Да помълчим! И да пийнем чай, а?
Това е най-доброто, което можем да направим след дългата раздяла. Най-силните откровения се изказват в мълчанието. Думите идват после, за да облекат казаното в тишината.
Обичам да създавам свои лични, както и семейни традиции. Не следвам строго създаденото в други времена, но често „стъпвам“ на него. Така се роди и моят чаен ритуал „Ароматен релакс“. Изборът на билките и ароматните подправки, както и концентрацията на чая са съобразени с моя вкус. Разбира се, ти можеш да си забъркаш различна отвара и да се наслаждаваш по свой си начин на това действие.
Приготвянето и пиенето на този чай, за мен е сутрешен ритуал, който ме отпуска и зарежда едновременно. Споделям го, защото усещането е изключително приятно и може да го използваш като идея – да му придадеш свой смисъл и привкус, и да му се насладиш по свой начин.
Е, време му е – за чая и за ритуала:
След кратко сутрешно освежаване и хубаво протягане в легнало и в изправено положение, се озовавам в кухнята, изпълнена със свеж сутрешен въздух. Дишам дълбоко и контролирано, изпълвам гърдите и диафрагмата редуващо, и пристъпвам към чая.
В около 750 мл. вода слагам 2 пръчки канела и 2-3 щипки карамфилови зърна. Варят се около 10 минути след бурното завиране. Когато водата добие тъмно карамелов цвят и стаята е изпълнена с приятен аромат, прибавям билките – мащерка, риган, градински чай и розмарин – от всяка по 1/2 tsp или една кафена лъжичка (от ония най-мъничките). Разбърквам добре, отстранявам съда от котлона и захлюпвам отварата.
Следва 20 минути домашна практика на йога в изпълнената с източен аромат стая. (Определението „източен аромат“ е моя асоциация.) Прецеждам течността и ако е охладена до телесна температура добавям 1 чаена лъжичка мед, ако не – изчаквам да поизстине и тогава подслаждам.
Следват още 20-на минути йога, а после – оставам насаме с тишината и чая. Дишането е все още е под контрол, мисълта ми е насочена към топлината, вкуса и аромата на всяка глъдка чай. Проследявам визуално преминаването й от устата през тялото – как се разлива, зарежда, очиства и съживява. Дишам, дишам дишам!
След ритуалния душ ( и за него ще разкажа) – скачам в деня с изключителна енергия, сякаш животът започва отново (та, това си е така).
Е, понякога предпочитам аромата на кафе, придружен с мързелива разходка в интернет, но те са несравними с магията на чаените утрини.
До, скоро! Създавай! И живей! Сега!