Целта, нарязана на порции

Цели се високо, защото високата цел мобилизира волята, събужда креативността, извиква повече усилия. Волята ни е нужна, за да не се откажем, креативността – за да се адаптираме в ситуациите и да ги обръщаме в наша полза, усилията – за да издържим пътя и да достигнем целта.

Моят „баскетболен кош“ (здравето ми) беше доста висок за мен, а физическата ми форма ме поставяше в графа „извън отбора“. Но аз исках да съм в отбора на играчите и да мога да вкарам кош.

Насилих волята, за да ме поведе към целта – коша. Направих 3 прочистващи дни, в които се хранех само с плодове. Хареса ми – имаше резултат. Килограмите падаха бързо, чувствах повишена жизненост…исках да продължа „тренировките“, за да вляза в отбора…

Включих и усилията, защото бях поела пътя към целта. Продължих да прочиствам още два дни, после удължих с още два и така достигнах 10. Бях изгубила 12 килограма и вече тренирах с отбора. Издържах много дисциплинирано и преходното хранене, така отбелязах няколко попадения в коша – хипертонията я нямаше, холестерола беше намалял значително.

Събудих креативността си, защото целта стана все по-видима и жалана. Исках да задържа мястото си в отбора, да усвоя тънкостите и техниките на играта, които да ме направят един добър играч. Започнах да търся информация, специалисти-наставници и не спирах да тренирам и да разширявам уменията си, експериментирах разумно и не допусках рискове, които да ми причинят травма.

След 2 години тренировки при всяка стрелба вкарвах кош. Бях в отлично здраве, прекрасна физическа форма и сякаш плувах с лекота в живота.

Целта беше висока и трудно постижима от изходната ми позиция, но успях защото:

• имах висока цел, която не превърнах в самоцел

• извървях си пътя без да прескачам стъпалата по него и без да ги вземам две в едно

• следвах пътя си без да бързам, наслаждавах се на всеки етап от него

• ценя и уважавам постигнатото от мен

• помня усилията, които съм положила и не допускам да влязат в графа „напразни“

Когато започнах, не съм си и мечтала да намаля теглото си с 40 кг. Вероятно това, че не мислех за цифрите от кантара, а за много повече от това, направи високата ми цел постижима. Снижаването на теглото не би могло да е успешна цел, а само следствие на високата цел.

Високата цел ни извежда по-високо. До нея се достига по стълба. Всяко стъпало е малка цел, която ни издига все по-високо и по-близо до голямата цел. Колкото стъпалата са по-ниски, толкова по-лесно се преодоляват. По-бързо и сигурно е изкачването на множество ниски стъпала, отколкото на малко, но високи. Представи ли си вече стълбите?

Е, избери, коя и как да изкачваш!

Аз, Ива отдавна направих своя избор и се уверих, че промененото и съживено тяло променя и обновява духа.

КОШ!

Реклама