Когато сме възбудени имаме неудържим стремеж за действие. Да случим действието, да преживеем удоволствието и да се насладим на отпускането после. А отпускането е удовлетворение от себе си!
Възбудата е желание за нещо или някого, но не всяко желание е съпроводено с възбуда. Без възбуда не търсим да удовлетворим желанието и то си остава пожелание. Колко много пожелания носим в себе си, нали?
Как да възбудим желанието, за да случим отслабването на тялото и/или душата? Ами случи си купон! Потанцувай със себе си, ама не въображаемо, а истински. Пусни си любима, палеща те музика, застани пред огледалото и бъди онова, което не си позволяваш да бъдеш пред хора. Срещни си тялото, опознай го, почувствай го, обикни го, независимо как изглежда! Напълни го с емоция, отдай му се и усети, че Ти и То заслужавате красота и удоволствие, че те са на една ръка растояние от вас и това разстояние се нарича – обич към себе си!
Представи си как се живее с ново тяло – по-леко, по-енергично, с нов стил на обличане. Почувствай радостта и възхищението на другите от твоето постижение. Ухажвай се! Подари си собствени похвали. Изпълни се с цялата си благодарност към себе си за силата да се надскочиш.
Ако се отдадеш на това преживяване и с емоция, то тя е способна да роди мотивацията и да те насочи към действието – акт, в който си партнираш със себе си. Отдай си се и си позволи да получиш… по-добрия си живот.
Другият партньор се появява тогава, когато се научиш да бъдеш партньор на себе си! 😉
Аз, Ива, оставам в това …
Отслабвам с Ива 