Лесно гуакамоле с чия

За произхода на тази мексиканска разядка може да прочетеш всякакви легенди. Истината днес е, че наред с боба и салцата, гуакамолето присъства почти ежедневно в менюто на мексиканците, независимо къде живеят.

sn-3-1-ivas-food

Често, в къщи приготвям гуакамоле и силно ти препоръчвам тази много полезна, свежа и вкусна храна. Едно предизвикателство от мен – потърси в интернет какъв е хранителният състав на всеки един продукт, запиши си ги в колонка и ще се изненадаш какво разнообразие и богатство ще внесеш в тялото си.

На видеото съм показала основните съставки, но съм експериментирала радица доста сполучливи вариации – с добавка на сурова чушка или леко люто чушле, на маслини (не мариновани, стерилизирани само с морска сол и вода), на селъри.

Е, разбира се, че така вече излизаме от рецептите на традиционното гуакамоле, но пък разнообразяваме спектъра на здравословните храни. Обичайно гуакамолето се яде с царевичен чипс. Препоръчвам той да е органичен с ниско съдържание на сол или да се замести с домашен пълнозърнест хляб. Много е вкусно и по-полезно, ако се консумира като сос към варени на пара зеленчуци – брюкселско зеле, зелен боб. Може с него да се овкуси салата от пресни зеленчуци. И още една идея – добави гуакамоле към сварена киноа и ще получиш прекрасно блюдо за обяд или вечеря.

Ето така избрах да покажа как да си направиш лесно гуакамоле с чия. Ако имаш въпроси не се колебай да се свържеш с мен.

Зарадвай тялото си и се наслади на свеж вкус!

Поздрави от мен,

Ива

Просо със сурови зеленчуци

sn-9-1-text

В тази храна просото може да се замени с качамак, елда, киноа, булгур, боб – всички видове включително мунг и черно око, леща, нахут, ечемик – или накратко – всякакви варива, които обичаш. Начинът на приготвяне е същият, но се получават различни вкусове, защото основните съставки са ралични. С подправките също могат да се правят вариации, според предпочитанията. Аз смело използвам всякакви сушени и свежи „треви“ и не вярвам на съвети като „девисилът е подходящ за боб, копърът за картофи…“ Колкото повече подправки – толкова повече здраве в храната🙂 Няма да се отклонявам да обяснявам коя съставка каква полезност носи, защото интернет пространството е доста изчерпателно по въпроса. Точни мерки на продуктите не посочвам, защото не използвам такива. Основният ми критерий е личният вкус.

Да си дойдем на думата за манджичката с просо и сурови зеленчуци.

Продукти:  

просо

зелен лук

сурови чушки – зелена , червена

целина

домати

морков

зелен копър

пресни листа босилек

конопено семе, къри на прах, куркума, смляно семе от папая, хималайска сол

слънчогледово и тиквено семе

Приготвяне:

  1. Сварявам просото – снимката от фейсбук, която приятелите ми не разгадаха, когато ги попитах – коя е тази храна🙂sn-1-1-text

2. Добавам сухите и прахообразни подправки + солта и конопеното семе. Нарязвам зеленчуците в механична резачка (чопър), прибавям ги и обърквам.col-1-1-text

3. Домата заедно с босилека смилам в блендер, докато се получи хомогенен сос и го добавам към просото с подправките и зеленчука. Естествено обърквам, опитвам и доовкусявам с прясно изцеден лимов сок, ако  преценя, че е нужно.col-2-1-text

4. Време е за слънчогледовото и тиквеното семеsn-8-1-text

5. Е, сега вече може да похапнем.sn-9-1-text

Ако ти е любопитно, провери в нета колко полезности доставя тази храна на тялото.

А, щях да пропусна! Към манджичката бих добавила още – магданоз или силантро, но и двете ги бях свършила, когато реших да я сготвя.

Мисля, че схвана основния принцип – всичко, което е годно за сурова консумация не се вари, заедно с основната съставка – в случая – просо.

Храната, приготвена по този начин има изключително свеж вкус, но хрупкането на пресния зеленчук може да се окаже странно преживяване за свикналите с традиционния вкус на варивата.🙂

Добър апетит и здраве да е!

 

Как мокреш ме провокира да кажа това

Преди дни научих за поредната супер храна – зеленчукът воден кресон. И се разрових за повече информация. Чудодейното растение, което вирее на воля край реки и водици е познатият  в България  мокреш. За него съм чувала като за някаква тревица и толкова. Сега обаче, разбирам, че около 400 гр.  салатка от мокреш спокойно замества нужните ни „5 порции от плодове и зеленчуци дневно“. И-ха! Кой и как е измерил това не се отбелязва в източниците на информация и какви са точно тези 5 порции за сравнение също е загадка, но мокрешът  е вече в групата на супер храните.

watercress.text

Обичам всякави растителни храни, търся непознати за мен и експериментирам с тях. Убедена съм, че човек е създаден да живее в здраве и да черпи енергия именно от растителната храна и да не унищожава богатство й чрез готвене, ако продуктът може да се консумира суров. Модният крясъкът „супер храни“ приемам като част от колосалната рекламна стратегия на бизнеса. Изследвания като „една хапка папая замества  5  ябълки“са несериозни. Вярвам, че и папаята и ябълката са прекрасни храни и че спанакът или руколата са също толкова супер за моето тяло, колкото и мокрешът.

Връщам се на проучването ми за водния кресон – исках да разбера култивиран ли е, как се отглежда, къде се продава, как се съхранява и консумира. И попаднах на видео репортаж за ферма в Англия, а в края  показват и рецепта са супа от мокреш. Ще разкажа рецептата, защото си струва по две причини – добра е и може да се взаимства идеята, но и дава повод да помислим. Върху какво ли – ще разбереш в края на рецептата.

И така – една купа мокреш, измит и нарязан на едро се поставя в блендер. В тенджера се запържва нарязан зелен лук, ситно нарязани скилидки чесън и се поливат със сока от настърган джинджифилов корен. Добавя се нарязан картоф,  около 700 мл. зеленчуков бульон и се вари около 20 мин. После се излива в блендера върху мокреша и всичко се пасира. Разбира се, супата е представена като много здравословна. Но, дали? Тук е моментът да помислим! Какво полезно е останало от запържения и варен дълго лук и чесън? Какво се случва със супер хранителните съставки на водния кресон, след като е залят с вряща, омазнена течност? А, ако и зеленчуковият бульон е купен от магазина, а не истински домашен?🙂

Как може да променим рецептата , за да получи тялото ни цялата хранителност и полезност, която носят продуктите? Всички съставки на тази супа са вкусни  и годни за консумация в суров вид, с изключение на картофа, който бихме могли да сварим самостоятелно, а бульонът му да използваме като разреждаща течност при блиндирането. За омазняване аз бих добавила смлени семена – сусам, лен, коноп или слънчоглед, а коренът джинджифил може да се пасира в неговата цялост,  заедно с другите продукти, а не да се използва само сокът му. Получаваме сурова питателна и вкусна супа, която може да се овкуси с лимонов сок и любими свежи зелени подправки.🙂

Вече успях и да купя  мокреш (watercress) и приготвих от него вкусно блюдо, подходящо за трети ден от преходното хранене (предстои да публикувам нови рецепти за целия 10 дневен период и тази ще бъде включена там). Имам идея и как да обогатя тази супичка за обичайното хранене.

Да ти се услажда всичко, с което се захващаш, защото животът е вкусен дар!

Поздрави,

Ива

Почистване на тялото с череши

Черешовото време е много подходящо за вътрешно почистване на тялото. Ако няколко дни храната ни се състои само от череши, ще си направим чудесен подарък от сила, чистота, здраве и вдъхновение.

Тази година, в края на месец май стартирах по-дълъг очистителен период. Череши, ягоди, боровинки и диня са основната ми храна. Разнообразявам с ананас, папая и пъпеш, а когато пътувам или съм дълго време навън нося със себе си ябълка.

fruits text

До обяд не изпитвам глад и затова не ям, но след ставане от сън пия зелен чай с много лимонов сок, а по-късно – около 400 мл прясно изцеден сок от портокали и грейпрут. Разбира се, описаното до тук е обичайно, но аз следвам желанията на тялото си. Случва се още преди обяд да ми се яде диня и така пропускам портокаловия сок, защото просто не ми се пие.

Сутрин, приготвям в малки купички порции от 3-4 вида плодове, които са храната ми за деня. Понякога една от порциите се оказва излишна. Причината – не изпитвам глад. Случва се и да не изям цяла  порция, защото усещам ситост. Не си създавам и не следвам никакви рамки. Доверявам се изцяло на тялото. То знае какво прави, а моята грижа и признателност към него изразявам в ненасилие, уважение и любов.

Новият ми експеримент е замяната на зеленчуковия бульон след 10-я ден със свеж сок от морков и селари /целина, овкусен с повечко лимонов сок (не е задължително това, просто харесвам свежестта и вкуса на лимона).

Да припомня, че по време на почистващия период е важно да имаме двигателна активност и тялото външно да се измива добре всеки ден. Всички детайли около вътрешното почистване на тялото с плодове може да прочетеш тук ( до тук, вече няколко пъти дадох тази хипер връзка)

От доста години изучавам йога, но едва в последните 2 години започнах да я практикувам по-редовно – 3-4 пъти седмично. Докато почиствам тялото продължавам с йога практиките по около 30-40 мин. Това време също не е закон за мен🙂 Всяка сутрин ходя назад и се чувствам много, много добре!🙂

Планирам експеримент и с предстоящото преходно хранене, което е мостът между почистването на тялото и обичайното хранене. Предстои да го опиша подробно, когато приключи.

Да ти се услажда всичко, с което се захващаш!🙂

Поздрави,

Ива

 

Киноа с цвекло и други разни

Това е идея за много полезна вкусотийка. Може да се хапва на вечеря или обяд, истинска храна, която чисти тялото и внася сила и живот. Казвам идея, а не рецепта, защото няма точни количества на съставките, а продуктите могат да се заменят според предпочитанията и наличностите в кухнята ти🙂 Ти си творец на своята рецепта!

beet+quinoa text

Ето как  направих тази вкусотийка:

  1. Пасирах едно авокадо, добавих прясно изцеден лимонов сок, хималайска сол, смлени семки от папая, куркума.
  2. В блендера нарязах едно малко цвекло, 3 пръчки селари, 1 морков, няколко скилидки чесън и много силантро, защото го обожавам🙂
  3. Сместа от блендера добавих към пасираното овкусено авокадо. Разбърках до хомогенност.
  4. Добавих още – сурови тиквени семки и чия. Обърках отново и…

Вече е в чинийката с добавка на домати за украса и разядка🙂 Някой ще я нарекат салат, но тази семпла вкусотойка е основно блюдо и глези тялото ни с куп полезности.

Тази порция може да бъде единствената и напълно достатъчна храна за деня. През останалото време – гризкай плодове и се радвай на живота!🙂

Вкусно да ти е всичко наоколо!

 

 

 

Как проходих назад и защо ми стана навик

Юли, 2015 година, Линкълн парк, Сиатъл. Възрастен мъж от азиатски произход – нисък ръст, стегнато и атлетично тяло върви…назад. Крачи ритмично, енергично и уверено. От време на време леко извръща глава в посоката на гърба, вероятно за да е сигурен, че няма да смути разходката на други хора или на техните кучета. Мъжът  измина два пъти дългата крайбрежна алея. Лицето му блестеше от влага,  по блузката се открояваха големи мокри петна, но изражението на лицето остана спокойно и темпото на движение – същото. Знам, че не съм била случайно точно там и точно в този момент. Уважавам и се доверявам на източните житейски мъдрости и традиции, но първо проверявам нещата, които ме привличат – мое правило🙂

И така – още на следващия ден опитах у дома  да походя назад. Несигурност, страх, леко залитане, но след няколко повторения по късото разстояние усетих, че сигурността на крачката ми расте.

Хайде сега навън. По част от обичайния маршрут за „дълги“ разходки с кучето ми, който е около една миля, реших да изпробвам ходенето назад. Действието се оказа забавно, приятно и експериментът ми продължи по целия път. Внимателно наблюдавах как реагира тялото, какво се случва в ума и какво изпитва душата.

Умът е напълно концентриран в действието – къде вървя и как стъпвам. Малка разсеяност може да ми струва падане или сблъсък🙂 С течение на времето, практиката създава рутина и увереност при ходене по познати терени и тогава мисълта може да се прехвърли върху удоволствието от хубавия ден, меката слънчева топлина, песента на птиците…Това отпускане не е желателно да се прави по непознат терен. Ако сте минавали десетки или стотици пъти по един маршрут в нормален вървеж напред не означава, че го познавате добре „назад“. Нужно е да го извървите назад няколко пъти, за да се запомни и като маршрут „назад“.

Тялото – по време на движението се усеща приятно натоварване във всички мускули от кръста надолу. За постигане на уверено движение неволно се стяга и прибра коремът, а гърбът се изправя – така, че се включват и тези мускули. Ами, я се опитай да вървиш назад, а пък да отпуснеш и приведеш тялото си напред.🙂 Важно условие за постигане на добър ефект е дишането – да се подържа равномерно и дълбоко. Ходенето назад е подходящо физическо упражнение както за всеки ден, така и за периодите на почистване на тялото.

Психологическият ефект :

  • Постига се леко отърсване от суетата как изглеждаш и какво ще си помислят другите за теб . Смелостта да направиш нещо, което все още  е ново и изглежда твърде странно за доста хора, те извежда в позиция „браво, осмелих се!“
  • Когато вървиш напред, а гледаш назад имаш възможността да видиш и оцениш постигнатото от теб „гледай колко път изминах така, аз мога, успях!“ В живота, твърде често сме втренчили поглед напред да видим колкото се може по-далеч и да предвидим непредвидимото колкото се може по-точно. Така, забравяме да отдадем нужното признание на онова, което вече сме постигнали и е неоспорим факт. А щом сме забелязали постижението си и сме се самопохвалили пред себе си, по-уверено тръгваме към следващия си скок.

Предстои да разкажа някой забавни историйки от практиката ми да вървя назад🙂

Lusi and me

Луси и аз в релакс…

Да припомня, че обикновено в ходенето ми назад съм в компанията на моята дакелка Луси. Беше ранна есен. С Луси вървим по тихата квартална уличка, по която минават само специални  коли (за боклук, аварии и помощ) и разбира се автомобили на живеещите наоколо. В отсрещната лента спира лека кола с надпис „пожарен департамент“. Прозорецът на шофьорската врата се отваря, показва се усмихнат мъж и ми казва „трябва да научиш и кучето да прави това“. После махна за поздрав, пожела ми прекрасен ден и продължи.

*****

Тук тротоарите са твърде безлюдни места, защото малко хора се движат пеша и то на кратки разстояния. Да срещнеш друг човек е запомнящ се момент, особено ако е като този:  На отсрешния тротоар се появява млад мъж току що излязъл от близкия комплекс. Носи малка раничка, а от ушите му висят кабелчета и говори, вероятно по телефон. Походката му е забързана в посока близката автобусна спирка. Когато ме вижда прави подскок със завъртане във въздуха и тръгва назад. След 20-на крачки вдига високо ръка с изправен нагоре палец, връща се в нормален ход и ми „отдава чест“ за поздрав.

*****

Част от обичайния ми маршрут минава и по улица с движение на две автобусни линии. Тук автобусите не спират  на всички спирки, а само когато има пътници да слизат или да се качват. Телефонът от джоба ми иззвънява и аз спирам за миг. Поглеждам екрана, отхвърлям обаждането и вдигам глава – приближаващ автобус, отбива и спира пред мен. В същото време аз продължавам с разходката си назад. Не съм забелязала, че съм спряла на автобусна спирка, а шофьорът е помислил, че съм пътник. Осъзнах всичко това, чак когато видях, че от автобуса не слезе никой. Шофьорът обаче, широко усмихнат, дръжелюбно ми махаше с ръка.

Е, как да не тръгна заднешком утре пак !?

Много полезен и забавен навик!

Вкусно ми е и райско

Обичам райски ябълки, но познавах само онези, които са вкусни, когато са много меки. Разрязвах ябълката на половина и я хапвах с лъжичка. През първата ми есен в САЩ, видях в един азиатски магазин, близо до входа изложен огромен куп от този плод и край него много хора с източен произход избираха сериозни количества. А ябълките – по-твърди от обикновените, дори зеленикави на цвят. Изненадах се от видяното, но допуснах, че бързичко омекват (доузряват) и затова с такава охота се купуват. Отнесох в къщи само 3-4, за да тествам какво се случва. Чаках ябълките да омекнат повече от месец, но това не се случи и ги изхвърлих без да ги опитам, защото знам, че твърдите са тръпчиви.

Две години по късно, пак по райско време, бяхме на гости на приятели и те ни питат дали сме опитвали този плод. Обелиха няколко ябълки, нарязаха ги. „Аз имам колеги корейци, разказва нашият приятел, и те много ги хрупат. Почерпиха ме,  харесаха ми, та си купихме и ние.“ Така и аз се осмелих да опитам твърдите райски ябълки – не само са ядливи, но са вкусни и сладки (даже прекалено).  После чичко Гугъл ми разказа, че има и такъв сорт, който се яде твърд и е традиционна есенна храна за хората от изтока. Вече у дома смело пълним големите купи с райския плод и не го чакаме да омекне.🙂

Райски ябълки у дома

За полезността на райската ябълка няма да повтарям вече изписаното в десетки статии, само ще припомня, че поради високата захарност, прекаленото количество става опасно. Затова ядем не повече от две плодчета на ден – най-добре за закуска  :)

Интересен факт  има около цената на райските ябълки тук. В другите магазини те са изложени в малки касетки, подредени – всяка в гнездо и цената им е за бройка. Една ябълка струва повече, отколкото 1 паунд ябълки в азиатски магазин. Пазар!🙂

От мен – пожелание за вкусна есен!