Сама в къщи на св.Патрик

Всъщност не съм съвсем сама, двете с причината сме. Днес е популярният ирландски празник св.Патрик, който в САЩ се празнува не по-скромно, отколкото в Ирландия. Отличителни черти на празника са зеления цвят във всичките му нюанси, детелините, бомбетата, уискито, бирата, ребърцата, сиренцата и разните подобни ирландски чревоугодки.

Зет ми е от ирландски произход (преди повече от 120 години неговите прародители се заселили в САЩ) и леля му по традиция организира пищни партита на този ден. Поканените могат да си доведат и приятели, така че става парти-навалица, на което всеки е ирландец, сиреч облечен е в нещо зеленко, похапва, попийва и се забавлява.

Малко преди празника си сменихме жилището и нашата Луси е в стрес. Все още не я оставяме сама в къщи и ни придружава навсякъде, но партито за св.Патрик не е най-подходящото място за нея.  Без никакво съжаление избрах да си остана в къщи в компанията на моята почти 14 годишна декелка.

За да съм солидарна с празнуващите, си налях чаша червено вино, заредих хлебопекарната с доза хляб от спелта за следващата седмица и насочих внимание към вечерята.

Вчера купих за първи път паста мисо и кълнове от броколи, и сега сама в къщи на св. Патрик  отпуших кулинарната си креативност. Ето какво си спретнах за хапване след чашата вино 🙂

st.Patric salad text

Какво е това, ли? Ето съставките и начина на приготвяне:

Две препълнени чаени лъжици мисо полях обилно с прясно изцеден лимонов сок. Обърках до гъста хомогенна каша и прибавих кълнове от броколи. В салатена купа поставих накъсани сурови броколи, нарязани доматчета, шепа сурово кашу, едно авокадо нарязано на ситно и чия. Добавих дресинга от мисо с кълнове и обърках добре.

И сега, с тази вкусотийка, съвсем уверено мога да кажа на-Здраве! Наздраве за всички ирландци и приятелите на ирландците, и всички познати и непознати хора, празнуващи най-зеления празник в календара!

Нали замириса вече на пролет и на пробуждане! …

Здраве да е!

От мен – Ива 🙂

 

Просо със сурови зеленчуци

В тази храна просото може да се замени с качамак, елда, киноа, булгур, боб – всички видове включително мунг и черно око, леща, нахут, ечемик – или накратко – всякакви варива, които обичаш. Начинът на приготвяне е същият, но се получават различни вкусове, защото основните съставки са ралични. С подправките също могат да се правят вариации, според предпочитанията. Аз смело използвам всякакви сушени и свежи „треви“ и не вярвам на съвети като „девисилът е подходящ за боб, копърът за картофи…“ Колкото повече подправки – толкова повече здраве в храната 🙂 Няма да се отклонявам да обяснявам коя съставка каква полезност носи, защото интернет пространството е доста изчерпателно по въпроса. Точни мерки на продуктите не посочвам, защото не използвам такива. Основният ми критерий е личният вкус.

Да си дойдем на думата за манджичката с просо и сурови зеленчуци.

Продукти:  

просо

зелен лук

сурови чушки – зелена , червена

целина

домати

морков

зелен копър

пресни листа босилек

конопено семе, къри на прах, куркума, смляно семе от папая, хималайска сол

слънчогледово и тиквено семе

Приготвяне:

  1. Сварявам просото – снимката от фейсбук, която приятелите ми не разгадаха, когато ги попитах – коя е тази храна 🙂sn-1-1-text

2. Добавам сухите и прахообразни подправки + солта и конопеното семе. Нарязвам зеленчуците в механична резачка (чопър), прибавям ги и обърквам.col-1-1-text

3. Домата заедно с босилека смилам в блендер, докато се получи хомогенен сос и го добавам към просото с подправките и зеленчука. Естествено обърквам, опитвам и доовкусявам с прясно изцеден лимов сок, ако  преценя, че е нужно.col-2-1-text

4. Време е за слънчогледовото и тиквеното семеsn-8-1-text

5. Е, сега вече може да похапнем.sn-9-1-text

Ако ти е любопитно, провери в нета колко полезности доставя тази храна на тялото.

А, щях да пропусна! Към манджичката бих добавила още – магданоз или силантро, но и двете ги бях свършила, когато реших да я сготвя.

Мисля, че схвана основния принцип – всичко, което е годно за сурова консумация не се вари, заедно с основната съставка – в случая – просо.

Храната, приготвена по този начин има изключително свеж вкус, но хрупкането на пресния зеленчук може да се окаже странно преживяване за свикналите с традиционния вкус на варивата. 🙂

Добър апетит и здраве да е!

 

Вкусно ми е и райско

Обичам райски ябълки, но познавах само онези, които са вкусни, когато са много меки. Разрязвах ябълката на половина и я хапвах с лъжичка. През първата ми есен в САЩ, видях в един азиатски магазин, близо до входа изложен огромен куп от този плод и край него много хора с източен произход избираха сериозни количества. А ябълките – по-твърди от обикновените, дори зеленикави на цвят. Изненадах се от видяното, но допуснах, че бързичко омекват (доузряват) и затова с такава охота се купуват. Отнесох в къщи само 3-4, за да тествам какво се случва. Чаках ябълките да омекнат повече от месец, но това не се случи и ги изхвърлих без да ги опитам, защото знам, че твърдите са тръпчиви.

Две години по късно, пак по райско време, бяхме на гости на приятели и те ни питат дали сме опитвали този плод. Обелиха няколко ябълки, нарязаха ги. „Аз имам колеги корейци, разказва нашият приятел, и те много ги хрупат. Почерпиха ме,  харесаха ми, та си купихме и ние.“ Така и аз се осмелих да опитам твърдите райски ябълки – не само са ядливи, но са вкусни и сладки (даже прекалено).  После чичко Гугъл ми разказа, че има и такъв сорт, който се яде твърд и е традиционна есенна храна за хората от изтока. Вече у дома смело пълним големите купи с райския плод и не го чакаме да омекне. 🙂

Райски ябълки у дома

За полезността на райската ябълка няма да повтарям вече изписаното в десетки статии, само ще припомня, че поради високата захарност, прекаленото количество става опасно. Затова ядем не повече от две плодчета на ден – най-добре за закуска  🙂

Интересен факт  има около цената на райските ябълки тук. В другите магазини те са изложени в малки касетки, подредени – всяка в гнездо и цената им е за бройка. Една ябълка струва повече, отколкото 1 паунд ябълки в азиатски магазин. Пазар! 🙂

От мен – пожелание за вкусна есен!

Сезам отвори се!

Богатството на сусама

Знаете ли, че именно сусамът помага на Али Баба да вземе съкровищата на четиридесетте разбойници? Спомняте ли си популярната приказка? Вълшебните думи, с които се отваря пещерата са „Сезам отвори се!“. За българския читател остава непонятно защо, когато Али Баба ги забравя се опитва да си спомни думите като изрежда имена на различни семена. Ами защото сезам е сусам (sesamum indicum). “Роден“ в Африка, сусамът днес се отглежда на много места по света. Но още в древността са ценени качества му и е бил използван, както и днес, за храна и лечение.
Ето какво казва за сусама българският лекар-нутриционист д-р Георги Гайдурков: „Сусамът (семе) е изключителен по своите качества и незаслужено забравен природен феномен. Традиционно широко и ежедневно се използва в източната кухня (сусамов тахан, халва , хоммус, сусамово масло и др.). Сусамът е най-богатият на органичен калций естествен растителен продукт ! Изключително добрият баланс на аминокиселини, лецитин, ненаситени мастни киселини, витамини и минерали го прави незаменим при лечение на анемия, остеопороза, ставни и други опорно-двигателни заболявания, зъбни кариеси и пародонтоза. Сусамът е и най-добрата храна (афродизиак) за укрепване на мъжката полова активност. Източник е на сила и енергия и е подходящ за широка профилактика. Препоръчвам ползването само на сурово сусамено семе (може и белено), като за доброто усвояване е необходимо да се смила. Дневна доза – 2-3 супени лъжици.“

Как открих, че сусаменото семе е ефикасно „лекарство“ срещу мускулна треска. Дълго време не бях правила  физически упражнения. Почти 10 години не съм пила никакви лекарства по никакъв повод и когато възстанових тренировките, близките ми се опасяваха, че ако не взема мерки (аспиринче) на сутринта няма да мога да се мръдна. Реших да опитам силата на сусама и се изненадах. Изпих един сусамен шейк след първата тренировка и на следващия ден влязох отново в залата без никакви болки. И така продължих всеки ден! А преди доста години, дори и аспиринчетата не ми помагаха толкова магично – ни най-малка болка в мускулите!

И сега – варианти за лесно, вкусно и полезно хапване на сусам всеки ден.
Бананово-сусамен шейк
Две супени лъжици сурово сусамено семе се смила в кафемелачка. Получава се гъста, почти кремообразна маса (поради голямото количество растителна мазнина, съдържаща се в сусама). Изсипваме я в дълбок съд, подходящ за пасиране (може и в купичката на пасатора), прибавяме нарязан на едро банан и половин чаена чаша вода. Ако обичате да ви е по-сладичко, може да добавите и няколко стафиди. Тази смес се пасира и е готова за консумация. Може да се разреди с още малко вода и да се добави кубче лед.
Добре е банановият шейк да се пийва 15-тина минути преди хранене, но може да е заместител сутрешната или следобедна закуска.

Бананово-сусамен шейк – продукти и уреди

Овкусител на салати
Нарежете си салата от пресни зеленчуци – такава, каквато ви се яде или пък харесвате най-много. Заместете дресинга и другите овкусители със смес от смлени сурови семена – сусам, белен слънчоглед и тиква, лен. Нужно е всеки вид да е смлян на прах, а после се смесват и добре се размесват. Може да се използва и само сусам. Наръсете обилно салатата. Ако естетсвото й налага използването на кисело овкусяване добавете прясно изцеден лимонов сок. Разбъркайте!
На Здраве да ни е!

Здравословни пълнени чушки на пара

С цвят на Слънце, значи – на-здраве!
Пълнените чушки в тенджерата преди варенето.

Защо храната приготвена по тази рецепта е здравословна?

  • Не съдържа термично обработени мазнини, за които е известно, че са канцерогенни.
  • Продуктите в нея са съвместими и лесно усвоими от храносмилателната система.
  • Богата е на хранителни вещества, а използваната технология чрез варене на пара е щадяща и ги запазва в максимална степен.

Продукти:

  • Сварени нахут и соя, може и само нахут, но не и само соя (доста тежка е за самостоятелна консумация)
  • Пресни – лук, целина, морков, копър, магданоз, чушки – в случая жълти, но могат да се използват и всякакви други цветове – червени, зелени, оранжеви.
  • Сушена чубрица и черен пипер смлян (по желание)

Приготвяне:
Нахутът и соята се пасират, намачкват се колкото е възможно повече. Може да се прибави малко вода или зеленчуков бульон (течността от варене на някакви други зелечуци), за да не е толкова суха и „трошлива“ сместа. Пресните зеленчуци се нарязват много ситно и се омесват добре с нахутено-соевата смес, чубрицата и сол на вкус. Пълнят се чушките и се подреждат в съд за варене на пара. Ястието е готово, когато чушките омекнат добре. Сервира се топло, а преди ядене чушката може да разрежи и в нея да се поставят няколко малки парченца краве масло.

Добър апетит!

Ивалина Ташева

Рецептата е лично изпитана и описана, и е публикувана във в.“Зорница“ – Монреал