Сутрешно протягане с чай

Да помълчим! И да пийнем чай, а?

Това е най-доброто, което можем да направим след дългата раздяла. Най-силните откровения се изказват в мълчанието. Думите идват после, за да облекат казаното в тишината.

Обичам да създавам свои лични, както и семейни традиции. Не следвам строго създаденото в други времена, но често „стъпвам“ на него. Така се роди и моят чаен ритуал „Ароматен релакс“. Изборът на билките и ароматните подправки, както и концентрацията на чая са съобразени с моя вкус.  Разбира се, ти можеш да си забъркаш различна отвара и да се наслаждаваш по свой си начин на това действие.

Приготвянето и пиенето на този чай, за мен е сутрешен ритуал, който ме отпуска и зарежда едновременно. Споделям го, защото усещането е изключително приятно и може да го използваш като идея – да му придадеш свой смисъл и привкус, и да му се насладиш по свой начин.

Е, време му е – за чая и за ритуала:

След кратко сутрешно освежаване и хубаво протягане в легнало и в изправено положение, се озовавам в кухнята, изпълнена със свеж сутрешен въздух. Дишам дълбоко и контролирано, изпълвам гърдите и диафрагмата редуващо, и пристъпвам към чая.

В около 750 мл. вода слагам 2 пръчки канела и 2-3 щипки карамфилови зърна. Варят се около 10 минути след бурното завиране. Когато водата добие тъмно карамелов цвят и стаята е изпълнена с приятен аромат, прибавям билките – мащерка, риган, градински чай и розмарин – от всяка по 1/2 tsp или една кафена лъжичка (от ония най-мъничките). Разбърквам добре, отстранявам съда от котлона и захлюпвам отварата.

Следва 20 минути домашна практика на йога в изпълнената с източен аромат стая. (Определението „източен аромат“ е моя асоциация.) Прецеждам течността и ако е охладена до телесна температура добавям 1 чаена лъжичка мед, ако не – изчаквам да поизстине и тогава подслаждам.

Следват още 20-на минути йога, а после – оставам насаме с тишината и чая. Дишането е все още е под контрол, мисълта ми е насочена към топлината, вкуса и аромата на всяка глъдка чай. Проследявам визуално преминаването й от устата през тялото – как се разлива, зарежда, очиства и съживява. Дишам, дишам дишам!

След ритуалния душ ( и за него ще разкажа) – скачам в деня с изключителна енергия, сякаш животът започва отново (та, това си е така).

Е, понякога предпочитам аромата на кафе, придружен с мързелива разходка в интернет, но те са несравними с магията на чаените утрини.

До, скоро! Създавай! И живей! Сега!

Ден Първи !

Денят, в който тръгвам към себе си!

Ден различен от всички до сега!
И всеки ден е такъв, колкото и да ти се струва, че прилича на другите.
Ден с особено значение за теб, за мен!
Владее ме любопитство. Имам достатъчно информация за онова, което предстои да направя. Знам и какви промени започват в тялото ми. Наблюдавам се и повече от всякога дарявам на себе си внимание и грижа.

Голата истина – излишните килограми са само видимо ненужното. Невидимото са излишъците, които разболяват душата. Тях, кантар не ги хваща!

Храната ми се състои само от плодове. Днес диня и праскови. Ям колкото и когато ми се яде. И се чувствам добре, сякаш не съм като всички. Защото днес тялото ми хем почива (заслужава го), хем пълни енергийния си резервоар, хем се почиства. Как изглежда жилището ти след основно почистване? Сякаш в него започва нов живот, нали? Така е и с тялото. Когато го почистя, то се самоподрежда и аз се чувствам уютно с него.

Закуска? От години не закусвам сутрин. Първото ми хранене е тогава, когато усетя глад – обикновено към 13 – 14 часа, а често и по-късно. След сън пия цитросов фреш от портокали и грейпфрут и кафе – черно, натурално – без подсладители и украсители (мляко, сметана или други добавки). Кафето влиза в тялото поне 30 минути след фреша.
Често ми се чудят – как така без закуска. Пък аз се чудя как години наред съм могла да стимулирам апетита си със закуски – сандвичи, банички и всякакви нашенски вкусотии. Да, това открих – закуската възбужда апетита за целия ден и още от сутринта ми образува мързел. Изсмуква ми мисловната и физическа енергия и я насочва към стомаха, който се нуждае от нея, за да се справи с „питателната“ закуска. Откакто се сбогувах с първото дневно хранене, ми се случи няколко пъти да наруша навика си. Повярвай ми – ужасно гадно усещане – като на вътрешна замърсеност, тежест в корема, отвратителен вкус в устата за дълго и вместо нежелание за още храна – вълчи апетит. Нужна ми е много, ама много воля, за да го елиминирам.

Навикът? Създаването на навик изисква много усилия, мотивация и упражнения, за да се затвърди. Нарушаването на навика винаги създава дискомфорт. Подсети се за някой твой навик и ще се убедиш, че е така. Когато за първи път пуши цигара изпита ли удоволствие? Колко гадни усещания „преглътна“, докато тази мода ти стана навик? А после колко пъти се отказва от тютюна? Дискомфортно ли ти е без него?

Очистването на тялото? Няма да разказвам защо е необходимо, какво се случва с нашата материална същност, какви са ползите и подводните камъни. Всичко това много простичко и подробно е описано от д-р Гайдурков в книгата му „Човешкото хранене“. Напомням ти, че в този блог споделям своя опит за ползите и своите открития от грешките. Вече описах както период на очистване само с плодова храна, така и преходното хранене след него.
Разбира се, тялото и умът могат да се изчистят и обновят и без драстичното очистване. Знам, то е непосилно за много хора и обикновено се търси спасение в него, когато са изчерпани другите лечебни варианти. Въпреки, че храненето само с плодове, макар и за много кратки периоди от време е предимно жизнена необходимост за тялото, а не единствено лечебен метод. Опитът ми показва, че дори само „изчистването“ на храната от вредните и изкуствени компоненти, както и елиминирането на някой опасни технологични похвати в приготвянето й, също е значителна крачка към по-добър живот. Какви са те, ще разкажа в друга статия.

Връзката тяло-душа? Забелязъл ли си, че в този блог, говоря за това? Защото лично съм се убедила, че изчистеното тяло повлича обновяването на душата. Вярно е й обратното! Откъдето и да тръгнеш все се стига до същия резултат. При мен се случи да започна от тялото и то без да знам последствията за душата. Това преживяване беше доста стресово за мен, но после ми хареса и така стана голямото изследователско пътешествие на моя живот.

И като край за днес искам да кажа, че и най-здравословната храна не ни оздравява, ако душата не живее според природата си. Има хора, които изобщо не се замислят какво, кога и колко ядат, а са здрави и щастливи, защото душата им не е заглушена. Ето как тя  се оказва конят и ако я впрягаме след каруцата, колата няма как да тръгне.

Благодаря ти, че ми пишеш, че питаш и споделяш! Така имаме полза и двамата!