Към читатели, приятели и случайни посетители

С най-нескрито удоволствие пиша тези редове, за да известя, че спирам публикуването на нови статии в този блог. Всичко написано остава така, както е било, когато е замислено. То обаче, вече не съответства на настоящия ми опит.

Това решение ме радва, защото е резултат от лично развитие и естетсвенa промяна. А това са  неща, които често преживяваме, дори без да сме се стремили към тях. Промяната е онова добро, което ни качва в следващото ниво.

„Отслабвам с Ива“ остава като своеобразен музей. 🙂 Предстои някой от статиите да бъдат актуализирани и отново публикувани, но в „Журналът на Ива“.  Той няма да бъде променен, само допълнен и актуализиран. Там ще продължа да споделям и личния си опит с двойната роля на храната – както на лекарство, така и на отрова (Хипократ).

Благодаря за доверието, за търпението, за толерантността, за въпросите и споделянето.

Надявам се да се срещнем отново, но в „Журналът на Ива“

Обичай живота и той ще ти отвърне с любов!

До скоро,

Ива    gerber edit text

 

 

Сама в къщи на св.Патрик

Всъщност не съм съвсем сама, двете с причината сме. Днес е популярният ирландски празник св.Патрик, който в САЩ се празнува не по-скромно, отколкото в Ирландия. Отличителни черти на празника са зеления цвят във всичките му нюанси, детелините, бомбетата, уискито, бирата, ребърцата, сиренцата и разните подобни ирландски чревоугодки.

Зет ми е от ирландски произход (преди повече от 120 години неговите прародители се заселили в САЩ) и леля му по традиция организира пищни партита на този ден. Поканените могат да си доведат и приятели, така че става парти-навалица, на което всеки е ирландец, сиреч облечен е в нещо зеленко, похапва, попийва и се забавлява.

Малко преди празника си сменихме жилището и нашата Луси е в стрес. Все още не я оставяме сама в къщи и ни придружава навсякъде, но партито за св.Патрик не е най-подходящото място за нея.  Без никакво съжаление избрах да си остана в къщи в компанията на моята почти 14 годишна декелка.

За да съм солидарна с празнуващите, си налях чаша червено вино, заредих хлебопекарната с доза хляб от спелта за следващата седмица и насочих внимание към вечерята.

Вчера купих за първи път паста мисо и кълнове от броколи, и сега сама в къщи на св. Патрик  отпуших кулинарната си креативност. Ето какво си спретнах за хапване след чашата вино 🙂

st.Patric salad text

Какво е това, ли? Ето съставките и начина на приготвяне:

Две препълнени чаени лъжици мисо полях обилно с прясно изцеден лимонов сок. Обърках до гъста хомогенна каша и прибавих кълнове от броколи. В салатена купа поставих накъсани сурови броколи, нарязани доматчета, шепа сурово кашу, едно авокадо нарязано на ситно и чия. Добавих дресинга от мисо с кълнове и обърках добре.

И сега, с тази вкусотийка, съвсем уверено мога да кажа на-Здраве! Наздраве за всички ирландци и приятелите на ирландците, и всички познати и непознати хора, празнуващи най-зеления празник в календара!

Нали замириса вече на пролет и на пробуждане! …

Здраве да е!

От мен – Ива 🙂

 

Сутрешно протягане с чай

Да помълчим! И да пийнем чай, а?

Това е най-доброто, което можем да направим след дългата раздяла. Най-силните откровения се изказват в мълчанието. Думите идват после, за да облекат казаното в тишината.

Обичам да създавам свои лични, както и семейни традиции. Не следвам строго създаденото в други времена, но често „стъпвам“ на него. Така се роди и моят чаен ритуал „Ароматен релакс“. Изборът на билките и ароматните подправки, както и концентрацията на чая са съобразени с моя вкус.  Разбира се, ти можеш да си забъркаш различна отвара и да се наслаждаваш по свой си начин на това действие.

Приготвянето и пиенето на този чай, за мен е сутрешен ритуал, който ме отпуска и зарежда едновременно. Споделям го, защото усещането е изключително приятно и може да го използваш като идея – да му придадеш свой смисъл и привкус, и да му се насладиш по свой начин.

Е, време му е – за чая и за ритуала:

След кратко сутрешно освежаване и хубаво протягане в легнало и в изправено положение, се озовавам в кухнята, изпълнена със свеж сутрешен въздух. Дишам дълбоко и контролирано, изпълвам гърдите и диафрагмата редуващо, и пристъпвам към чая.

В около 750 мл. вода слагам 2 пръчки канела и 2-3 щипки карамфилови зърна. Варят се около 10 минути след бурното завиране. Когато водата добие тъмно карамелов цвят и стаята е изпълнена с приятен аромат, прибавям билките – мащерка, риган, градински чай и розмарин – от всяка по 1/2 tsp или една кафена лъжичка (от ония най-мъничките). Разбърквам добре, отстранявам съда от котлона и захлюпвам отварата.

Чаят

Следва 20 минути домашна практика на йога в изпълнената с източен аромат стая. (Определението „източен аромат“ е моя асоциация.) Прецеждам течността и ако е охладена до телесна температура добавям 1 чаена лъжичка мед, ако не – изчаквам да поизстине и тогава подслаждам.

Чаят

Следват още 20-на минути йога, а после – оставам насаме с тишината и чая. Дишането е все още е под контрол, мисълта ми е насочена към топлината, вкуса и аромата на всяка глъдка чай. Проследявам визуално преминаването й от устата през тялото – как се разлива, зарежда, очиства и съживява. Дишам, дишам дишам!

След ритуалния душ ( и за него ще разкажа) – скачам в деня с изключителна енергия, сякаш животът започва отново (та, това си е така).

Е, понякога предпочитам аромата на кафе, придружен с мързелива разходка в интернет, но те са несравними с магията на чаените утрини.

До, скоро! Създавай! И живей! Сега!

Тук съм, не само за Коледа

Моите коледни - елха и звездааПредколедно ми се прииска да се отбия и тук. Нещо като да се върнеш у дома за празниците, ама не точно. Не съм си отишла от този блог, за да се завръщам в него като на гости  🙂 Не съм го и изоставила, макар да изглежда така, но скоро ще разбереш. Всичко случващо се  нуждае от времето си. Дай му го и бъди търпелив да го изчакаш. Ето това е моето пожелание – за празник и делник.

Аз пък ти благодаря, че се отбиваш, че ми пишеш и че сме заедно, някак от разстояние.

До скоро!

А сега – празнувай, лудувай и храни – повече душата, по-малко тялото!

Ива

За да разбереш как сливата храни тялото и душата, и каква е мисията на този плод в живота ни – проследи поредицата публикации от прoекта Mrs.Plum.

Думата „Съблазнителката“ в началото на текста е надпис под снимката, който излезе, където му хареса, щом реблогнах поста от „Журнала на Ива“ (ето и оригиналният пост там).

Разбъркване преди Реда

Днес се заех да изтупам и измажа „Журналът на Ива“ и „Отслабвам с Ива„. Ако забелязваш имат нов „интериор“. Отдавна не бях отключвала тези две „къщички“и кракът ми не бе влизал в тях. Но пък ти не си ги изоставил, навестявал си ги и затова не бяха прашасали. И Аз Ти Благодаря!

Подготвих ги за живеене, преподредих ги. И защото не съм много на ТИ с новите технологии, нямам представа, дали моето разбъркване преди въвеждането на реда, не е известявало абонатите ми за всяко мое действие. Ле-ле !!! Ако е така – Приемете моите голеееееми изивнения за „пушилката“ в пощенските ви кутии, ако е стигнала до тях.

Вече съм доста уморена от това шетане и ще почина една нощ, но имам още за вършене. Сега видях, че хипервръзките са разрушени от голямото мазане.  🙂 Предстои да ги възстановя, а до тогава – извинявай за неудобствата при гостуването ти в моите блогове.

Пълно тяло – празна душа

Празното не ражда…

Бях изпълнена. Работех по няколко идеи (възникнали, съвсем не планирано), които харесвах и ми доставяха огромно удоволствие. Съвместявах усилията си с нови за мен хора – подходящи, които бързо усетих близки и подобни. Беше ми забързано, динамично, успешно, прекрасно, въпреки че бях изоставила започнати и важни за мен дейности.

Но! Пренебрегнах един много показателен фактор – засиления апетит към храната. През този период имах необходимост от много и то калорична храна. Ангажираността не отклоняваше вниманието от желанието ми да приготвям и ям всичко онова, което знам, че не храни тялото, а само сетивата.

За 3 месеца напълнях с 9 килограма! А щом тялото пълнене, душата празнее. Видимо може да се чувстваме добре и удовлетворени, да сме в благодатен и успешен период, но там някъде в душата нещо не стига, тя не е задоволена и нахранена и тогава започва да се пълни тялото. Може да са страхове, може да е нерешителност, може да е неудовлетвореност, но при всички случаи е глад – душевен! А тялото и душата са като скачени съдове, изпразва ли се единият – пълни се другият. Представи си скачените съдове с равно количество течност в двата. Под въздействие на налягане, натиск (случва се когато станем глухи за душата си и вървим срещу онова, което я радва) съдът „душа“ се изпразва и понеже е скачен със съда „тяло“, то „тяло“-то започва да се изпълва. Обгражда се в крепост от телесна плът и така се изолира от света, създава си броня и пази от показ не друго, а празната си душа. Когато душата е изпълнена и изпълвана, тя не се нуждае от пазители и крепости, защото обича свободата и откритостта. Ако разпознаем натиска, който й упражняваме и го отстраним, крепостните стени започват да се саморазрушават.

Не, не те убеждавам, че на всички хора със слаби тела душата им ликува, както и че всички пълни тела носят празни души. Ние човеците сме сложни биоенергийни системи и при всички е различно, но пълното тяло е неестествено физическо състояние и връзката му с нашата душевност е безспорна.

Обстоятелства ме разделиха с дейностите, които ме изпълваха и аз им позволих това без съпротива и съжаление. Знам, че всичко идва, за да си свърши работата в живота ни и после да отмине. Оставих се да почувствам какво  състоянието си. Пратих Его-то във ваканция и се усетих някак свободна и спокойна. Възвърна се хармонията в мен, която неусетно бях загубила в динамиката и емоциите. Усетих се по-подредена и най-важното – завърнах се с още по-голяма енергия, знания и ясни стъпки към делата, които бях зарязала.

Изчезна апетитът към храната, която до скоро поглъщах с кеф. Тялото ми подсказа, че иска да си възвърне формата, че е време да го очистя, защото душата се беше очистила от отклонението ми . Осъзнавах тази необходимост още докато наблюдавах стремителното напълняване и всяка вечер се приспивах с обещанието „утре започвам очистване“, а това утре все не идваше. Настъпи тогава, когато въртележката спря и излязох от обсега на центробежните сили.

И да се върна пак към скачените съдове. Ако в съда „душа“ попадне замърсител, той непременно напада и течността в съда „тяло“. Ако след замърсителя в единия от съдовете (независимо кой, процесът работи и в двете посоки) постъпи очистващо вещество, то очиства първо течността в съда, където е прибавено, но после прониква и в другия.

Тази връзка изпитвам през всичките почти 10 години, откакто започнах да очиствам тялото и да се вслушвам в душата. Тогава не знаех и не подозирах, че моята материалната същност има връзка с душевността ми. И сега в периоди на действие или бездействие наблюдавам тялото, слушам душата и им се подчинявам. Опитът ми показва, че най-добрите учители сме си самите ние. Нищо друго не ни дава посоката така, както вглеждането в себе си. Нужно е само да се научим да се виждаме и да не се плашим от това, което сме, както и да се доверяваме на най-близките си приятели – собствените ни тяло и душа. Да, ние сме Те, но имаме  изключителната способност да бъдем и отвъд тях  – чрез мисълта, която или управляваме, или я оставяме да ни върти в своя хаос. Не е ли вълнуващо?

Пиша това в последния 12 ден от периода на телесното ми очистване. Защо 12 ли? Почувствах, че са ми достатъчни! Следва период на преходно хранене 🙂

Аз, Ива – с пълна душа и изпразнено тяло 🙂

ПродължаваМ…

Пиша толкова рядко тук… Не съм планирала неглижирано отношение към блога си и читателите му (не бих го създала тогава). И в двата си блога пиша не защото трябва, а когато имам вътрешен порив за това. Само тогава мога да ти кажа онова, което би имало смисъл за теб. Разказвам за отслабването на тялото,  преодоляване съпротивите на разума и пътищата за изразяване на душата. Правя го чрез споделянето на личния си опит, защото съм убедена, че това е най-полезно.

Нагърбила съм се с раздаване. Искам да дам много неща в много посоки. Уж съм навсякъде, където искам, а никъде не съм толкова, колкото искам. Това създава усещане за безредие и е знак за изтощени батерии. Зареждането правя като изключвам потока навън и включам само на вътрешно присъствие – самооставане. Ще разкажа някой ден как точно го правя.

Самооставането е форма на пречистването на душата и възстановяване на тялото.

Тялото пречиствам като намаля храната и поддържам жизнените му функции само с плодове и вода. Душата се пречиства с покой, изключване на егото и хаотичното мислене.  Самооставането не е глад за душата, а заряд.

Тялото се очиства, оздравява и енергизира като изхвърля токсини и излишъци. Душата се очиства като излива насъбраното и отваря пътя към себе си.

Очистването на тялото възстановява, очистването на душата възобновява. Има разлика в двете думички, нали?

И да знаеш, че когато ме няма дълго в блога пак съм някак в него – еспериментирам, събирам или пък съм сгрешила и се уча от това, преди да ти го разкажа.

Продължавам…

Целта, нарязана на порции

Цели се високо, защото високата цел мобилизира волята, събужда креативността, извиква повече усилия. Волята ни е нужна, за да не се откажем, креативността – за да се адаптираме в ситуациите и да ги обръщаме в наша полза, усилията – за да издържим пътя и да достигнем целта.

Моят „баскетболен кош“ (здравето ми) беше доста висок за мен, а физическата ми форма ме поставяше в графа „извън отбора“. Но аз исках да съм в отбора на играчите и да мога да вкарам кош.

Насилих волята, за да ме поведе към целта – коша. Направих 3 прочистващи дни, в които се хранех само с плодове. Хареса ми – имаше резултат. Килограмите падаха бързо, чувствах повишена жизненост…исках да продължа „тренировките“, за да вляза в отбора…

Включих и усилията, защото бях поела пътя към целта. Продължих да прочиствам още два дни, после удължих с още два и така достигнах 10. Бях изгубила 12 килограма и вече тренирах с отбора. Издържах много дисциплинирано и преходното хранене, така отбелязах няколко попадения в коша – хипертонията я нямаше, холестерола беше намалял значително.

Събудих креативността си, защото целта стана все по-видима и жалана. Исках да задържа мястото си в отбора, да усвоя тънкостите и техниките на играта, които да ме направят един добър играч. Започнах да търся информация, специалисти-наставници и не спирах да тренирам и да разширявам уменията си, експериментирах разумно и не допусках рискове, които да ми причинят травма.

След 2 години тренировки при всяка стрелба вкарвах кош. Бях в отлично здраве, прекрасна физическа форма и сякаш плувах с лекота в живота.

Целта беше висока и трудно постижима от изходната ми позиция, но успях защото:

    • имах висока цел, която не превърнах в самоцел

    • извървях си пътя без да прескачам стъпалата по него и без да ги вземам две в едно

    • следвах пътя си без да бързам, наслаждавах се на всеки етап от него

    • ценя и уважавам постигнатото от мен

    • помня усилията, които съм положила и не допускам да влязат в графа „напразни“

Когато започнах, не съм си и мечтала да намаля теглото си с 40 кг. Вероятно това, че не мислех за цифрите от кантара, а за много повече от това, направи високата ми цел постижима. Снижаването на теглото не би могло да е успешна цел, а само следствие на високата цел.

Високата цел ни извежда по-високо. До нея се достига по стълба. Всяко стъпало е малка цел, която ни издига все по-високо и по-близо до голямата цел. Колкото стъпалата са по-ниски, толкова по-лесно се преодоляват. По-бързо и сигурно е изкачването на множество ниски стъпала, отколкото на малко, но високи. Представи ли си вече стълбите?

Е, избери, коя и как да изкачваш!

Аз, Ива отдавна направих своя избор и се уверих, че промененото и съживено тяло променя и обновява духа.

КОШ!

Назад във Времето – от 102 на 62

През 1995 год. създадох модна къща за пълни жени със запазената търговска марка МАКСИ ДАМА. Тогава тежах 67 кг. След три години усилия по утвърждаването на бизнеса, неусетно и неслучайно достигнах тегло 102 кг. Успешно станах рекламно лице на собствената си марка. Моето тяло в моите облекла беше на етикети, календари, рекламни брошури, визитки. Клиентките ми се радваха, разпознаваха ме, чувстваха ме близка и се доверяваха на създаденото от мен.

Чувствах се добре, но вероятно за тялото ми не е било така и то започна да дава своите знаци. През 2000 г преживях първото сериозно заболяване, а след две години вече имах колекция от хронични емблеми. През 2003 без да подозирам какво ми предстои започнах своето голямо пътешевствие към себе си. И това се оказа не просто отслабване, а борба, учене, търсене и опознаване не на някой друг, а на себе си. Срещах себе си като непозната, с която все повече се сближавам и която продължава да ме изненадва и да ме сварва неподготвена в много ситуации.

В края на 2005 вече се бях разделила с 40 кг от теглото си и започнах да се сприятелявам със себе си. Тогава пуснах фирмен сайт, но вече не бях рекламно лице. Много от клиентките познаваха новата ми визия и очакваха да разказвам как съм успяла… Избрах в сайта да представя модната ми къща под формата на персонален разговор с читателя. Пишех открито и приятелски за стила на обличане и връзката му с душевността ни, за удобството на дрехата и комфорта на душата, за хармонията на необлечената душа…Получавах много имейли и всички очакваха рецептата за отслабването. А рецептата се нарича промяна – в начина на мислене, в стила на живот, в приемането на себе си, света и хората в него.

От тогава до днес се сдобих с още много знание, част от него превърнах в познание и ми стана присъщо. Тялото и душата продължават изпитанията си и днес, а аз давам шанс на всичко, което ме спохожда. Позволявам си да унивам и дълго да се търся, после рязко се вдигам и поемам руля. Позволявам си да бъда стряскащо гола и мълчаливо прикрита, „развратно“ лакома за убийствени храни и дисциплинирано чистеща тялото си.

Аз нямам нито бели крила, нито ореол. 🙂 Животът ми е низ от грешки, които обичам. За мен, те не са повод за срам, а нужни уроци, за които съм благодарна. Без тях нямаше да имам този житейски опит, нямаше да съм това, което съм, нито щях да имам смелостта да разкрия всичко това пред теб.

Моята подготовка за пътуването в новата посока тогава, беше дълга и несъзнавана. Днес знам защо са били нужни тези 3 години и предстои да ти разкажа…