увереност, че с тази рецепта може да получи добър резултат всеки, който я приложи. Ето я стъпка по стъпка:

Продукти:

4 cups  брашно спелта

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. захар ( препоръчвам демерара)

1 ч.л. сол ( хималайска )

1 3/4 cups  топла вода

Хлябът може да се овкуси с разнообразни добавки, според личните предпочитания.

Последователност:

  1.  Размесват се маята и захарта и се добавя 1/4 cup топла вода. Оставя се да втаса (шупне).bread 1
  2. Докато чакаме втасването на маята, объркваме брашното със солта и сухите подправки сн.4-1 text
  3. Към втасалата мая се добавя 1ч.л. брашно спелта (без сол и подправки), разбърква се добре, но не със студена лъжица и се оставя отново да шупне.bread 2
  4. В купата на машината за хляб се налива 1 1/2 cup топла вода. Изсипва се брашното като се разпределя да покрие равномерно водата. В средата се прави лека вдлъбнатина, в която се излива повторно втасалата мая. сн.6-1 text
  5. След като се постави купата в машината, задавам програма „тесто“. Тя е с продължителност 90 мин. Когато свърши, без да отварям машината, задаваме програма „печене“, която е с продължителност 60 мин. И това е технологията, която не само запазва „калпачето“ на хляба, но и съкращава времето за приготвяне с повече от 1 час. Недостатъкът е, че просто трябва да сте си в къщи 🙂  сн.7-1 text

Да ти е вкусно похапването! 🙂 Не забравяй да споделиш хляба с любими хора! Така се ослажда повече! сн.8-1 text

Животът си тече, а в него има и други удоволствия, освен хляба! 🙂

Наслади им се!

Ива

 

 

Идейка за салата от кисело зеле

В разгара е сезонът на киселото зелце. Бързам да споделя поредния ми експеримент с тази храна, който се оказа вкусна салата пълна с куп полезности.

Ако следиш блога ми, знаеш, че съм се зарекла да не преписвам други източници, в които се разказва коя храна какво съдържа и с какво е полезна. Ако си любопитен да научиш това – питай чичко Гугъл за продуктите съдържащи се в тази слатка:)

От няколко години правим киселото зеле в кофа, която побира 3-4 зелки. Преточването в такъв съд е почти невъзможно и аз се тревожех какво зеле ще се получи. Оказа се, че без тази манипулация киселото зеле пак ферментира и е още по-полезно. Точно това зеле е определяно и като  „супер храна“. Единственият недостатък е по-голямото съдържание на сол, но може да се намали чрез обезсоляване във вода за няколко часа преди консумирането му.

Ето каква салатка ми хрумна да си направя:

Към нарязаното кисело зеле добавих сминдух (без сол), органик зехтин екстра вържин, млади житни кълнове и сурово кашу. Само тази салата е достатъчна да бъде вечеря.

salata-kiselo-zele-text

Много вкусно и полезно! Препоръчвам! 🙂

Добър апетит! И здраве да е!

Лесно гуакамоле с чия

За произхода на тази мексиканска разядка може да прочетеш всякакви легенди. Истината днес е, че наред с боба и салцата, гуакамолето присъства почти ежедневно в менюто на мексиканците, независимо къде живеят.

sn-3-1-ivas-food

Често, в къщи приготвям гуакамоле и силно ти препоръчвам тази много полезна, свежа и вкусна храна. Едно предизвикателство от мен – потърси в интернет какъв е хранителният състав на всеки един продукт, запиши си ги в колонка и ще се изненадаш какво разнообразие и богатство ще внесеш в тялото си.

На видеото съм показала основните съставки, но съм експериментирала радица доста сполучливи вариации – с добавка на сурова чушка или леко люто чушле, на маслини (не мариновани, стерилизирани само с морска сол и вода), на селъри.

Е, разбира се, че така вече излизаме от рецептите на традиционното гуакамоле, но пък разнообразяваме спектъра на здравословните храни. Обичайно гуакамолето се яде с царевичен чипс. Препоръчвам той да е органичен с ниско съдържание на сол или да се замести с домашен пълнозърнест хляб. Много е вкусно и по-полезно, ако се консумира като сос към варени на пара зеленчуци – брюкселско зеле, зелен боб. Може с него да се овкуси салата от пресни зеленчуци. И още една идея – добави гуакамоле към сварена киноа и ще получиш прекрасно блюдо за обяд или вечеря.

Ето така избрах да покажа как да си направиш лесно гуакамоле с чия. Ако имаш въпроси не се колебай да се свържеш с мен.

Зарадвай тялото си и се наслади на свеж вкус!

Поздрави от мен,

Ива

Просо със сурови зеленчуци

В тази храна просото може да се замени с качамак, елда, киноа, булгур, боб – всички видове включително мунг и черно око, леща, нахут, ечемик – или накратко – всякакви варива, които обичаш. Начинът на приготвяне е същият, но се получават различни вкусове, защото основните съставки са ралични. С подправките също могат да се правят вариации, според предпочитанията. Аз смело използвам всякакви сушени и свежи „треви“ и не вярвам на съвети като „девисилът е подходящ за боб, копърът за картофи…“ Колкото повече подправки – толкова повече здраве в храната 🙂 Няма да се отклонявам да обяснявам коя съставка каква полезност носи, защото интернет пространството е доста изчерпателно по въпроса. Точни мерки на продуктите не посочвам, защото не използвам такива. Основният ми критерий е личният вкус.

Да си дойдем на думата за манджичката с просо и сурови зеленчуци.

Продукти:  

просо

зелен лук

сурови чушки – зелена , червена

целина

домати

морков

зелен копър

пресни листа босилек

конопено семе, къри на прах, куркума, смляно семе от папая, хималайска сол

слънчогледово и тиквено семе

Приготвяне:

  1. Сварявам просото – снимката от фейсбук, която приятелите ми не разгадаха, когато ги попитах – коя е тази храна 🙂sn-1-1-text

2. Добавам сухите и прахообразни подправки + солта и конопеното семе. Нарязвам зеленчуците в механична резачка (чопър), прибавям ги и обърквам.col-1-1-text

3. Домата заедно с босилека смилам в блендер, докато се получи хомогенен сос и го добавам към просото с подправките и зеленчука. Естествено обърквам, опитвам и доовкусявам с прясно изцеден лимов сок, ако  преценя, че е нужно.col-2-1-text

4. Време е за слънчогледовото и тиквеното семеsn-8-1-text

5. Е, сега вече може да похапнем.sn-9-1-text

Ако ти е любопитно, провери в нета колко полезности доставя тази храна на тялото.

А, щях да пропусна! Към манджичката бих добавила още – магданоз или силантро, но и двете ги бях свършила, когато реших да я сготвя.

Мисля, че схвана основния принцип – всичко, което е годно за сурова консумация не се вари, заедно с основната съставка – в случая – просо.

Храната, приготвена по този начин има изключително свеж вкус, но хрупкането на пресния зеленчук може да се окаже странно преживяване за свикналите с традиционния вкус на варивата. 🙂

Добър апетит и здраве да е!

 

Как мокреш ме провокира да кажа това

Преди дни научих за поредната супер храна – зеленчукът воден кресон. И се разрових за повече информация. Чудодейното растение, което вирее на воля край реки и водици е познатият  в България  мокреш. За него съм чувала като за някаква тревица и толкова. Сега обаче, разбирам, че около 400 гр.  салатка от мокреш спокойно замества нужните ни „5 порции от плодове и зеленчуци дневно“. И-ха! Кой и как е измерил това не се отбелязва в източниците на информация и какви са точно тези 5 порции за сравнение също е загадка, но мокрешът  е вече в групата на супер храните.

watercress.text

Обичам всякави растителни храни, търся непознати за мен и експериментирам с тях. Убедена съм, че човек е създаден да живее в здраве и да черпи енергия именно от растителната храна и да не унищожава богатство й чрез готвене, ако продуктът може да се консумира суров. Модният крясъкът „супер храни“ приемам като част от колосалната рекламна стратегия на бизнеса. Изследвания като „една хапка папая замества  5  ябълки“са несериозни. Вярвам, че и папаята и ябълката са прекрасни храни и че спанакът или руколата са също толкова супер за моето тяло, колкото и мокрешът.

Връщам се на проучването ми за водния кресон – исках да разбера култивиран ли е, как се отглежда, къде се продава, как се съхранява и консумира. И попаднах на видео репортаж за ферма в Англия, а в края  показват и рецепта са супа от мокреш. Ще разкажа рецептата, защото си струва по две причини – добра е и може да се взаимства идеята, но и дава повод да помислим. Върху какво ли – ще разбереш в края на рецептата.

И така – една купа мокреш, измит и нарязан на едро се поставя в блендер. В тенджера се запържва нарязан зелен лук, ситно нарязани скилидки чесън и се поливат със сока от настърган джинджифилов корен. Добавя се нарязан картоф,  около 700 мл. зеленчуков бульон и се вари около 20 мин. После се излива в блендера върху мокреша и всичко се пасира. Разбира се, супата е представена като много здравословна. Но, дали? Тук е моментът да помислим! Какво полезно е останало от запържения и варен дълго лук и чесън? Какво се случва със супер хранителните съставки на водния кресон, след като е залят с вряща, омазнена течност? А, ако и зеленчуковият бульон е купен от магазина, а не истински домашен? 🙂

Как може да променим рецептата , за да получи тялото ни цялата хранителност и полезност, която носят продуктите? Всички съставки на тази супа са вкусни  и годни за консумация в суров вид, с изключение на картофа, който бихме могли да сварим самостоятелно, а бульонът му да използваме като разреждаща течност при блиндирането. За омазняване аз бих добавила смлени семена – сусам, лен, коноп или слънчоглед, а коренът джинджифил може да се пасира в неговата цялост,  заедно с другите продукти, а не да се използва само сокът му. Получаваме сурова питателна и вкусна супа, която може да се овкуси с лимонов сок и любими свежи зелени подправки. 🙂

Вече успях и да купя  мокреш (watercress) и приготвих от него вкусно блюдо, подходящо за трети ден от преходното хранене (предстои да публикувам нови рецепти за целия 10 дневен период и тази ще бъде включена там). Имам идея и как да обогатя тази супичка за обичайното хранене.

Да ти се услажда всичко, с което се захващаш, защото животът е вкусен дар!

Поздрави,

Ива

Почистване на тялото с череши

Черешовото време е много подходящо за вътрешно почистване на тялото. Ако няколко дни храната ни се състои само от череши, ще си направим чудесен подарък от сила, чистота, здраве и вдъхновение.

Тази година, в края на месец май стартирах по-дълъг очистителен период. Череши, ягоди, боровинки и диня са основната ми храна. Разнообразявам с ананас, папая и пъпеш, а когато пътувам или съм дълго време навън нося със себе си ябълка.

fruits text

До обяд не изпитвам глад и затова не ям, но след ставане от сън пия зелен чай с много лимонов сок, а по-късно – около 400 мл прясно изцеден сок от портокали и грейпрут. Разбира се, описаното до тук е обичайно, но аз следвам желанията на тялото си. Случва се още преди обяд да ми се яде диня и така пропускам портокаловия сок, защото просто не ми се пие.

Сутрин, приготвям в малки купички порции от 3-4 вида плодове, които са храната ми за деня. Понякога една от порциите се оказва излишна. Причината – не изпитвам глад. Случва се и да не изям цяла  порция, защото усещам ситост. Не си създавам и не следвам никакви рамки. Доверявам се изцяло на тялото. То знае какво прави, а моята грижа и признателност към него изразявам в ненасилие, уважение и любов.

Новият ми експеримент е замяната на зеленчуковия бульон след 10-я ден със свеж сок от морков и селари /целина, овкусен с повечко лимонов сок (не е задължително това, просто харесвам свежестта и вкуса на лимона).

Да припомня, че по време на почистващия период е важно да имаме двигателна активност и тялото външно да се измива добре всеки ден. Всички детайли около вътрешното почистване на тялото с плодове може да прочетеш тук ( до тук, вече няколко пъти дадох тази хипер връзка)

От доста години изучавам йога, но едва в последните 2 години започнах да я практикувам по-редовно – 3-4 пъти седмично. Докато почиствам тялото продължавам с йога практиките по около 30-40 мин. Това време също не е закон за мен 🙂 Всяка сутрин ходя назад и се чувствам много, много добре! 🙂

Планирам експеримент и с предстоящото преходно хранене, което е мостът между почистването на тялото и обичайното хранене. Предстои да го опиша подробно, когато приключи.

Да ти се услажда всичко, с което се захващаш! 🙂

Поздрави,

Ива

 

Киноа с цвекло и други разни

Това е идея за много полезна вкусотийка. Може да се хапва на вечеря или обяд, истинска храна, която чисти тялото и внася сила и живот. Казвам идея, а не рецепта, защото няма точни количества на съставките, а продуктите могат да се заменят според предпочитанията и наличностите в кухнята ти 🙂 Ти си творец на своята рецепта!

beet+quinoa text

Ето как  направих тази вкусотийка:

  1. Пасирах едно авокадо, добавих прясно изцеден лимонов сок, хималайска сол, смлени семки от папая, куркума.
  2. В блендера нарязах едно малко цвекло, 3 пръчки селари, 1 морков, няколко скилидки чесън и много силантро, защото го обожавам 🙂
  3. Сместа от блендера добавих към пасираното овкусено авокадо. Разбърках до хомогенност.
  4. Добавих още – сурови тиквени семки и чия. Обърках отново и…

Вече е в чинийката с добавка на домати за украса и разядка 🙂 Някой ще я нарекат салат, но тази семпла вкусотойка е основно блюдо и глези тялото ни с куп полезности.

Тази порция може да бъде единствената и напълно достатъчна храна за деня. През останалото време – гризкай плодове и се радвай на живота! 🙂

Вкусно да ти е всичко наоколо!

Как проходих назад и защо ми стана навик

Юли, 2015 година, Линкълн парк, Сиатъл. Възрастен мъж от азиатски произход – нисък ръст, стегнато и атлетично тяло върви…назад. Крачи ритмично, енергично и уверено. От време на време леко извръща глава в посоката на гърба, вероятно за да е сигурен, че няма да смути разходката на други хора или на техните кучета. Мъжът  измина два пъти дългата крайбрежна алея. Лицето му блестеше от влага,  по блузката се открояваха големи мокри петна, но изражението на лицето остана спокойно и темпото на движение – същото. Знам, че не съм била случайно точно там и точно в този момент. Уважавам и се доверявам на източните житейски мъдрости и традиции, но първо проверявам нещата, които ме привличат – мое правило 🙂

И така – още на следващия ден опитах у дома  да походя назад. Несигурност, страх, леко залитане, но след няколко повторения по късото разстояние усетих, че сигурността на крачката ми расте.

Хайде сега навън. По част от обичайния маршрут за „дълги“ разходки с кучето ми, който е около една миля, реших да изпробвам ходенето назад. Действието се оказа забавно, приятно и експериментът ми продължи по целия път. Внимателно наблюдавах как реагира тялото, какво се случва в ума и какво изпитва душата.

Умът е напълно концентриран в действието – къде вървя и как стъпвам. Малка разсеяност може да ми струва падане или сблъсък 🙂 С течение на времето, практиката създава рутина и увереност при ходене по познати терени и тогава мисълта може да се прехвърли върху удоволствието от хубавия ден, меката слънчева топлина, песента на птиците…Това отпускане не е желателно да се прави по непознат терен. Ако сте минавали десетки или стотици пъти по един маршрут в нормален вървеж напред не означава, че го познавате добре „назад“. Нужно е да го извървите назад няколко пъти, за да се запомни и като маршрут „назад“.

Тялото – по време на движението се усеща приятно натоварване във всички мускули от кръста надолу. За постигане на уверено движение неволно се стяга и прибра коремът, а гърбът се изправя – така, че се включват и тези мускули. Ами, я се опитай да вървиш назад, а пък да отпуснеш и приведеш тялото си напред. 🙂 Важно условие за постигане на добър ефект е дишането – да се подържа равномерно и дълбоко. Ходенето назад е подходящо физическо упражнение както за всеки ден, така и за периодите на почистване на тялото.

Психологическият ефект :

  • Постига се леко отърсване от суетата как изглеждаш и какво ще си помислят другите за теб . Смелостта да направиш нещо, което все още  е ново и изглежда твърде странно за доста хора, те извежда в позиция „браво, осмелих се!“
  • Когато вървиш напред, а гледаш назад имаш възможността да видиш и оцениш постигнатото от теб „гледай колко път изминах така, аз мога, успях!“ В живота, твърде често сме втренчили поглед напред да видим колкото се може по-далеч и да предвидим непредвидимото колкото се може по-точно. Така, забравяме да отдадем нужното признание на онова, което вече сме постигнали и е неоспорим факт. А щом сме забелязали постижението си и сме се самопохвалили пред себе си, по-уверено тръгваме към следващия си скок.

Предстои да разкажа някой забавни историйки от практиката ми да вървя назад 🙂

Lusi and me

Луси и аз в релакс…

Да припомня, че обикновено в ходенето ми назад съм в компанията на моята дакелка Луси. Беше ранна есен. С Луси вървим по тихата квартална уличка, по която минават само специални  коли (за боклук, аварии и помощ) и разбира се автомобили на живеещите наоколо. В отсрещната лента спира лека кола с надпис „пожарен департамент“. Прозорецът на шофьорската врата се отваря, показва се усмихнат мъж и ми казва „трябва да научиш и кучето да прави това“. После махна за поздрав, пожела ми прекрасен ден и продължи.

*****

Тук тротоарите са твърде безлюдни места, защото малко хора се движат пеша и то на кратки разстояния. Да срещнеш друг човек е запомнящ се момент, особено ако е като този:  На отсрешния тротоар се появява млад мъж току що излязъл от близкия комплекс. Носи малка раничка, а от ушите му висят кабелчета и говори, вероятно по телефон. Походката му е забързана в посока близката автобусна спирка. Когато ме вижда прави подскок със завъртане във въздуха и тръгва назад. След 20-на крачки вдига високо ръка с изправен нагоре палец, връща се в нормален ход и ми „отдава чест“ за поздрав.

*****

Част от обичайния ми маршрут минава и по улица с движение на две автобусни линии. Тук автобусите не спират  на всички спирки, а само когато има пътници да слизат или да се качват. Телефонът от джоба ми иззвънява и аз спирам за миг. Поглеждам екрана, отхвърлям обаждането и вдигам глава – приближаващ автобус, отбива и спира пред мен. В същото време аз продължавам с разходката си назад. Не съм забелязала, че съм спряла на автобусна спирка, а шофьорът е помислил, че съм пътник. Осъзнах всичко това, чак когато видях, че от автобуса не слезе никой. Шофьорът обаче, широко усмихнат, дръжелюбно ми махаше с ръка.

Е, как да не тръгна заднешком утре пак !?

Много полезен и забавен навик!

Вкусно ми е и райско

Обичам райски ябълки, но познавах само онези, които са вкусни, когато са много меки. Разрязвах ябълката на половина и я хапвах с лъжичка. През първата ми есен в САЩ, видях в един азиатски магазин, близо до входа изложен огромен куп от този плод и край него много хора с източен произход избираха сериозни количества. А ябълките – по-твърди от обикновените, дори зеленикави на цвят. Изненадах се от видяното, но допуснах, че бързичко омекват (доузряват) и затова с такава охота се купуват. Отнесох в къщи само 3-4, за да тествам какво се случва. Чаках ябълките да омекнат повече от месец, но това не се случи и ги изхвърлих без да ги опитам, защото знам, че твърдите са тръпчиви.

Две години по късно, пак по райско време, бяхме на гости на приятели и те ни питат дали сме опитвали този плод. Обелиха няколко ябълки, нарязаха ги. „Аз имам колеги корейци, разказва нашият приятел, и те много ги хрупат. Почерпиха ме,  харесаха ми, та си купихме и ние.“ Така и аз се осмелих да опитам твърдите райски ябълки – не само са ядливи, но са вкусни и сладки (даже прекалено).  После чичко Гугъл ми разказа, че има и такъв сорт, който се яде твърд и е традиционна есенна храна за хората от изтока. Вече у дома смело пълним големите купи с райския плод и не го чакаме да омекне. 🙂

Райски ябълки у дома

За полезността на райската ябълка няма да повтарям вече изписаното в десетки статии, само ще припомня, че поради високата захарност, прекаленото количество става опасно. Затова ядем не повече от две плодчета на ден – най-добре за закуска  🙂

Интересен факт  има около цената на райските ябълки тук. В другите магазини те са изложени в малки касетки, подредени – всяка в гнездо и цената им е за бройка. Една ябълка струва повече, отколкото 1 паунд ябълки в азиатски магазин. Пазар! 🙂

От мен – пожелание за вкусна есен!

Сутрешно протягане с чай

Да помълчим! И да пийнем чай, а?

Това е най-доброто, което можем да направим след дългата раздяла. Най-силните откровения се изказват в мълчанието. Думите идват после, за да облекат казаното в тишината.

Обичам да създавам свои лични, както и семейни традиции. Не следвам строго създаденото в други времена, но често „стъпвам“ на него. Така се роди и моят чаен ритуал „Ароматен релакс“. Изборът на билките и ароматните подправки, както и концентрацията на чая са съобразени с моя вкус.  Разбира се, ти можеш да си забъркаш различна отвара и да се наслаждаваш по свой си начин на това действие.

Приготвянето и пиенето на този чай, за мен е сутрешен ритуал, който ме отпуска и зарежда едновременно. Споделям го, защото усещането е изключително приятно и може да го използваш като идея – да му придадеш свой смисъл и привкус, и да му се насладиш по свой начин.

Е, време му е – за чая и за ритуала:

След кратко сутрешно освежаване и хубаво протягане в легнало и в изправено положение, се озовавам в кухнята, изпълнена със свеж сутрешен въздух. Дишам дълбоко и контролирано, изпълвам гърдите и диафрагмата редуващо, и пристъпвам към чая.

В около 750 мл. вода слагам 2 пръчки канела и 2-3 щипки карамфилови зърна. Варят се около 10 минути след бурното завиране. Когато водата добие тъмно карамелов цвят и стаята е изпълнена с приятен аромат, прибавям билките – мащерка, риган, градински чай и розмарин – от всяка по 1/2 tsp или една кафена лъжичка (от ония най-мъничките). Разбърквам добре, отстранявам съда от котлона и захлюпвам отварата.

Чаят

Следва 20 минути домашна практика на йога в изпълнената с източен аромат стая. (Определението „източен аромат“ е моя асоциация.) Прецеждам течността и ако е охладена до телесна температура добавям 1 чаена лъжичка мед, ако не – изчаквам да поизстине и тогава подслаждам.

Чаят

Следват още 20-на минути йога, а после – оставам насаме с тишината и чая. Дишането е все още е под контрол, мисълта ми е насочена към топлината, вкуса и аромата на всяка глъдка чай. Проследявам визуално преминаването й от устата през тялото – как се разлива, зарежда, очиства и съживява. Дишам, дишам дишам!

След ритуалния душ ( и за него ще разкажа) – скачам в деня с изключителна енергия, сякаш животът започва отново (та, това си е така).

Е, понякога предпочитам аромата на кафе, придружен с мързелива разходка в интернет, но те са несравними с магията на чаените утрини.

До, скоро! Създавай! И живей! Сега!

Коледа – що ли?

Честита Коледа!

Журналът на Ива

Повече от месец – истерия и фалш хранят суетата на вярвашите в Христа, че и не само.

Вярваш ли, че цялата тази трополия има нещо общо с Бог и Любовта? Аз не!

Суетата е като егото – и вреди, и помага! Но и тя като него – толкова е сраснала с нас, че даже не забелязваме колко здраво ни е заключила в капана си.

Дали ще сме по-малко българи, ако не наредим на масата 7 или 9 ястия, ако питката не е постна, ако подаръците не са от магазина, а от сърцето, ако вместо молитвата си създадем уникален  семеен ритуал, с който да си засвидетелстваме отново любовта и благодарността.

Дали ще ни се разсърди Бог, че сме се проявили като творци, каквито ни е създал? Дали ще ни накаже, че не продължаваме да подражаваме на предците си? Дали ще ни споходи лоша година, ако отхвърлим някой ритуали? Дали ще си…

View original post 116 more words

Отново Коледа

Дали ще сме по-малко българи, ако не наредим на масата 7 или 9 ястия, ако питката не е постна, ако подаръците не са от магазина, а от сърцето, ако вместо молитвата си създадем уникален семеен ритуал, с който да си засвидетелстваме отново любовта и благодарността.
Повече от месец – истерия и фалш хранят суетата на вярвашите в Христа, че и не само.
Вярваш ли, че цялата тази трополия има нещо общо с Бог и Любовта? Аз не!

Журналът на Ива

Моята елха и Коледна звездаВ деня преди Коледа си пожелаваме да ни е весело, а после си я честитим … Коледа!

Аз поемам риска да се измъкна от тази рамка. Да си призная изпитвам голяма доза досада от „автоматичните“ пожелания „да си жив и здрав“, „любов, късмет, щастие и сбъднати мечти“… Сякаш ми вгорчават празничното усещане на всеки повод за празнуване (защо да търсим поводи и да чакаме разни дати?)

Ама сега е пак време за празнуване ( на какво ли?), време за палуване (как ли?), за любуване (с кого ли?). Е, кой както иска и с когото иска, а аз ти пожелавам критерия за избор бъде само един – удоволствието. Има ли друго, за което си струва всеки миг от живота – не само в празника, ами и в делника?

Обичай и го показвай!

Честит да ти е всеки ден от живота!

Ива

View original post

Тук съм, не само за Коледа

Моите коледни - елха и звездааПредколедно ми се прииска да се отбия и тук. Нещо като да се върнеш у дома за празниците, ама не точно. Не съм си отишла от този блог, за да се завръщам в него като на гости  🙂 Не съм го и изоставила, макар да изглежда така, но скоро ще разбереш. Всичко случващо се  нуждае от времето си. Дай му го и бъди търпелив да го изчакаш. Ето това е моето пожелание – за празник и делник.

Аз пък ти благодаря, че се отбиваш, че ми пишеш и че сме заедно, някак от разстояние.

До скоро!

А сега – празнувай, лудувай и храни – повече душата, по-малко тялото!

Ива

Сезам отвори се!

Богатството на сусама

Знаете ли, че именно сусамът помага на Али Баба да вземе съкровищата на четиридесетте разбойници? Спомняте ли си популярната приказка? Вълшебните думи, с които се отваря пещерата са „Сезам отвори се!“. За българския читател остава непонятно защо, когато Али Баба ги забравя се опитва да си спомни думите като изрежда имена на различни семена. Ами защото сезам е сусам (sesamum indicum). “Роден“ в Африка, сусамът днес се отглежда на много места по света. Но още в древността са ценени качества му и е бил използван, както и днес, за храна и лечение.
Ето какво казва за сусама българският лекар-нутриционист д-р Георги Гайдурков: „Сусамът (семе) е изключителен по своите качества и незаслужено забравен природен феномен. Традиционно широко и ежедневно се използва в източната кухня (сусамов тахан, халва , хоммус, сусамово масло и др.). Сусамът е най-богатият на органичен калций естествен растителен продукт ! Изключително добрият баланс на аминокиселини, лецитин, ненаситени мастни киселини, витамини и минерали го прави незаменим при лечение на анемия, остеопороза, ставни и други опорно-двигателни заболявания, зъбни кариеси и пародонтоза. Сусамът е и най-добрата храна (афродизиак) за укрепване на мъжката полова активност. Източник е на сила и енергия и е подходящ за широка профилактика. Препоръчвам ползването само на сурово сусамено семе (може и белено), като за доброто усвояване е необходимо да се смила. Дневна доза – 2-3 супени лъжици.“

Как открих, че сусаменото семе е ефикасно „лекарство“ срещу мускулна треска. Дълго време не бях правила  физически упражнения. Почти 10 години не съм пила никакви лекарства по никакъв повод и когато възстанових тренировките, близките ми се опасяваха, че ако не взема мерки (аспиринче) на сутринта няма да мога да се мръдна. Реших да опитам силата на сусама и се изненадах. Изпих един сусамен шейк след първата тренировка и на следващия ден влязох отново в залата без никакви болки. И така продължих всеки ден! А преди доста години, дори и аспиринчетата не ми помагаха толкова магично – ни най-малка болка в мускулите!

И сега – варианти за лесно, вкусно и полезно хапване на сусам всеки ден.
Бананово-сусамен шейк
Две супени лъжици сурово сусамено семе се смила в кафемелачка. Получава се гъста, почти кремообразна маса (поради голямото количество растителна мазнина, съдържаща се в сусама). Изсипваме я в дълбок съд, подходящ за пасиране (може и в купичката на пасатора), прибавяме нарязан на едро банан и половин чаена чаша вода. Ако обичате да ви е по-сладичко, може да добавите и няколко стафиди. Тази смес се пасира и е готова за консумация. Може да се разреди с още малко вода и да се добави кубче лед.
Добре е банановият шейк да се пийва 15-тина минути преди хранене, но може да е заместител сутрешната или следобедна закуска.

Бананово-сусамен шейк – продукти и уреди

Овкусител на салати
Нарежете си салата от пресни зеленчуци – такава, каквато ви се яде или пък харесвате най-много. Заместете дресинга и другите овкусители със смес от смлени сурови семена – сусам, белен слънчоглед и тиква, лен. Нужно е всеки вид да е смлян на прах, а после се смесват и добре се размесват. Може да се използва и само сусам. Наръсете обилно салатата. Ако естетсвото й налага използването на кисело овкусяване добавете прясно изцеден лимонов сок. Разбъркайте!
На Здраве да ни е!

Здравословни пълнени чушки на пара

С цвят на Слънце, значи – на-здраве!
Пълнените чушки в тенджерата преди варенето.

Защо храната приготвена по тази рецепта е здравословна?

  • Не съдържа термично обработени мазнини, за които е известно, че са канцерогенни.
  • Продуктите в нея са съвместими и лесно усвоими от храносмилателната система.
  • Богата е на хранителни вещества, а използваната технология чрез варене на пара е щадяща и ги запазва в максимална степен.

Продукти:

  • Сварени нахут и соя, може и само нахут, но не и само соя (доста тежка е за самостоятелна консумация)
  • Пресни – лук, целина, морков, копър, магданоз, чушки – в случая жълти, но могат да се използват и всякакви други цветове – червени, зелени, оранжеви.
  • Сушена чубрица и черен пипер смлян (по желание)

Приготвяне:
Нахутът и соята се пасират, намачкват се колкото е възможно повече. Може да се прибави малко вода или зеленчуков бульон (течността от варене на някакви други зелечуци), за да не е толкова суха и „трошлива“ сместа. Пресните зеленчуци се нарязват много ситно и се омесват добре с нахутено-соевата смес, чубрицата и сол на вкус. Пълнят се чушките и се подреждат в съд за варене на пара. Ястието е готово, когато чушките омекнат добре. Сервира се топло, а преди ядене чушката може да разрежи и в нея да се поставят няколко малки парченца краве масло.

Добър апетит!

Ивалина Ташева

Рецептата е лично изпитана и описана, и е публикувана във в.“Зорница“ – Монреал

За да разбереш как сливата храни тялото и душата, и каква е мисията на този плод в живота ни – проследи поредицата публикации от прoекта Mrs.Plum.

Думата „Съблазнителката“ в началото на текста е надпис под снимката, който излезе, където му хареса, щом реблогнах поста от „Журнала на Ива“ (ето и оригиналният пост там).

Журналът на Ива

Всичко в живота навън има отношение към живота вътре в нас, сиреч към телесното ни и душевно съществуване, даже и една слива.

Слънцето, луната, морето, дърветата, сезоните, тревата, мъглата, дъжда и какво ли още не, са ми „разкривали“ връзката си с мен, с нас. Но най-неочаквано, една слива се оказа поредният провокатор за творчество, питане и търсене на отговори.

В двора на селската ни къща в България имахме 6 сливови дървета. Те щедро ни даряваха с плод и раздавахме това изобилие и на съседите. Превръщахме сливките в ракийка и всякакви сладости. Откакто живея отвъд океана, сливите останаха мил спомен и поредната стока за пазаруване, докато в семейството ни влезе зет, американец със сливово дърво в двора си. Той бащински обгрижва овощката, но богатата реколта няма изяждане, дори и ракуните да помагат. Така се заех със сладката задача да оползотворявам сливките както знам и мога.

И аз, взех, че ги преоткрих!…

View original post 170 more words

Ден Първи !

Денят, в който тръгвам към себе си!

Ден различен от всички до сега!
И всеки ден е такъв, колкото и да ти се струва, че прилича на другите.
Ден с особено значение за теб, за мен!
Владее ме любопитство. Имам достатъчно информация за онова, което предстои да направя. Знам и какви промени започват в тялото ми. Наблюдавам се и повече от всякога дарявам на себе си внимание и грижа.

Голата истина – излишните килограми са само видимо ненужното. Невидимото са излишъците, които разболяват душата. Тях, кантар не ги хваща!

Храната ми се състои само от плодове. Днес диня и праскови. Ям колкото и когато ми се яде. И се чувствам добре, сякаш не съм като всички. Защото днес тялото ми хем почива (заслужава го), хем пълни енергийния си резервоар, хем се почиства. Как изглежда жилището ти след основно почистване? Сякаш в него започва нов живот, нали? Така е и с тялото. Когато го почистя, то се самоподрежда и аз се чувствам уютно с него.

Закуска? От години не закусвам сутрин. Първото ми хранене е тогава, когато усетя глад – обикновено към 13 – 14 часа, а често и по-късно. След сън пия цитросов фреш от портокали и грейпфрут и кафе – черно, натурално – без подсладители и украсители (мляко, сметана или други добавки). Кафето влиза в тялото поне 30 минути след фреша.
Често ми се чудят – как така без закуска. Пък аз се чудя как години наред съм могла да стимулирам апетита си със закуски – сандвичи, банички и всякакви нашенски вкусотии. Да, това открих – закуската възбужда апетита за целия ден и още от сутринта ми образува мързел. Изсмуква ми мисловната и физическа енергия и я насочва към стомаха, който се нуждае от нея, за да се справи с „питателната“ закуска. Откакто се сбогувах с първото дневно хранене, ми се случи няколко пъти да наруша навика си. Повярвай ми – ужасно гадно усещане – като на вътрешна замърсеност, тежест в корема, отвратителен вкус в устата за дълго и вместо нежелание за още храна – вълчи апетит. Нужна ми е много, ама много воля, за да го елиминирам.

Навикът? Създаването на навик изисква много усилия, мотивация и упражнения, за да се затвърди. Нарушаването на навика винаги създава дискомфорт. Подсети се за някой твой навик и ще се убедиш, че е така. Когато за първи път пуши цигара изпита ли удоволствие? Колко гадни усещания „преглътна“, докато тази мода ти стана навик? А после колко пъти се отказва от тютюна? Дискомфортно ли ти е без него?

Очистването на тялото? Няма да разказвам защо е необходимо, какво се случва с нашата материална същност, какви са ползите и подводните камъни. Всичко това много простичко и подробно е описано от д-р Гайдурков в книгата му „Човешкото хранене“. Напомням ти, че в този блог споделям своя опит за ползите и своите открития от грешките. Вече описах както период на очистване само с плодова храна, така и преходното хранене след него.
Разбира се, тялото и умът могат да се изчистят и обновят и без драстичното очистване. Знам, то е непосилно за много хора и обикновено се търси спасение в него, когато са изчерпани другите лечебни варианти. Въпреки, че храненето само с плодове, макар и за много кратки периоди от време е предимно жизнена необходимост за тялото, а не единствено лечебен метод. Опитът ми показва, че дори само „изчистването“ на храната от вредните и изкуствени компоненти, както и елиминирането на някой опасни технологични похвати в приготвянето й, също е значителна крачка към по-добър живот. Какви са те, ще разкажа в друга статия.

Връзката тяло-душа? Забелязъл ли си, че в този блог, говоря за това? Защото лично съм се убедила, че изчистеното тяло повлича обновяването на душата. Вярно е й обратното! Откъдето и да тръгнеш все се стига до същия резултат. При мен се случи да започна от тялото и то без да знам последствията за душата. Това преживяване беше доста стресово за мен, но после ми хареса и така стана голямото изследователско пътешествие на моя живот.

И като край за днес искам да кажа, че и най-здравословната храна не ни оздравява, ако душата не живее според природата си. Има хора, които изобщо не се замислят какво, кога и колко ядат, а са здрави и щастливи, защото душата им не е заглушена. Ето как тя  се оказва конят и ако я впрягаме след каруцата, колата няма как да тръгне.

Благодаря ти, че ми пишеш, че питаш и споделяш! Така имаме полза и двамата!

Хайде, започваме ли?

Аз – Да! А Ти?

Задръстих се от ядене и неядене. Преситена съм от материалната храна, но не сдъвквам намеренията си и не реализирам желанията си. Причини – колкото искаш! Но те са за утеха и за да избегна опълчването срещу себе си. Неусетно се окопах в крепост от ненужни  килограми, сякаш да пазят, онова що не смея да пусна. Гадно ми е! Товар ми е! Имам нужда да разтворя крила, пък крепостта  става все по-здраво затворена…

Почти 10 годишният ми опит знае , че когато тялото изгладнее, се събужда апетитът на душата. И тя започва да се храни – сама! Не чака нито да й сготвя, нито да й сложа в устата, защото е автономна, мъдра и самобалансираща се (когато не й преча).

Спирам с предисловието! Десет килограма ми пречат и предстои тяхното  унищожаване!

Пиша това в първите минути на 21 август, 2012, малко след полунощ. Започвам очистване на тялото. Продължителността му  ще реша в движение.  Така  се завръщам в този блог и  започвам да описвам всеки ден – храна, преживявания, изкушения, движения, усамотения…

Ако ти хрумне да ме следваш прочети всичко, което съм писала до сега и реши дали е за теб, какъв е риска и можеш ли да поемеш отговорността си. Аз отново препоръчвам консултация и напътствия от лекар, дори и да нямаш заболявания.

Не се колебай да ми зададеш всеки въпрос, който се породи, докато четеш тук.

Ако се сетиш за твои приятели, нарушили връзката си тяло-душа, разкажи им за този блог, сподели го в твоите социални мрежи – нали те са за това – да бъдем взаимнополезни 🙂

Благодаря!

Разбъркване преди Реда

Днес се заех да изтупам и измажа „Журналът на Ива“ и „Отслабвам с Ива„. Ако забелязваш имат нов „интериор“. Отдавна не бях отключвала тези две „къщички“и кракът ми не бе влизал в тях. Но пък ти не си ги изоставил, навестявал си ги и затова не бяха прашасали. И Аз Ти Благодаря!

Подготвих ги за живеене, преподредих ги. И защото не съм много на ТИ с новите технологии, нямам представа, дали моето разбъркване преди въвеждането на реда, не е известявало абонатите ми за всяко мое действие. Ле-ле !!! Ако е така – Приемете моите голеееееми изивнения за „пушилката“ в пощенските ви кутии, ако е стигнала до тях.

Вече съм доста уморена от това шетане и ще почина една нощ, но имам още за вършене. Сега видях, че хипервръзките са разрушени от голямото мазане.  🙂 Предстои да ги възстановя, а до тогава – извинявай за неудобствата при гостуването ти в моите блогове.

Преходното ми хранене

(юли/август 2011)

Особеностите на този период прочети тук. Важно е преди да продължиш!

1-ви ден – тегло 72,000 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 нектарина, 1 круша, 3 киви

вечеря – настърган морков, овкусен с лимонов сок + 7 накиснати бадемови ядки

2-ри ден – тегло 71,300 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 ябълка, 1 нектарина

вечеря – сварен на пара картоф, домат, парче краставичка, накиснати сурови бадемови ядки

3-ти ден – тегло 71,200 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, ябълка, купичка череши

вечеря – 2 неголеми сварени на пара картофи, залена салата с краставици, овкусена само с изцеден лимонов сок, накиснати бадемови ядки.

4-ти ден – тегло 70,600 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 диня

обяд – 1 кочан сварена царевица

купичка череши, 1 нектарина

вечеря – салата – цветно зеле, морков, целина, подправени с магданоз, копър и прясно изцеден лимонов сок; 2 сварени на пара картофа, сварени на пара зеленчуци – карфиол, броколи, зелен боб, морков, зеле.

5-ти ден – тегло 70,600 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1/4 диня

обяд – 1 кочан сварена царевица, 1 малка краставица с копър и магданоз

вечеря – домат; зелена салата с репичка – овкусена с копър, магданоз и сок от пресен лимон; сварени на пара картоф и зелен боб, овкусени като зелената салата; накиснати във вода сурови, бадемови ядки

                            

6-ти ден – тегло 70,600 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1/4 диня, 1 круша, 1 нектарина

вечеря – салата от цветно зеле, морков и целина, овкусена с копър , магданоз и прясно изцеден лимонов сок; сварени на пара карфиол , броколи и малък картоф, овкусени както салатата; кочан сварена царевица и накиснати във вода сурови бадемови ядки. Салатата и сварените зеленчуци са поръсени за омазняване със смлени в кафемелачка сурови слънчогледови семки.

7-ми ден – тегло 70,600 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1 малък пъпеш, купичка череши

вечеря – пресни репички; сварени на пара зеле, зелен боб и морков; кочан сварена царевица и накиснати във вода сурови бадемови ядки. Сварените зеленчуци са поръсени за омазняване със смляно в кафемелачка сурово слънчогледово семе.

8-ми ден – тегло 70,200 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, купичка череши, 1/2 диня

вечеря – салата: цветно зеле с авокадо, лимонов сок и копър; 1 настъргана тиквичка, задушена с булгур и овкусена с пресен копър, скилидка счукан чесън , зелен боб, морков и броколи, сварени на пара, нарязани и прибавени към булгура, сурови накиснати бадеми.

9-ти дентегло 70, 100 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1 нектарина, 1 круша, купичка череши

вечеря – елда ( накисната, необходими са 3-4 часа, до разпукване в топла вода или зеленчуков бульон), към нея – зелен боб и морков, задушени на пара, лимонов сок, за омазняване – авокадо; зелена салата с краставица, репички, пресен лук, лимонов сок, целина – поръсени със смляна сурова семенна смес (сусам, лен, слънчоглед); сурови накиснати бадеми.

10-ти ден – тегло 69,800 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 диня

вечеря – зрял боб, сварен с лук, морков и джоджен, като поизстине го омазнявам със семенна смес; зелена салата с лимонов сок и семенна смес; сварена на пара бамя със сос от настърган домат, счукан чесън и зелени подправки; сурови накиснати бадеми.

Критерий за правилно проведено преходно хранене е теглото – ако продължи да намалява, значи няма грешки по отношение на количеството храна и видовете, които включвам. В началото на статията те насочих да прочетеш принципите на преходното хранене , а това подробно описание е само примерно. Преходното хранене дава възможност за творчество и аз всеки път импровизирам според сезона и продуктите, които мога да набавя без мъчително търсене на определена храна на „всяка цена“.

Вкусно е! Успех 🙂

Пълно тяло – празна душа

Празното не ражда…

Бях изпълнена. Работех по няколко идеи (възникнали, съвсем не планирано), които харесвах и ми доставяха огромно удоволствие. Съвместявах усилията си с нови за мен хора – подходящи, които бързо усетих близки и подобни. Беше ми забързано, динамично, успешно, прекрасно, въпреки че бях изоставила започнати и важни за мен дейности.

Но! Пренебрегнах един много показателен фактор – засиления апетит към храната. През този период имах необходимост от много и то калорична храна. Ангажираността не отклоняваше вниманието от желанието ми да приготвям и ям всичко онова, което знам, че не храни тялото, а само сетивата.

За 3 месеца напълнях с 9 килограма! А щом тялото пълнене, душата празнее. Видимо може да се чувстваме добре и удовлетворени, да сме в благодатен и успешен период, но там някъде в душата нещо не стига, тя не е задоволена и нахранена и тогава започва да се пълни тялото. Може да са страхове, може да е нерешителност, може да е неудовлетвореност, но при всички случаи е глад – душевен! А тялото и душата са като скачени съдове, изпразва ли се единият – пълни се другият. Представи си скачените съдове с равно количество течност в двата. Под въздействие на налягане, натиск (случва се когато станем глухи за душата си и вървим срещу онова, което я радва) съдът „душа“ се изпразва и понеже е скачен със съда „тяло“, то „тяло“-то започва да се изпълва. Обгражда се в крепост от телесна плът и така се изолира от света, създава си броня и пази от показ не друго, а празната си душа. Когато душата е изпълнена и изпълвана, тя не се нуждае от пазители и крепости, защото обича свободата и откритостта. Ако разпознаем натиска, който й упражняваме и го отстраним, крепостните стени започват да се саморазрушават.

Не, не те убеждавам, че на всички хора със слаби тела душата им ликува, както и че всички пълни тела носят празни души. Ние човеците сме сложни биоенергийни системи и при всички е различно, но пълното тяло е неестествено физическо състояние и връзката му с нашата душевност е безспорна.

Обстоятелства ме разделиха с дейностите, които ме изпълваха и аз им позволих това без съпротива и съжаление. Знам, че всичко идва, за да си свърши работата в живота ни и после да отмине. Оставих се да почувствам какво  състоянието си. Пратих Его-то във ваканция и се усетих някак свободна и спокойна. Възвърна се хармонията в мен, която неусетно бях загубила в динамиката и емоциите. Усетих се по-подредена и най-важното – завърнах се с още по-голяма енергия, знания и ясни стъпки към делата, които бях зарязала.

Изчезна апетитът към храната, която до скоро поглъщах с кеф. Тялото ми подсказа, че иска да си възвърне формата, че е време да го очистя, защото душата се беше очистила от отклонението ми . Осъзнавах тази необходимост още докато наблюдавах стремителното напълняване и всяка вечер се приспивах с обещанието „утре започвам очистване“, а това утре все не идваше. Настъпи тогава, когато въртележката спря и излязох от обсега на центробежните сили.

И да се върна пак към скачените съдове. Ако в съда „душа“ попадне замърсител, той непременно напада и течността в съда „тяло“. Ако след замърсителя в единия от съдовете (независимо кой, процесът работи и в двете посоки) постъпи очистващо вещество, то очиства първо течността в съда, където е прибавено, но после прониква и в другия.

Тази връзка изпитвам през всичките почти 10 години, откакто започнах да очиствам тялото и да се вслушвам в душата. Тогава не знаех и не подозирах, че моята материалната същност има връзка с душевността ми. И сега в периоди на действие или бездействие наблюдавам тялото, слушам душата и им се подчинявам. Опитът ми показва, че най-добрите учители сме си самите ние. Нищо друго не ни дава посоката така, както вглеждането в себе си. Нужно е само да се научим да се виждаме и да не се плашим от това, което сме, както и да се доверяваме на най-близките си приятели – собствените ни тяло и душа. Да, ние сме Те, но имаме  изключителната способност да бъдем и отвъд тях  – чрез мисълта, която или управляваме, или я оставяме да ни върти в своя хаос. Не е ли вълнуващо?

Пиша това в последния 12 ден от периода на телесното ми очистване. Защо 12 ли? Почувствах, че са ми достатъчни! Следва период на преходно хранене 🙂

Аз, Ива – с пълна душа и изпразнено тяло 🙂

12 дневно почистване

(проведено юли 2011)

Особености те на този период прочети тук. Важно е преди да започнеш! Тази публикация е продължението на „Пълно тяло-празна душа“.

1-ви ден – тегло 77,700 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 ананас, 1 нектарина, 4 кайсии

2-ри ден – тегло 76,200 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1/4 диня, 1 круша, 1 нектарина

3-ти ден – тегло 75,400 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 ябълка, 1 нектарина, 6 киви (в 2 хранения), 1 круша

4-ти ден – тегло 75,300 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 ябълка, 1 нектарина, 6 кайсии, 3 киви

5 -ти ден – тегло 75,000 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, чепка грозде, 1 нектарина, ч портокал, купичка череши

6-ти ден – тегло 74,300 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 2 нектарини, 1/2 диня

7-ми ден – тегло 73,800 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 диня

8-ми ден – тегло 73,300 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, купичка череши, 2 нектарини, 1 ябълка

9-ти ден – тегло 73,000 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 ябълка, 2 нектарини, купичка череши, парче краставица (около 10-12 см)

10-ти ден – тегло 72,500 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, купичка череши, 1/2 диня

11-ти ден – тегло 72,400 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 диня, 1 ябълка, купичка череши, 1 малка краставица

12-ти ден – тегло 72,400кг

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 круша, 1 нектарина, купичка череши, 1 малка краставица, 3 киви

В допълнение:

Физическа активност – всеки ден около час се разхождах, а сутрин правех по 30 коремни преси (Това е мързеливо. При други почистващи периоди съм имала по-голяма физическа активност.)

Душевност – върнах се към себе си анализирах преживяните ситуации, като и  във  външната среда потърсих себе си. Изясних си целите, планирах си стъпките.

Не съм ангел!

Това, което е рисково и неполезно в периодите на почистване са кафето и цигарите. Аз си ги позволявах в умерени дози – кафе много по-малко от цигари!

Ако решиш да ме следваш – бъди отговорен към себе си!

Объркването или разбъркването в живота е начин да се подредиш!

Аз, Ива вече съм в период на преходно хранене и го описвам за теб.