Сама в къщи на св.Патрик

Всъщност не съм съвсем сама, двете с причината сме. Днес е популярният ирландски празник св.Патрик, който в САЩ се празнува не по-скромно, отколкото в Ирландия. Отличителни черти на празника са зеления цвят във всичките му нюанси, детелините, бомбетата, уискито, бирата, ребърцата, сиренцата и разните подобни ирландски чревоугодки.

Зет ми е от ирландски произход (преди повече от 120 години неговите прародители се заселили в САЩ) и леля му по традиция организира пищни партита на този ден. Поканените могат да си доведат и приятели, така че става парти-навалица, на което всеки е ирландец, сиреч облечен е в нещо зеленко, похапва, попийва и се забавлява.

Малко преди празника си сменихме жилището и нашата Луси е в стрес. Все още не я оставяме сама в къщи и ни придружава навсякъде, но партито за св.Патрик не е най-подходящото място за нея.  Без никакво съжаление избрах да си остана в къщи в компанията на моята почти 14 годишна декелка.

За да съм солидарна с празнуващите, си налях чаша червено вино, заредих хлебопекарната с доза хляб от спелта за следващата седмица и насочих внимание към вечерята.

Вчера купих за първи път паста мисо и кълнове от броколи, и сега сама в къщи на св. Патрик  отпуших кулинарната си креативност. Ето какво си спретнах за хапване след чашата вино 🙂

Какво е това, ли? Ето съставките и начина на приготвяне:

Две препълнени чаени лъжици мисо полях обилно с прясно изцеден лимонов сок. Обърках до гъста хомогенна каша и прибавих кълнове от броколи. В салатена купа поставих накъсани сурови броколи, нарязани доматчета, шепа сурово кашу, едно авокадо нарязано на ситно и чия. Добавих дресинга от мисо с кълнове и обърках добре.

И сега, с тази вкусотийка, съвсем уверено мога да кажа на-Здраве! Наздраве за всички ирландци и приятелите на ирландците, и всички познати и непознати хора, празнуващи най-зеления празник в календара!

Нали замириса вече на пролет и на пробуждане! …

Здраве да е!

От мен – Ива 🙂

 

Реклама

Хумус със зелени маслини

Добре известен факт е, че хумусът е доста богата храна, затова е препоръчително да присъства в менюто ни поне 1-2 пъти седмично. Хумусът запазва качествата си, съхранен в хладилник до 3-4 дни след приготвянето му. Той може да бъде лесно преносим обяд за работното място. Ето една идея – нарежи си сурови моркови на тънки кръгчета, селъри на къси ладийки, парченца чушка и с тези зеленчуци си загребвай хумус.  Хммм! 🙂

Ето и съставките на този вариант хумус:

семена и подправки:                         други:

сурово сусамено семе – смляно;   зелени маслини – немариновани

сурово ленено семе – смляно;       чесън – 3-4 скилидки

кимион;                                                джинджифил корен

къри на прах;                                     лимонов сок – прясно изцеден

куркума;                                               сварен нахут

черен пипер;

семена от папая – смляни;

сол – хималайска:

Немариновани маслини – на пазара има зелени маслини, които са стерилизирани само във вода и морска сол, без каквито и да било други добавки.

Не съм посочила количества на продуктите, защото всеки може да ги комбинира според личните си предпочитания. Необходимо е да се придържаме към преобладаващо присъствие на нахута и маслините. Аз ги добавям в съотношение около 2:1 в полза на нахута. Семената смилам в кафемелачка до много ситно (почти като брашно).

Обърквам всички сухи съставки.

В блендер пасирам маслините, заедно с чесъна, джинджифила и лимоновия сок.

Прибавям тази паста към сухата смес и обърквам до хомогенност.

Към нея добавям нахута и пасирам.

Хумусът може да се използва и в празнично меню, гарниран със зеленчуци,  върху крекери (за предпочитане приготвени от семена и полезни брашна, без оцветители, овкусители и консерванти).

Тази храна е радост за тялото и сладост за сетивата!

А аз ти пожелавам сладък и щастлив живот! 🙂

 

 

Неприлично вкусна салата от цвекло

И защо ли да е неприличен вкусът й ? Ами, защото може да се яде до спукване, дори и от заклети противници на червения зеленчук.

Аз, обаче много харесвам цвекло и често импровизирам различни комбинации, от които се получават такива салати, че друга храна не ми е нужна след тях. Не си мисли, че идеята, която следва е нещо забърквано многократно. Току що я изпробвах и щом я опитах веднага грабнах  купичката си и седнах пред компютъра, за да ти я разкажа.

Както в повечето храни, описани тук, няма да откриеш количества за различните съставки, защото така  те провокирам да сътвориш храната си, според твоя вкус 🙂

Нямам и снимки на етапите и продуктите, както обикновено,  а само на крайния резултат, защото не възнамерявах да пиша за това простичко нещо. 🙂

Хайде спирам с въведението, че вероятно вече си обелил цвеклото 🙂 Аз си почистих и един морков, няколко скилидки чесън и малко силантро, защото имаше опасност утре, то да е негодно 🙂 Изсипах в купа порядъчно количество конопено семе, поръсих го безпощадно с прясно изцеден лимонов сок и хималайска солчица по мой си вкус  – да се усеща соленичкото 🙂

Чопърчето ми накълца зеленчука заедно със силантрото, а аз го изсипах в купата при конопеното семе. Преди да подхвърля резачката за миене, я накарах да се справи и с известно количество орехчета, които също намериха място в купата. Обърках добре всичко, вкусих и … знаеш продължението – с купичката пред компютъра, че и ти да четеш сега и да преглъщаш 🙂

Малко уточнение – в нашия хладилник никога не липсват цвекло и моркови. Ядките, семената, чесънът и лимоните също са неразделна част от кухненския ни интериор. Ето защо, у дома подобни рецепти са осъществими по всяко време.

Да ти е сладко – и на масата, и в живота!

 

Картофи с тиквички

Лека, лесна и вкусна храна за обяд или вечеря. Тази, салата за едни, манджичка за мен е доста популярна, но аз съм  прибавила още някой лековити и здравословни благинки, затова я споделям. Надявам се да ти бъде полезен жокер за нови идеи в твоето хранене. 🙂

Ето и продуктите:

Сварени картофи (препоръчвам на пара)

Сварена тиквичка (на пара)

Зелен лук

Лимонов сок – прясно изцеден

Копър (сух или пресен)

Куркума

Смлени изсушени семки от папая

Краве масло (нека да е малко, а може и без него)

Хималайска сол

Пресовам с вилица топлите картофи и тиквичката заедно с кравето масло. Добавям ситно нарязаните зелен лук и копър, заедно с останалите подправки. Количествата са според личния ти вкус. Обърквам добре всичко. Оставям да престои около 30 мин. и сервирам с домашно отгледани доматки в градината на дъщеря ми. 🙂

Вкусно да ти е и в устата, и в душата! 🙂

За теб разказа:

Ива 🙂

Кимчи с тофу

Полезната, ферментирала, корейска салата кимчи напоследък се представя като една от богатите пробиотични храни и това съвсем не изчерпва ползите й за здравето ни.  Ако вече си опитвал тази храна вероятно си отчел някой „недостатъци“ на вкуса – лютивко е  и за добро сдъвкване са нужни повечко усилия :).

Представям ти едно хрумване, което не само намалява лютивината, но и дъвчене почти не е нужно 🙂 Споделям го, защото се получи доста вкусно. И още едно подобрение – с тази комбинация от продукти се редуцира солеността, тъй като кимчи е с повечко сол, а в тофу тя отсъства. И така:

В кухненската резачката поставих кимчи, тофу и пшенични кълнове. Нарязах ги възможно най-ситно (почти като кашичка). И това е всичко, което направих.

Съотношението на продуктите е според личния ти вкус и така създаваш своята персонална рецепта.

Порцийка от това  ястие може да се ползва като обяд или вечеря, а също така и като дип.

 

Експериментирай смело и отговорно и то не само с храната! 🙂

Да ти е вкусно всичко в живота – не само това, което се яде! 🙂

 

Поздрави от мен,

Ива

Безценна закуска за над 50

Всъщност тази закуска е безценна за всяка възраст, но за мъже и жени над 50-те е истинско съкровище.

Зарекла съм се, тук да не преписвам от други източници коя храна какво внася в тялото и какво подобрява. Причините са две – първо – аз не съм изследвала какво съдържат храните, а само използвам това знание; второ – информационната мрежа разполага с пре-богато съдържание по въпроса и то е лесно и бързо достъпно.

И така, връщам се към скъпоценната закуска.

Тя е вскусен, сладък мус (сурово кремче) приготвено само за няколко минути от следните продукти:

• смляно сурово сусамено семе
• смляно сурово ленено семе
• стафиди и/или фурми (натурални или сушени, но без захар) – количеството е според желаната сладост
• канела
• кокосови стърготини
• парче пресен корен джинджифил
• няколко орехови ядки
• кълнове
• месест плод по избор и според сезона  – банан, манго, райска ябълка, кайсии, праскови, пъпеш, може и ананас (препоръчително е да е само един вид)
• ако е необходимо (зависи от сочността на плода) се прибавя малко вода за по-лека работа на блендера

Всички продукти се поставят в чашата на блендера, разбиват се до кремообразна, хомогенна смес и … хей, мой ден – здравей, здравей! 🙂

Тази закуска има най-благотворно въздействие, когато бъде индивидуализирана. 🙂 А това означава – да избереш кои продукти харесваш, от кои се нуждаеш и каква е добрата доза за теб. Чудесно е, че имаш възможност да твориш и всеки път може да постигаш различен вкус. А,  пропуснах да кажа, че може да се добавя понякога и малко натурално какао.

Ето в снимки една примерна закуска:

В чашата на блендера има – домашно приготвени пшенични кълнове, стафиди, фурми, джинджифил, ананас, орехи. Блиндирани изглеждат така:

Смлените (в кафемелачка ) ленени семена добавих след блиндирането, за да не затруднявам уреда и да не добавям вода.

Но не предвидих добре големината на купичката 🙂 Твърде е малка, за да се обърка хубаво мусът. Ето я и готовата закуска:

И да не пропусна едно уточнение – тази закуска е добре да се хапва в часовете преди обяд (около 11 или по-късно). В по-ранните часове тялото се радва да бъде вътрешно окъпано от сочни плодове, чай, вода с лимон и дори хубаво кафенце, но без „разкрасители“.

Вероятно около часа, който посочих за закуска, съм провокирала въпроса „ами, че тогава обяда кога да е“. 🙂 И отговарям (от позицията на своя опит) – около 15 часа. Тялото си казва кога и от каква храна се нуждае, но само ако го оставим да ни „говори“, вместо да му да налагаме часови график на хранене. 🙂

С тази закуска или не – животът си тече. Виж колко прекрасни хора има край теб. Позволи си да споделиш нежни и усмихнати мигове с тях 🙂

Наслаждавай им се!

Ива

 

 

 

Пухкав хляб от спелта в машина

През 2012 започнах да си приготвям „черен“ хляб в домашна машина. Приятели с опит в тази дейност ми казваха, че ако половината от брашното не е бяло, няма шанс да се получи хубав хляб. И аз започнах да експериментирам – с видовете и пропорции брашно, с количеството мая и  допълнителните съставки. Целта ми беше хлябът да не е „сплескан“, да съдържа малко мая, да е от 100% брашно спелта, без масло или мляко, т.е да бъде семпъл откъм продукти и с пухкавичък вид.

При всички експерименти използвах програмата за пълнозърнест хляб, която е с продължителност 3 часа и 40 мин. До края на процесите месене и втасване тестото ставаше пухкаво и почти удвояваше обема си. Когато започне печенето „калпачето“ на тесто започва да хлътва откъм средата и до края на програмата кратерчето е значително, а готовия хляб леко лепнещ.

Предстои да опиша подробно най-сполучливия вариант, който постигам при всяко негово повторение. Това ми дава увереност, че с тази рецепта може да получи добър резултат всеки, който я приложи. Ето я стъпка по стъпка:

Продукти:

4 cups  брашно спелта

1 ч.л. суха мая

1 ч.л. захар ( препоръчвам демерара)

1 ч.л. сол ( хималайска )

1 3/4 cups  топла вода

Хлябът може да се овкуси с разнообразни добавки, според личните предпочитания.

Последователност:

1.  Размесват се маята и захарта и се добавя 1/4 cup топла вода. Оставя се да втаса (шупне).
2. Докато чакаме втасването на маята, объркваме брашното със солта и сухите подправки 
3. Към втасалата мая се добавя 1ч.л. брашно спелта (без сол и подправки), разбърква се добре, но не със студена лъжица и се оставя отново да шупне.
4. В купата на машината за хляб се налива 1 1/2 cup топла вода. Изсипва се брашното като се разпределя да покрие равномерно водата. В средата се прави лека вдлъбнатина, в която се излива повторно втасалата мая.
5. След като се постави купата в машината, задавам програма „тесто“. Тя е с продължителност 90 мин. Когато свърши, без да отварям машината, задаваме програма „печене“, която е с продължителност 60 мин. И това е технологията, която не само запазва „калпачето“ на хляба, но и съкращава времето за приготвяне с повече от 1 час. Недостатъкът е, че просто трябва да сте си в къщи 🙂  

Да ти е вкусно похапването! 🙂 Не забравяй да споделиш хляба с любими хора! Така се ослажда повече! 

Животът си тече, а в него има и други удоволствия, освен хляба! 🙂

Наслади им се!

Ива

 

 

Идейка за салата от кисело зеле

В разгара е сезонът на киселото зелце. Бързам да споделя поредния ми експеримент с тази храна, който се оказа вкусна салата пълна с куп полезности.

Ако следиш блога ми, знаеш, че съм се зарекла да не преписвам други източници, в които се разказва коя храна какво съдържа и с какво е полезна. Ако си любопитен да научиш това – питай чичко Гугъл за продуктите съдържащи се в тази слатка:)

От няколко години правим киселото зеле в кофа, която побира 3-4 зелки. Преточването в такъв съд е почти невъзможно и аз се тревожех какво зеле ще се получи. Оказа се, че без тази манипулация киселото зеле пак ферментира и е още по-полезно. Точно това зеле е определяно и като  „супер храна“. Единственият недостатък е по-голямото съдържание на сол, но може да се намали чрез обезсоляване във вода за няколко часа преди консумирането му.

Ето каква салатка ми хрумна да си направя:

Към нарязаното кисело зеле добавих сминдух (без сол), органик зехтин екстра вържин, млади житни кълнове и сурово кашу. Само тази салата е достатъчна да бъде вечеря.

Много вкусно и полезно! Препоръчвам! 🙂

Добър апетит! И здраве да е!

Лесно гуакамоле с чия

За произхода на тази мексиканска разядка може да прочетеш всякакви легенди. Истината днес е, че наред с боба и салцата, гуакамолето присъства почти ежедневно в менюто на мексиканците, независимо къде живеят.

Често, в къщи приготвям гуакамоле и силно ти препоръчвам тази много полезна, свежа и вкусна храна. Едно предизвикателство от мен – потърси в интернет какъв е хранителният състав на всеки един продукт, запиши си ги в колонка и ще се изненадаш какво разнообразие и богатство ще внесеш в тялото си.

На видеото съм показала основните съставки, но съм експериментирала радица доста сполучливи вариации – с добавка на сурова чушка или леко люто чушле, на маслини (не мариновани, стерилизирани само с морска сол и вода), на селъри.

Е, разбира се, че така вече излизаме от рецептите на традиционното гуакамоле, но пък разнообразяваме спектъра на здравословните храни. Обичайно гуакамолето се яде с царевичен чипс. Препоръчвам той да е органичен с ниско съдържание на сол или да се замести с домашен пълнозърнест хляб. Много е вкусно и по-полезно, ако се консумира като сос към варени на пара зеленчуци – брюкселско зеле, зелен боб. Може с него да се овкуси салата от пресни зеленчуци. И още една идея – добави гуакамоле към сварена киноа и ще получиш прекрасно блюдо за обяд или вечеря.

Ето така избрах да покажа как да си направиш лесно гуакамоле с чия. Ако имаш въпроси не се колебай да се свържеш с мен.

Зарадвай тялото си и се наслади на свеж вкус!

Поздрави от мен,

Ива

Просо със сурови зеленчуци

В тази храна просото може да се замени с качамак, елда, киноа, булгур, боб – всички видове включително мунг и черно око, леща, нахут, ечемик – или накратко – всякакви варива, които обичаш. Начинът на приготвяне е същият, но се получават различни вкусове, защото основните съставки са ралични. С подправките също могат да се правят вариации, според предпочитанията. Аз смело използвам всякакви сушени и свежи „треви“ и не вярвам на съвети като „девисилът е подходящ за боб, копърът за картофи…“ Колкото повече подправки – толкова повече здраве в храната 🙂 Няма да се отклонявам да обяснявам коя съставка каква полезност носи, защото интернет пространството е доста изчерпателно по въпроса. Точни мерки на продуктите не посочвам, защото не използвам такива. Основният ми критерий е личният вкус.

Да си дойдем на думата за манджичката с просо и сурови зеленчуци.

Продукти:  

просо

зелен лук

сурови чушки – зелена , червена

целина

домати

морков

зелен копър

пресни листа босилек

конопено семе, къри на прах, куркума, смляно семе от папая, хималайска сол

слънчогледово и тиквено семе

Приготвяне:

1. Сварявам просото – снимката от фейсбук, която приятелите ми не разгадаха, когато ги попитах – коя е тази храна 🙂

2. Добавам сухите и прахообразни подправки + солта и конопеното семе. Нарязвам зеленчуците в механична резачка (чопър), прибавям ги и обърквам.

3. Домата заедно с босилека смилам в блендер, докато се получи хомогенен сос и го добавам към просото с подправките и зеленчука. Естествено обърквам, опитвам и доовкусявам с прясно изцеден лимов сок, ако  преценя, че е нужно.

4. Време е за слънчогледовото и тиквеното семе

5. Е, сега вече може да похапнем.

Ако ти е любопитно, провери в нета колко полезности доставя тази храна на тялото.

А, щях да пропусна! Към манджичката бих добавила още – магданоз или силантро, но и двете ги бях свършила, когато реших да я сготвя.

Мисля, че схвана основния принцип – всичко, което е годно за сурова консумация не се вари, заедно с основната съставка – в случая – просо.

Храната, приготвена по този начин има изключително свеж вкус, но хрупкането на пресния зеленчук може да се окаже странно преживяване за свикналите с традиционния вкус на варивата. 🙂

Добър апетит и здраве да е!

 

Киноа с цвекло и други разни

Това е идея за много полезна вкусотийка. Може да се хапва на вечеря или обяд, истинска храна, която чисти тялото и внася сила и живот. Казвам идея, а не рецепта, защото няма точни количества на съставките, а продуктите могат да се заменят според предпочитанията и наличностите в кухнята ти 🙂 Ти си творец на своята рецепта!

Ето как  направих тази вкусотийка:

1. Пасирах едно авокадо, добавих прясно изцеден лимонов сок, хималайска сол, смлени семки от папая, куркума.
2. В блендера нарязах едно малко цвекло, 3 пръчки селари, 1 морков, няколко скилидки чесън и много силантро, защото го обожавам 🙂
3. Сместа от блендера добавих към пасираното овкусено авокадо. Разбърках до хомогенност.
4. Добавих още – сурови тиквени семки и чия. Обърках отново и…

Вече е в чинийката с добавка на домати за украса и разядка 🙂 Някой ще я нарекат салат, но тази семпла вкусотойка е основно блюдо и глези тялото ни с куп полезности.

Тази порция може да бъде единствената и напълно достатъчна храна за деня. През останалото време – гризкай плодове и се радвай на живота! 🙂

Вкусно да ти е всичко наоколо!

Вкусно ми е и райско

Обичам райски ябълки, но познавах само онези, които са вкусни, когато са много меки. Разрязвах ябълката на половина и я хапвах с лъжичка. През първата ми есен в САЩ, видях в един азиатски магазин, близо до входа изложен огромен куп от този плод и край него много хора с източен произход избираха сериозни количества. А ябълките – по-твърди от обикновените, дори зеленикави на цвят. Изненадах се от видяното, но допуснах, че бързичко омекват (доузряват) и затова с такава охота се купуват. Отнесох в къщи само 3-4, за да тествам какво се случва. Чаках ябълките да омекнат повече от месец, но това не се случи и ги изхвърлих без да ги опитам, защото знам, че твърдите са тръпчиви.

Две години по късно, пак по райско време, бяхме на гости на приятели и те ни питат дали сме опитвали този плод. Обелиха няколко ябълки, нарязаха ги. „Аз имам колеги корейци, разказва нашият приятел, и те много ги хрупат. Почерпиха ме,  харесаха ми, та си купихме и ние.“ Така и аз се осмелих да опитам твърдите райски ябълки – не само са ядливи, но са вкусни и сладки (даже прекалено).  После чичко Гугъл ми разказа, че има и такъв сорт, който се яде твърд и е традиционна есенна храна за хората от изтока. Вече у дома смело пълним големите купи с райския плод и не го чакаме да омекне. 🙂

За полезността на райската ябълка няма да повтарям вече изписаното в десетки статии, само ще припомня, че поради високата захарност, прекаленото количество става опасно. Затова ядем не повече от две плодчета на ден – най-добре за закуска  🙂

Интересен факт  има около цената на райските ябълки тук. В другите магазини те са изложени в малки касетки, подредени – всяка в гнездо и цената им е за бройка. Една ябълка струва повече, отколкото 1 паунд ябълки в азиатски магазин. Пазар! 🙂

От мен – пожелание за вкусна есен!

Сезам отвори се!

Богатството на сусама

Знаете ли, че именно сусамът помага на Али Баба да вземе съкровищата на четиридесетте разбойници? Спомняте ли си популярната приказка? Вълшебните думи, с които се отваря пещерата са „Сезам отвори се!“. За българския читател остава непонятно защо, когато Али Баба ги забравя се опитва да си спомни думите като изрежда имена на различни семена. Ами защото сезам е сусам (sesamum indicum). “Роден“ в Африка, сусамът днес се отглежда на много места по света. Но още в древността са ценени качества му и е бил използван, както и днес, за храна и лечение.
Ето какво казва за сусама българският лекар-нутриционист д-р Георги Гайдурков: „Сусамът (семе) е изключителен по своите качества и незаслужено забравен природен феномен. Традиционно широко и ежедневно се използва в източната кухня (сусамов тахан, халва , хоммус, сусамово масло и др.). Сусамът е най-богатият на органичен калций естествен растителен продукт ! Изключително добрият баланс на аминокиселини, лецитин, ненаситени мастни киселини, витамини и минерали го прави незаменим при лечение на анемия, остеопороза, ставни и други опорно-двигателни заболявания, зъбни кариеси и пародонтоза. Сусамът е и най-добрата храна (афродизиак) за укрепване на мъжката полова активност. Източник е на сила и енергия и е подходящ за широка профилактика. Препоръчвам ползването само на сурово сусамено семе (може и белено), като за доброто усвояване е необходимо да се смила. Дневна доза – 2-3 супени лъжици.“

Как открих, че сусаменото семе е ефикасно „лекарство“ срещу мускулна треска. Дълго време не бях правила  физически упражнения. Почти 10 години не съм пила никакви лекарства по никакъв повод и когато възстанових тренировките, близките ми се опасяваха, че ако не взема мерки (аспиринче) на сутринта няма да мога да се мръдна. Реших да опитам силата на сусама и се изненадах. Изпих един сусамен шейк след първата тренировка и на следващия ден влязох отново в залата без никакви болки. И така продължих всеки ден! А преди доста години, дори и аспиринчетата не ми помагаха толкова магично – ни най-малка болка в мускулите!

И сега – варианти за лесно, вкусно и полезно хапване на сусам всеки ден.
Бананово-сусамен шейк
Две супени лъжици сурово сусамено семе се смила в кафемелачка. Получава се гъста, почти кремообразна маса (поради голямото количество растителна мазнина, съдържаща се в сусама). Изсипваме я в дълбок съд, подходящ за пасиране (може и в купичката на пасатора), прибавяме нарязан на едро банан и половин чаена чаша вода. Ако обичате да ви е по-сладичко, може да добавите и няколко стафиди. Тази смес се пасира и е готова за консумация. Може да се разреди с още малко вода и да се добави кубче лед.
Добре е банановият шейк да се пийва 15-тина минути преди хранене, но може да е заместител сутрешната или следобедна закуска.

Бананово-сусамен шейк – продукти и уреди

Овкусител на салати
Нарежете си салата от пресни зеленчуци – такава, каквато ви се яде или пък харесвате най-много. Заместете дресинга и другите овкусители със смес от смлени сурови семена – сусам, белен слънчоглед и тиква, лен. Нужно е всеки вид да е смлян на прах, а после се смесват и добре се размесват. Може да се използва и само сусам. Наръсете обилно салатата. Ако естетсвото й налага използването на кисело овкусяване добавете прясно изцеден лимонов сок. Разбъркайте!
На Здраве да ни е!

Здравословни пълнени чушки на пара

С цвят на Слънце, значи – на-здраве!
Пълнените чушки в тенджерата преди варенето.

Защо храната приготвена по тази рецепта е здравословна?

• Не съдържа термично обработени мазнини, за които е известно, че са канцерогенни.
• Продуктите в нея са съвместими и лесно усвоими от храносмилателната система.
• Богата е на хранителни вещества, а използваната технология чрез варене на пара е щадяща и ги запазва в максимална степен.

Продукти:

• Сварени нахут и соя, може и само нахут, но не и само соя (доста тежка е за самостоятелна консумация)
• Пресни – лук, целина, морков, копър, магданоз, чушки – в случая жълти, но могат да се използват и всякакви други цветове – червени, зелени, оранжеви.
• Сушена чубрица и черен пипер смлян (по желание)

Приготвяне:
Нахутът и соята се пасират, намачкват се колкото е възможно повече. Може да се прибави малко вода или зеленчуков бульон (течността от варене на някакви други зелечуци), за да не е толкова суха и „трошлива“ сместа. Пресните зеленчуци се нарязват много ситно и се омесват добре с нахутено-соевата смес, чубрицата и сол на вкус. Пълнят се чушките и се подреждат в съд за варене на пара. Ястието е готово, когато чушките омекнат добре. Сервира се топло, а преди ядене чушката може да разрежи и в нея да се поставят няколко малки парченца краве масло.

Добър апетит!

Ивалина Ташева

Рецептата е лично изпитана и описана, и е публикувана във в.“Зорница“ – Монреал