Ден Първи !

Денят, в който тръгвам към себе си!

Ден различен от всички до сега!
И всеки ден е такъв, колкото и да ти се струва, че прилича на другите.
Ден с особено значение за теб, за мен!
Владее ме любопитство. Имам достатъчно информация за онова, което предстои да направя. Знам и какви промени започват в тялото ми. Наблюдавам се и повече от всякога дарявам на себе си внимание и грижа.

Голата истина – излишните килограми са само видимо ненужното. Невидимото са излишъците, които разболяват душата. Тях, кантар не ги хваща!

Храната ми се състои само от плодове. Днес диня и праскови. Ям колкото и когато ми се яде. И се чувствам добре, сякаш не съм като всички. Защото днес тялото ми хем почива (заслужава го), хем пълни енергийния си резервоар, хем се почиства. Как изглежда жилището ти след основно почистване? Сякаш в него започва нов живот, нали? Така е и с тялото. Когато го почистя, то се самоподрежда и аз се чувствам уютно с него.

Закуска? От години не закусвам сутрин. Първото ми хранене е тогава, когато усетя глад – обикновено към 13 – 14 часа, а често и по-късно. След сън пия цитросов фреш от портокали и грейпфрут и кафе – черно, натурално – без подсладители и украсители (мляко, сметана или други добавки). Кафето влиза в тялото поне 30 минути след фреша.
Често ми се чудят – как така без закуска. Пък аз се чудя как години наред съм могла да стимулирам апетита си със закуски – сандвичи, банички и всякакви нашенски вкусотии. Да, това открих – закуската възбужда апетита за целия ден и още от сутринта ми образува мързел. Изсмуква ми мисловната и физическа енергия и я насочва към стомаха, който се нуждае от нея, за да се справи с „питателната“ закуска. Откакто се сбогувах с първото дневно хранене, ми се случи няколко пъти да наруша навика си. Повярвай ми – ужасно гадно усещане – като на вътрешна замърсеност, тежест в корема, отвратителен вкус в устата за дълго и вместо нежелание за още храна – вълчи апетит. Нужна ми е много, ама много воля, за да го елиминирам.

Навикът? Създаването на навик изисква много усилия, мотивация и упражнения, за да се затвърди. Нарушаването на навика винаги създава дискомфорт. Подсети се за някой твой навик и ще се убедиш, че е така. Когато за първи път пуши цигара изпита ли удоволствие? Колко гадни усещания „преглътна“, докато тази мода ти стана навик? А после колко пъти се отказва от тютюна? Дискомфортно ли ти е без него?

Очистването на тялото? Няма да разказвам защо е необходимо, какво се случва с нашата материална същност, какви са ползите и подводните камъни. Всичко това много простичко и подробно е описано от д-р Гайдурков в книгата му „Човешкото хранене“. Напомням ти, че в този блог споделям своя опит за ползите и своите открития от грешките. Вече описах както период на очистване само с плодова храна, така и преходното хранене след него.
Разбира се, тялото и умът могат да се изчистят и обновят и без драстичното очистване. Знам, то е непосилно за много хора и обикновено се търси спасение в него, когато са изчерпани другите лечебни варианти. Въпреки, че храненето само с плодове, макар и за много кратки периоди от време е предимно жизнена необходимост за тялото, а не единствено лечебен метод. Опитът ми показва, че дори само „изчистването“ на храната от вредните и изкуствени компоненти, както и елиминирането на някой опасни технологични похвати в приготвянето й, също е значителна крачка към по-добър живот. Какви са те, ще разкажа в друга статия.

Връзката тяло-душа? Забелязъл ли си, че в този блог, говоря за това? Защото лично съм се убедила, че изчистеното тяло повлича обновяването на душата. Вярно е й обратното! Откъдето и да тръгнеш все се стига до същия резултат. При мен се случи да започна от тялото и то без да знам последствията за душата. Това преживяване беше доста стресово за мен, но после ми хареса и така стана голямото изследователско пътешествие на моя живот.

И като край за днес искам да кажа, че и най-здравословната храна не ни оздравява, ако душата не живее според природата си. Има хора, които изобщо не се замислят какво, кога и колко ядат, а са здрави и щастливи, защото душата им не е заглушена. Ето как тя  се оказва конят и ако я впрягаме след каруцата, колата няма как да тръгне.

Благодаря ти, че ми пишеш, че питаш и споделяш! Така имаме полза и двамата!

Пълно тяло – празна душа

Празното не ражда…

Бях изпълнена. Работех по няколко идеи (възникнали, съвсем не планирано), които харесвах и ми доставяха огромно удоволствие. Съвместявах усилията си с нови за мен хора – подходящи, които бързо усетих близки и подобни. Беше ми забързано, динамично, успешно, прекрасно, въпреки че бях изоставила започнати и важни за мен дейности.

Но! Пренебрегнах един много показателен фактор – засиления апетит към храната. През този период имах необходимост от много и то калорична храна. Ангажираността не отклоняваше вниманието от желанието ми да приготвям и ям всичко онова, което знам, че не храни тялото, а само сетивата.

За 3 месеца напълнях с 9 килограма! А щом тялото пълнене, душата празнее. Видимо може да се чувстваме добре и удовлетворени, да сме в благодатен и успешен период, но там някъде в душата нещо не стига, тя не е задоволена и нахранена и тогава започва да се пълни тялото. Може да са страхове, може да е нерешителност, може да е неудовлетвореност, но при всички случаи е глад – душевен! А тялото и душата са като скачени съдове, изпразва ли се единият – пълни се другият. Представи си скачените съдове с равно количество течност в двата. Под въздействие на налягане, натиск (случва се когато станем глухи за душата си и вървим срещу онова, което я радва) съдът „душа“ се изпразва и понеже е скачен със съда „тяло“, то „тяло“-то започва да се изпълва. Обгражда се в крепост от телесна плът и така се изолира от света, създава си броня и пази от показ не друго, а празната си душа. Когато душата е изпълнена и изпълвана, тя не се нуждае от пазители и крепости, защото обича свободата и откритостта. Ако разпознаем натиска, който й упражняваме и го отстраним, крепостните стени започват да се саморазрушават.

Не, не те убеждавам, че на всички хора със слаби тела душата им ликува, както и че всички пълни тела носят празни души. Ние човеците сме сложни биоенергийни системи и при всички е различно, но пълното тяло е неестествено физическо състояние и връзката му с нашата душевност е безспорна.

Обстоятелства ме разделиха с дейностите, които ме изпълваха и аз им позволих това без съпротива и съжаление. Знам, че всичко идва, за да си свърши работата в живота ни и после да отмине. Оставих се да почувствам какво  състоянието си. Пратих Его-то във ваканция и се усетих някак свободна и спокойна. Възвърна се хармонията в мен, която неусетно бях загубила в динамиката и емоциите. Усетих се по-подредена и най-важното – завърнах се с още по-голяма енергия, знания и ясни стъпки към делата, които бях зарязала.

Изчезна апетитът към храната, която до скоро поглъщах с кеф. Тялото ми подсказа, че иска да си възвърне формата, че е време да го очистя, защото душата се беше очистила от отклонението ми . Осъзнавах тази необходимост още докато наблюдавах стремителното напълняване и всяка вечер се приспивах с обещанието „утре започвам очистване“, а това утре все не идваше. Настъпи тогава, когато въртележката спря и излязох от обсега на центробежните сили.

И да се върна пак към скачените съдове. Ако в съда „душа“ попадне замърсител, той непременно напада и течността в съда „тяло“. Ако след замърсителя в единия от съдовете (независимо кой, процесът работи и в двете посоки) постъпи очистващо вещество, то очиства първо течността в съда, където е прибавено, но после прониква и в другия.

Тази връзка изпитвам през всичките почти 10 години, откакто започнах да очиствам тялото и да се вслушвам в душата. Тогава не знаех и не подозирах, че моята материалната същност има връзка с душевността ми. И сега в периоди на действие или бездействие наблюдавам тялото, слушам душата и им се подчинявам. Опитът ми показва, че най-добрите учители сме си самите ние. Нищо друго не ни дава посоката така, както вглеждането в себе си. Нужно е само да се научим да се виждаме и да не се плашим от това, което сме, както и да се доверяваме на най-близките си приятели – собствените ни тяло и душа. Да, ние сме Те, но имаме  изключителната способност да бъдем и отвъд тях  – чрез мисълта, която или управляваме, или я оставяме да ни върти в своя хаос. Не е ли вълнуващо?

Пиша това в последния 12 ден от периода на телесното ми очистване. Защо 12 ли? Почувствах, че са ми достатъчни! Следва период на преходно хранене 🙂

Аз, Ива – с пълна душа и изпразнено тяло 🙂

ПродължаваМ…

Пиша толкова рядко тук… Не съм планирала неглижирано отношение към блога си и читателите му (не бих го създала тогава). И в двата си блога пиша не защото трябва, а когато имам вътрешен порив за това. Само тогава мога да ти кажа онова, което би имало смисъл за теб. Разказвам за отслабването на тялото,  преодоляване съпротивите на разума и пътищата за изразяване на душата. Правя го чрез споделянето на личния си опит, защото съм убедена, че това е най-полезно.

Нагърбила съм се с раздаване. Искам да дам много неща в много посоки. Уж съм навсякъде, където искам, а никъде не съм толкова, колкото искам. Това създава усещане за безредие и е знак за изтощени батерии. Зареждането правя като изключвам потока навън и включам само на вътрешно присъствие – самооставане. Ще разкажа някой ден как точно го правя.

Самооставането е форма на пречистването на душата и възстановяване на тялото.

Тялото пречиствам като намаля храната и поддържам жизнените му функции само с плодове и вода. Душата се пречиства с покой, изключване на егото и хаотичното мислене.  Самооставането не е глад за душата, а заряд.

Тялото се очиства, оздравява и енергизира като изхвърля токсини и излишъци. Душата се очиства като излива насъбраното и отваря пътя към себе си.

Очистването на тялото възстановява, очистването на душата възобновява. Има разлика в двете думички, нали?

И да знаеш, че когато ме няма дълго в блога пак съм някак в него – еспериментирам, събирам или пък съм сгрешила и се уча от това, преди да ти го разкажа.

Продължавам…

ВъзбудИ Се!

Когато сме възбудени имаме неудържим стремеж за действие. Да случим действието, да преживеем удоволствието и да се насладим на отпускането после. А отпускането е удовлетворение от себе си!

Възбудата е желание за нещо или някого, но не всяко желание е съпроводено с възбуда. Без възбуда не търсим да удовлетворим желанието и то си остава пожелание. Колко много пожелания носим в себе си, нали?

Как да възбудим желанието, за да случим отслабването на тялото и/или душата? Ами случи си купон! Потанцувай със себе си, ама не въображаемо, а истински. Пусни си любима, палеща те музика, застани пред огледалото и бъди онова, което не си позволяваш да бъдеш пред хора. Срещни си тялото, опознай го, почувствай го, обикни го, независимо как изглежда! Напълни го с емоция, отдай му се и усети, че Ти и То заслужавате красота и удоволствие, че те са на една ръка растояние от вас и това разстояние се нарича – обич към себе си!

Представи си как се живее с ново тяло – по-леко, по-енергично, с нов стил на обличане. Почувствай радостта и възхищението на другите от твоето постижение. Ухажвай се! Подари си собствени похвали. Изпълни се с цялата си благодарност към себе си за силата да се надскочиш.

Ако се отдадеш на това преживяване и с емоция, то тя е способна да роди мотивацията и да те насочи към действието – акт, в който си партнираш със себе си. Отдай си се и си позволи да получиш… по-добрия си живот.

Другият партньор се появява тогава, когато се научиш да бъдеш партньор на себе си! 😉

Аз, Ива, оставам в това …

Екипировка за ОтслабванетО

По пътя към отслабване на тялото и разхлабване ограниченията на душата, се тръгва след добра предварителна подготовка. Иначе е като да излезеш в планината неподготвен. Независимо от сезона, планината крие много изненади за посетителите си и неподготвените поемат сериозен риск оцеляването си.

Пътят, по който продължавам да вървя е като планинско изкачване – има рискови пътечки, има отсечки, в които не бива да съм сама, има приказни гледки, чудни аромати, мека постеля и топла прегръдка. Тежко, но сладко е пътуването, ако тръгнеш с добра „екипировка“. Тя  включва информация за програмата на хранене, ползите, вредите и изненадите по пътя.

Подробна информация за прочистването на тялото и храната виж в книгите “Гладът – приятел и лекарство“ от Лидия Ковачева и „Човешкото хранене“ от д-р Георги Гайдурков. В блога описвам моите практики в почистване на тялото, профилактика и лечение. И отново предупреждавам – те служат на мен, което не означава, че ще са добри и за теб. Въпреки, че описвам дори грешките си и посочвам опасностите, препоръчвам предварителна консултация с лекар.

Най-голяма изненада за мен беше фактът, че промените в тялото отключват друго състояние на духа, на мисълта и на погледа към себе си и света. Съживеното тяло, съживява и душата, защото двете са едно и живеят взаимизависимо и взаимосвързано. И така:

Какво се случва в тялото по време на прочистването?

  • храним го с подходяща храна, която подпомага изхвърлянето на излишъците от нечистотии и мазнини
  • тялото се самооздравява и ни подава сигнали за това – усещаме прилив на енергия, бодрост, лекота, физическа издръжливост и повишена сексуалност

Какво се случва в душевното ни пространство?

  • мисълта се изчиства от ненужното и негативното
  • раждат се нови идеи
  • блика желание за споделеност и откритост
  • променя се представата ни за себе си
  • повишава се увереността в себе си
  • подобрява се самооценката, концентрацията и самодисциплината
  • мисловните ограничения сякаш рухват

Какви изненади и опасности ни дебнат?

  • нарушаването на основни правила при прочистването на тялото може да доведе до сериозни увреждания на органи и системи в него
  • промените в мисленето могат да предизвикат стрес и объркване
  • рязкото връщане към предишното хранене може да доведе до йо-йо ефект в тялото и загуба на новото усещане за себе си, а това да причини депресивно състояние
  • промените в тялото и мисленето могат да станат повод за промяна и на социалната среда –  възможно е някой хора да се окажат вече неподходящи; да се появят нови изненадващо удовлетворителни връзки; новопроявената същност да отключи заключените същности на досегашни приятели

Ако не си готов да приемеш и управляваш всичко това,  възможно е да не постигнеш траен ефект от положените усилията, защото стерсът и страхът от новото, могат да отключат голям апетит към висококалорични храни и депресивно състояние.  Необходимите условия за постигане на трайна вътрешна чистота и здраве в тялото и душата са :

НовотО Ми НачалО

Здравей читателю мой и добре дошъл в душата ми,

Пускам те вътре, защото нямам какво да крия. Моята душа задоволява същите като твоите потребности, има същите нужди, жадува за същите радости, бори се със същите трудности, плаче от същите болки…

Крием телата си с различни дрехи, а под тях – същата голота. Така е и с душите ни – рисуваме им различни фасади, а там под рисунката – разголени, всички си приличаме…

Ти си разтворил новия ми блог, без да подозираш, че всъщност разтваряш душата ми и влизаш на гости. А аз те пускам, защото вярвям, че уважаваш гостоприемството ми и отговорно ще пазиш чистотата на мястото, до което имаш достъп.

Аз не съм лекар, нито диетолог и няма да се правя на такава. В „Отслабвам с Ива“ ти разказвам подробно и голо за моя опит, но не очаквай да намериш жадуваната бърза рецепта, нито поредното ново и по-съвършено хапче. Борбата с килограмите е борба срещу себе си и път към себе си. Борбата изисква усилия, пътят е дълъг, но победата – сладостна.

Започнах  съвсем на шега в началото на 2003 година и не подозирах какво ми предстои. Сега оценявам преживяното като едно от най-уникалните, вълнуващи и вдъхновяващи събития в живота си. Вярвам, че добрият опит ни спохожда, за да бъде споделен и затова днес разполагаме с толкова богата и разнообразна информация. Някой някога е постигнал  нещо  и го споделил, дал го на другите, за може то да се обогатява и развива, за да ни служи.

Когато избрах да разбера докъде ще ме изведе този път, аз се бях  подготвила добре, бях научила много, но съвсем не всичко… Уникалното, което искам да стигне до теб е онова, за което се оказах твърде неподготвена, за да го приема. Да приема, че промяната в тялото, променя душата и целия ни живот.

Наред с всичко, което правя и неправя – хранене, начин на живот и грешки, тук разказвам за усещанията на тялото и за терзанията на душата.

За да ти бъда полезна си поставям принципи, които следвам в този блог:

  • Пиша за себе си и отговарям на въпросите ти открито – без помпозност и грим.

  • Описвам в реално време почистващите дни и преходното хранене след тях, а не по спомени. Записала съм ги така, както съм ги провела и преживяла с всички подробности, усетени от мен.

  • Разказвам без да спестявам неудобните мисли и преживявания, защото нагласени те няма да ти служат, недоизказани няма да бъдат разбрани.

  • Илюстрирам разказаното с мои снимки и/или видео на храни, промени в тялото, гимнастики, релаксиращи тренинги.

Не бързай!…Всичко си има мястото и времето. Предстои ни подготовката за пътя към отслабване на тялото, към отслабване на  съпротивите и ограниченията на душата … заедно с мен – Ива.

Ясния отпечатък на отслабването на тялото, разхлабването на душата и хронологичното време: