Назад във Времето – от 102 на 62

През 1995 год. създадох модна къща за пълни жени със запазената търговска марка МАКСИ ДАМА. Тогава тежах 67 кг. След три години усилия по утвърждаването на бизнеса, неусетно и неслучайно достигнах тегло 102 кг. Успешно станах рекламно лице на собствената си марка. Моето тяло в моите облекла беше на етикети, календари, рекламни брошури, визитки. Клиентките ми се радваха, разпознаваха ме, чувстваха ме близка и се доверяваха на създаденото от мен.

Чувствах се добре, но вероятно за тялото ми не е било така и то започна да дава своите знаци. През 2000 г преживях първото сериозно заболяване, а след две години вече имах колекция от хронични емблеми. През 2003 без да подозирам какво ми предстои започнах своето голямо пътешевствие към себе си. И това се оказа не просто отслабване, а борба, учене, търсене и опознаване не на някой друг, а на себе си. Срещах себе си като непозната, с която все повече се сближавам и която продължава да ме изненадва и да ме сварва неподготвена в много ситуации.

В края на 2005 вече се бях разделила с 40 кг от теглото си и започнах да се сприятелявам със себе си. Тогава пуснах фирмен сайт, но вече не бях рекламно лице. Много от клиентките познаваха новата ми визия и очакваха да разказвам как съм успяла… Избрах в сайта да представя модната ми къща под формата на персонален разговор с читателя. Пишех открито и приятелски за стила на обличане и връзката му с душевността ни, за удобството на дрехата и комфорта на душата, за хармонията на необлечената душа…Получавах много имейли и всички очакваха рецептата за отслабването. А рецептата се нарича промяна – в начина на мислене, в стила на живот, в приемането на себе си, света и хората в него.

От тогава до днес се сдобих с още много знание, част от него превърнах в познание и ми стана присъщо. Тялото и душата продължават изпитанията си и днес, а аз давам шанс на всичко, което ме спохожда. Позволявам си да унивам и дълго да се търся, после рязко се вдигам и поемам руля. Позволявам си да бъда стряскащо гола и мълчаливо прикрита, „развратно“ лакома за убийствени храни и дисциплинирано чистеща тялото си.

Аз нямам нито бели крила, нито ореол.🙂 Животът ми е низ от грешки, които обичам. За мен, те не са повод за срам, а нужни уроци, за които съм благодарна. Без тях нямаше да имам този житейски опит, нямаше да съм това, което съм, нито щях да имам смелостта да разкрия всичко това пред теб.

Моята подготовка за пътуването в новата посока тогава, беше дълга и несъзнавана. Днес знам защо са били нужни тези 3 години и предстои да ти разкажа…

2 thoughts on “Назад във Времето – от 102 на 62

  1. […] като съм изпитала ползите от гладолечението и простата храна защо приготвям и дори споделям с теб […]

    Like

  2. […] И това е друга магия – изкушението изобщо не ме съблазнява, но пък в семейството ми отдавна не бяха се […]

    Like

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s