С кого бях?

Как станах градинар, тялото – градина, а душата – почва за красиви цветя?

Силно вярвам в това, че когато ученикът е готов, подходящите учители сами се явяват. Какво значи готов ли? Ами неподготвен, но пък с достатъчно разкопана почва в себе си за посяване на преподаваното? Как да си познаем учителите ли? Никак! Ако ситуацията, която сме преживяли или човекът, до когото сме се докоснали ни накарат да се почувстваме мъничко по-различни от преди – значи това е учителят у урокът вече е преподаден. Остава да го изучим  като го вложим в сърцето и действията си, и го пренапишем с уникалния си почерк. Така живеем  едновременно като учители и ученици до края…

Обичам ученическата скамейка на живота си. Тя пои любопитство ми към мен и към света, но все жадна оставам …

Сега искам да те запозная с моите учители в отслабването на тялото и разхлабване ограниченията  на душата.

• Лидия Ковачева и нейната книга„Гладът – приятел и лекарство“-  получих знание, което се оказа почвата за посяване на „цветята“, които исках да отгледам.

• Д-р Георги Гайдурков – Учителят, който ме направляваше в грижите за „цветята“ с консултациите, семинарите, личният ни контакт и книгата му „Човешкото хранене“. Той долови усетът ми към „градинарството“ и ме е насърчи да го изучавам.

• Мадлен Алгафари –  Учителят, който ме научи да ценя плодовете на своите усилия, да ги приемам, да им се радвам, да не спирам да опитвам и да не се страхувам от грешки – с груповите терапии и уъркшопи, с приятелството ни и с книгите си. Тя  повярва в „градинарските“ ми умения и ме насърчи да предавам опит и на други.

„Всички можем да летим“, стига да се осмелим да разтворим крила.

Реклама