Аз – Да! А Ти?
Задръстих се от ядене и неядене. Преситена съм от материалната храна, но не сдъвквам намеренията си и не реализирам желанията си. Причини – колкото искаш! Но те са за утеха и за да избегна опълчването срещу себе си. Неусетно се окопах в крепост от ненужни килограми, сякаш да пазят, онова що не смея да пусна. Гадно ми е! Товар ми е! Имам нужда да разтворя крила, пък крепостта става все по-здраво затворена…
Почти 10 годишният ми опит знае , че когато тялото изгладнее, се събужда апетитът на душата. И тя започва да се храни – сама! Не чака нито да й сготвя, нито да й сложа в устата, защото е автономна, мъдра и самобалансираща се (когато не й преча).
Спирам с предисловието! Десет килограма ми пречат и предстои тяхното унищожаване!
Пиша това в първите минути на 21 август, 2012, малко след полунощ. Започвам очистване на тялото. Продължителността му ще реша в движение. Така се завръщам в този блог и започвам да описвам всеки ден – храна, преживявания, изкушения, движения, усамотения…
Ако ти хрумне да ме следваш прочети всичко, което съм писала до сега и реши дали е за теб, какъв е риска и можеш ли да поемеш отговорността си. Аз отново препоръчвам консултация и напътствия от лекар, дори и да нямаш заболявания.
Не се колебай да ми зададеш всеки въпрос, който се породи, докато четеш тук.
Ако се сетиш за твои приятели, нарушили връзката си тяло-душа, разкажи им за този блог, сподели го в твоите социални мрежи – нали те са за това – да бъдем взаимнополезни 🙂
Благодаря!
