Как проходих назад и защо ми стана навик

Юли, 2015 година, Линкълн парк, Сиатъл. Възрастен мъж от азиатски произход – нисък ръст, стегнато и атлетично тяло върви…назад. Крачи ритмично, енергично и уверено. От време на време леко извръща глава в посоката на гърба, вероятно за да е сигурен, че няма да смути разходката на други хора или на техните кучета. Мъжът  измина два пъти дългата крайбрежна алея. Лицето му блестеше от влага,  по блузката се открояваха големи мокри петна, но изражението на лицето остана спокойно и темпото на движение – същото. Знам, че не съм била случайно точно там и точно в този момент. Уважавам и се доверявам на източните житейски мъдрости и традиции, но първо проверявам нещата, които ме привличат – мое правило 🙂

И така – още на следващия ден опитах у дома  да походя назад. Несигурност, страх, леко залитане, но след няколко повторения по късото разстояние усетих, че сигурността на крачката ми расте.

Хайде сега навън. По част от обичайния маршрут за „дълги“ разходки с кучето ми, който е около една миля, реших да изпробвам ходенето назад. Действието се оказа забавно, приятно и експериментът ми продължи по целия път. Внимателно наблюдавах как реагира тялото, какво се случва в ума и какво изпитва душата.

Умът е напълно концентриран в действието – къде вървя и как стъпвам. Малка разсеяност може да ми струва падане или сблъсък 🙂 С течение на времето, практиката създава рутина и увереност при ходене по познати терени и тогава мисълта може да се прехвърли върху удоволствието от хубавия ден, меката слънчева топлина, песента на птиците…Това отпускане не е желателно да се прави по непознат терен. Ако сте минавали десетки или стотици пъти по един маршрут в нормален вървеж напред не означава, че го познавате добре „назад“. Нужно е да го извървите назад няколко пъти, за да се запомни и като маршрут „назад“.

Тялото – по време на движението се усеща приятно натоварване във всички мускули от кръста надолу. За постигане на уверено движение неволно се стяга и прибра коремът, а гърбът се изправя – така, че се включват и тези мускули. Ами, я се опитай да вървиш назад, а пък да отпуснеш и приведеш тялото си напред. 🙂 Важно условие за постигане на добър ефект е дишането – да се подържа равномерно и дълбоко. Ходенето назад е подходящо физическо упражнение както за всеки ден, така и за периодите на почистване на тялото.

Психологическият ефект :

  • Постига се леко отърсване от суетата как изглеждаш и какво ще си помислят другите за теб . Смелостта да направиш нещо, което все още  е ново и изглежда твърде странно за доста хора, те извежда в позиция „браво, осмелих се!“
  • Когато вървиш напред, а гледаш назад имаш възможността да видиш и оцениш постигнатото от теб „гледай колко път изминах така, аз мога, успях!“ В живота, твърде често сме втренчили поглед напред да видим колкото се може по-далеч и да предвидим непредвидимото колкото се може по-точно. Така, забравяме да отдадем нужното признание на онова, което вече сме постигнали и е неоспорим факт. А щом сме забелязали постижението си и сме се самопохвалили пред себе си, по-уверено тръгваме към следващия си скок.

Предстои да разкажа някой забавни историйки от практиката ми да вървя назад 🙂

Lusi and me

Луси и аз в релакс…

Да припомня, че обикновено в ходенето ми назад съм в компанията на моята дакелка Луси. Беше ранна есен. С Луси вървим по тихата квартална уличка, по която минават само специални  коли (за боклук, аварии и помощ) и разбира се автомобили на живеещите наоколо. В отсрещната лента спира лека кола с надпис „пожарен департамент“. Прозорецът на шофьорската врата се отваря, показва се усмихнат мъж и ми казва „трябва да научиш и кучето да прави това“. После махна за поздрав, пожела ми прекрасен ден и продължи.

*****

Тук тротоарите са твърде безлюдни места, защото малко хора се движат пеша и то на кратки разстояния. Да срещнеш друг човек е запомнящ се момент, особено ако е като този:  На отсрешния тротоар се появява млад мъж току що излязъл от близкия комплекс. Носи малка раничка, а от ушите му висят кабелчета и говори, вероятно по телефон. Походката му е забързана в посока близката автобусна спирка. Когато ме вижда прави подскок със завъртане във въздуха и тръгва назад. След 20-на крачки вдига високо ръка с изправен нагоре палец, връща се в нормален ход и ми „отдава чест“ за поздрав.

*****

Част от обичайния ми маршрут минава и по улица с движение на две автобусни линии. Тук автобусите не спират  на всички спирки, а само когато има пътници да слизат или да се качват. Телефонът от джоба ми иззвънява и аз спирам за миг. Поглеждам екрана, отхвърлям обаждането и вдигам глава – приближаващ автобус, отбива и спира пред мен. В същото време аз продължавам с разходката си назад. Не съм забелязала, че съм спряла на автобусна спирка, а шофьорът е помислил, че съм пътник. Осъзнах всичко това, чак когато видях, че от автобуса не слезе никой. Шофьорът обаче, широко усмихнат, дръжелюбно ми махаше с ръка.

Е, как да не тръгна заднешком утре пак !?

Много полезен и забавен навик!

Сутрешно протягане с чай

Да помълчим! И да пийнем чай, а?

Това е най-доброто, което можем да направим след дългата раздяла. Най-силните откровения се изказват в мълчанието. Думите идват после, за да облекат казаното в тишината.

Обичам да създавам свои лични, както и семейни традиции. Не следвам строго създаденото в други времена, но често „стъпвам“ на него. Така се роди и моят чаен ритуал „Ароматен релакс“. Изборът на билките и ароматните подправки, както и концентрацията на чая са съобразени с моя вкус.  Разбира се, ти можеш да си забъркаш различна отвара и да се наслаждаваш по свой си начин на това действие.

Приготвянето и пиенето на този чай, за мен е сутрешен ритуал, който ме отпуска и зарежда едновременно. Споделям го, защото усещането е изключително приятно и може да го използваш като идея – да му придадеш свой смисъл и привкус, и да му се насладиш по свой начин.

Е, време му е – за чая и за ритуала:

След кратко сутрешно освежаване и хубаво протягане в легнало и в изправено положение, се озовавам в кухнята, изпълнена със свеж сутрешен въздух. Дишам дълбоко и контролирано, изпълвам гърдите и диафрагмата редуващо, и пристъпвам към чая.

В около 750 мл. вода слагам 2 пръчки канела и 2-3 щипки карамфилови зърна. Варят се около 10 минути след бурното завиране. Когато водата добие тъмно карамелов цвят и стаята е изпълнена с приятен аромат, прибавям билките – мащерка, риган, градински чай и розмарин – от всяка по 1/2 tsp или една кафена лъжичка (от ония най-мъничките). Разбърквам добре, отстранявам съда от котлона и захлюпвам отварата.

Чаят

Следва 20 минути домашна практика на йога в изпълнената с източен аромат стая. (Определението „източен аромат“ е моя асоциация.) Прецеждам течността и ако е охладена до телесна температура добавям 1 чаена лъжичка мед, ако не – изчаквам да поизстине и тогава подслаждам.

Чаят

Следват още 20-на минути йога, а после – оставам насаме с тишината и чая. Дишането е все още е под контрол, мисълта ми е насочена към топлината, вкуса и аромата на всяка глъдка чай. Проследявам визуално преминаването й от устата през тялото – как се разлива, зарежда, очиства и съживява. Дишам, дишам дишам!

След ритуалния душ ( и за него ще разкажа) – скачам в деня с изключителна енергия, сякаш животът започва отново (та, това си е така).

Е, понякога предпочитам аромата на кафе, придружен с мързелива разходка в интернет, но те са несравними с магията на чаените утрини.

До, скоро! Създавай! И живей! Сега!

Ден Първи !

Денят, в който тръгвам към себе си!

Ден различен от всички до сега!
И всеки ден е такъв, колкото и да ти се струва, че прилича на другите.
Ден с особено значение за теб, за мен!
Владее ме любопитство. Имам достатъчно информация за онова, което предстои да направя. Знам и какви промени започват в тялото ми. Наблюдавам се и повече от всякога дарявам на себе си внимание и грижа.

Голата истина – излишните килограми са само видимо ненужното. Невидимото са излишъците, които разболяват душата. Тях, кантар не ги хваща!

Храната ми се състои само от плодове. Днес диня и праскови. Ям колкото и когато ми се яде. И се чувствам добре, сякаш не съм като всички. Защото днес тялото ми хем почива (заслужава го), хем пълни енергийния си резервоар, хем се почиства. Как изглежда жилището ти след основно почистване? Сякаш в него започва нов живот, нали? Така е и с тялото. Когато го почистя, то се самоподрежда и аз се чувствам уютно с него.

Закуска? От години не закусвам сутрин. Първото ми хранене е тогава, когато усетя глад – обикновено към 13 – 14 часа, а често и по-късно. След сън пия цитросов фреш от портокали и грейпфрут и кафе – черно, натурално – без подсладители и украсители (мляко, сметана или други добавки). Кафето влиза в тялото поне 30 минути след фреша.
Често ми се чудят – как така без закуска. Пък аз се чудя как години наред съм могла да стимулирам апетита си със закуски – сандвичи, банички и всякакви нашенски вкусотии. Да, това открих – закуската възбужда апетита за целия ден и още от сутринта ми образува мързел. Изсмуква ми мисловната и физическа енергия и я насочва към стомаха, който се нуждае от нея, за да се справи с „питателната“ закуска. Откакто се сбогувах с първото дневно хранене, ми се случи няколко пъти да наруша навика си. Повярвай ми – ужасно гадно усещане – като на вътрешна замърсеност, тежест в корема, отвратителен вкус в устата за дълго и вместо нежелание за още храна – вълчи апетит. Нужна ми е много, ама много воля, за да го елиминирам.

Навикът? Създаването на навик изисква много усилия, мотивация и упражнения, за да се затвърди. Нарушаването на навика винаги създава дискомфорт. Подсети се за някой твой навик и ще се убедиш, че е така. Когато за първи път пуши цигара изпита ли удоволствие? Колко гадни усещания „преглътна“, докато тази мода ти стана навик? А после колко пъти се отказва от тютюна? Дискомфортно ли ти е без него?

Очистването на тялото? Няма да разказвам защо е необходимо, какво се случва с нашата материална същност, какви са ползите и подводните камъни. Всичко това много простичко и подробно е описано от д-р Гайдурков в книгата му „Човешкото хранене“. Напомням ти, че в този блог споделям своя опит за ползите и своите открития от грешките. Вече описах както период на очистване само с плодова храна, така и преходното хранене след него.
Разбира се, тялото и умът могат да се изчистят и обновят и без драстичното очистване. Знам, то е непосилно за много хора и обикновено се търси спасение в него, когато са изчерпани другите лечебни варианти. Въпреки, че храненето само с плодове, макар и за много кратки периоди от време е предимно жизнена необходимост за тялото, а не единствено лечебен метод. Опитът ми показва, че дори само „изчистването“ на храната от вредните и изкуствени компоненти, както и елиминирането на някой опасни технологични похвати в приготвянето й, също е значителна крачка към по-добър живот. Какви са те, ще разкажа в друга статия.

Връзката тяло-душа? Забелязъл ли си, че в този блог, говоря за това? Защото лично съм се убедила, че изчистеното тяло повлича обновяването на душата. Вярно е й обратното! Откъдето и да тръгнеш все се стига до същия резултат. При мен се случи да започна от тялото и то без да знам последствията за душата. Това преживяване беше доста стресово за мен, но после ми хареса и така стана голямото изследователско пътешествие на моя живот.

И като край за днес искам да кажа, че и най-здравословната храна не ни оздравява, ако душата не живее според природата си. Има хора, които изобщо не се замислят какво, кога и колко ядат, а са здрави и щастливи, защото душата им не е заглушена. Ето как тя  се оказва конят и ако я впрягаме след каруцата, колата няма как да тръгне.

Благодаря ти, че ми пишеш, че питаш и споделяш! Така имаме полза и двамата!