Към читатели, приятели и случайни посетители

С най-нескрито удоволствие пиша тези редове, за да известя, че спирам публикуването на нови статии в този блог. Всичко написано остава така, както е било, когато е замислено. То обаче, вече не съответства на настоящия ми опит.

Това решение ме радва, защото е резултат от лично развитие и естетсвенa промяна. А това са  неща, които често преживяваме, дори без да сме се стремили към тях. Промяната е онова добро, което ни качва в следващото ниво.

„Отслабвам с Ива“ остава като своеобразен музей. 🙂 Предстои някой от статиите да бъдат актуализирани и отново публикувани, но в „Журналът на Ива“.  Той няма да бъде променен, само допълнен и актуализиран. Там ще продължа да споделям и личния си опит с двойната роля на храната – както на лекарство, така и на отрова (Хипократ).

Благодаря за доверието, за търпението, за толерантността, за въпросите и споделянето.

Надявам се да се срещнем отново, но в „Журналът на Ива“

Обичай живота и той ще ти отвърне с любов!

До скоро,

Ива    gerber edit text

 

 

Здравословни пълнени чушки на пара

С цвят на Слънце, значи – на-здраве!
Пълнените чушки в тенджерата преди варенето.

Защо храната приготвена по тази рецепта е здравословна?

  • Не съдържа термично обработени мазнини, за които е известно, че са канцерогенни.
  • Продуктите в нея са съвместими и лесно усвоими от храносмилателната система.
  • Богата е на хранителни вещества, а използваната технология чрез варене на пара е щадяща и ги запазва в максимална степен.

Продукти:

  • Сварени нахут и соя, може и само нахут, но не и само соя (доста тежка е за самостоятелна консумация)
  • Пресни – лук, целина, морков, копър, магданоз, чушки – в случая жълти, но могат да се използват и всякакви други цветове – червени, зелени, оранжеви.
  • Сушена чубрица и черен пипер смлян (по желание)

Приготвяне:
Нахутът и соята се пасират, намачкват се колкото е възможно повече. Може да се прибави малко вода или зеленчуков бульон (течността от варене на някакви други зелечуци), за да не е толкова суха и „трошлива“ сместа. Пресните зеленчуци се нарязват много ситно и се омесват добре с нахутено-соевата смес, чубрицата и сол на вкус. Пълнят се чушките и се подреждат в съд за варене на пара. Ястието е готово, когато чушките омекнат добре. Сервира се топло, а преди ядене чушката може да разрежи и в нея да се поставят няколко малки парченца краве масло.

Добър апетит!

Ивалина Ташева

Рецептата е лично изпитана и описана, и е публикувана във в.“Зорница“ – Монреал

Ден Първи !

Денят, в който тръгвам към себе си!

Ден различен от всички до сега!
И всеки ден е такъв, колкото и да ти се струва, че прилича на другите.
Ден с особено значение за теб, за мен!
Владее ме любопитство. Имам достатъчно информация за онова, което предстои да направя. Знам и какви промени започват в тялото ми. Наблюдавам се и повече от всякога дарявам на себе си внимание и грижа.

Голата истина – излишните килограми са само видимо ненужното. Невидимото са излишъците, които разболяват душата. Тях, кантар не ги хваща!

Храната ми се състои само от плодове. Днес диня и праскови. Ям колкото и когато ми се яде. И се чувствам добре, сякаш не съм като всички. Защото днес тялото ми хем почива (заслужава го), хем пълни енергийния си резервоар, хем се почиства. Как изглежда жилището ти след основно почистване? Сякаш в него започва нов живот, нали? Така е и с тялото. Когато го почистя, то се самоподрежда и аз се чувствам уютно с него.

Закуска? От години не закусвам сутрин. Първото ми хранене е тогава, когато усетя глад – обикновено към 13 – 14 часа, а често и по-късно. След сън пия цитросов фреш от портокали и грейпфрут и кафе – черно, натурално – без подсладители и украсители (мляко, сметана или други добавки). Кафето влиза в тялото поне 30 минути след фреша.
Често ми се чудят – как така без закуска. Пък аз се чудя как години наред съм могла да стимулирам апетита си със закуски – сандвичи, банички и всякакви нашенски вкусотии. Да, това открих – закуската възбужда апетита за целия ден и още от сутринта ми образува мързел. Изсмуква ми мисловната и физическа енергия и я насочва към стомаха, който се нуждае от нея, за да се справи с „питателната“ закуска. Откакто се сбогувах с първото дневно хранене, ми се случи няколко пъти да наруша навика си. Повярвай ми – ужасно гадно усещане – като на вътрешна замърсеност, тежест в корема, отвратителен вкус в устата за дълго и вместо нежелание за още храна – вълчи апетит. Нужна ми е много, ама много воля, за да го елиминирам.

Навикът? Създаването на навик изисква много усилия, мотивация и упражнения, за да се затвърди. Нарушаването на навика винаги създава дискомфорт. Подсети се за някой твой навик и ще се убедиш, че е така. Когато за първи път пуши цигара изпита ли удоволствие? Колко гадни усещания „преглътна“, докато тази мода ти стана навик? А после колко пъти се отказва от тютюна? Дискомфортно ли ти е без него?

Очистването на тялото? Няма да разказвам защо е необходимо, какво се случва с нашата материална същност, какви са ползите и подводните камъни. Всичко това много простичко и подробно е описано от д-р Гайдурков в книгата му „Човешкото хранене“. Напомням ти, че в този блог споделям своя опит за ползите и своите открития от грешките. Вече описах както период на очистване само с плодова храна, така и преходното хранене след него.
Разбира се, тялото и умът могат да се изчистят и обновят и без драстичното очистване. Знам, то е непосилно за много хора и обикновено се търси спасение в него, когато са изчерпани другите лечебни варианти. Въпреки, че храненето само с плодове, макар и за много кратки периоди от време е предимно жизнена необходимост за тялото, а не единствено лечебен метод. Опитът ми показва, че дори само „изчистването“ на храната от вредните и изкуствени компоненти, както и елиминирането на някой опасни технологични похвати в приготвянето й, също е значителна крачка към по-добър живот. Какви са те, ще разкажа в друга статия.

Връзката тяло-душа? Забелязъл ли си, че в този блог, говоря за това? Защото лично съм се убедила, че изчистеното тяло повлича обновяването на душата. Вярно е й обратното! Откъдето и да тръгнеш все се стига до същия резултат. При мен се случи да започна от тялото и то без да знам последствията за душата. Това преживяване беше доста стресово за мен, но после ми хареса и така стана голямото изследователско пътешествие на моя живот.

И като край за днес искам да кажа, че и най-здравословната храна не ни оздравява, ако душата не живее според природата си. Има хора, които изобщо не се замислят какво, кога и колко ядат, а са здрави и щастливи, защото душата им не е заглушена. Ето как тя  се оказва конят и ако я впрягаме след каруцата, колата няма как да тръгне.

Благодаря ти, че ми пишеш, че питаш и споделяш! Така имаме полза и двамата!

Хайде, започваме ли?

Аз – Да! А Ти?

Задръстих се от ядене и неядене. Преситена съм от материалната храна, но не сдъвквам намеренията си и не реализирам желанията си. Причини – колкото искаш! Но те са за утеха и за да избегна опълчването срещу себе си. Неусетно се окопах в крепост от ненужни  килограми, сякаш да пазят, онова що не смея да пусна. Гадно ми е! Товар ми е! Имам нужда да разтворя крила, пък крепостта  става все по-здраво затворена…

Почти 10 годишният ми опит знае , че когато тялото изгладнее, се събужда апетитът на душата. И тя започва да се храни – сама! Не чака нито да й сготвя, нито да й сложа в устата, защото е автономна, мъдра и самобалансираща се (когато не й преча).

Спирам с предисловието! Десет килограма ми пречат и предстои тяхното  унищожаване!

Пиша това в първите минути на 21 август, 2012, малко след полунощ. Започвам очистване на тялото. Продължителността му  ще реша в движение.  Така  се завръщам в този блог и  започвам да описвам всеки ден – храна, преживявания, изкушения, движения, усамотения…

Ако ти хрумне да ме следваш прочети всичко, което съм писала до сега и реши дали е за теб, какъв е риска и можеш ли да поемеш отговорността си. Аз отново препоръчвам консултация и напътствия от лекар, дори и да нямаш заболявания.

Не се колебай да ми зададеш всеки въпрос, който се породи, докато четеш тук.

Ако се сетиш за твои приятели, нарушили връзката си тяло-душа, разкажи им за този блог, сподели го в твоите социални мрежи – нали те са за това – да бъдем взаимнополезни 🙂

Благодаря!

Преходното ми хранене

(юли/август 2011)

Особеностите на този период прочети тук. Важно е преди да продължиш!

1-ви ден – тегло 72,000 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 нектарина, 1 круша, 3 киви

вечеря – настърган морков, овкусен с лимонов сок + 7 накиснати бадемови ядки

2-ри ден – тегло 71,300 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 ябълка, 1 нектарина

вечеря – сварен на пара картоф, домат, парче краставичка, накиснати сурови бадемови ядки

3-ти ден – тегло 71,200 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, ябълка, купичка череши

вечеря – 2 неголеми сварени на пара картофи, залена салата с краставици, овкусена само с изцеден лимонов сок, накиснати бадемови ядки.

4-ти ден – тегло 70,600 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 диня

обяд – 1 кочан сварена царевица

купичка череши, 1 нектарина

вечеря – салата – цветно зеле, морков, целина, подправени с магданоз, копър и прясно изцеден лимонов сок; 2 сварени на пара картофа, сварени на пара зеленчуци – карфиол, броколи, зелен боб, морков, зеле.

5-ти ден – тегло 70,600 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1/4 диня

обяд – 1 кочан сварена царевица, 1 малка краставица с копър и магданоз

вечеря – домат; зелена салата с репичка – овкусена с копър, магданоз и сок от пресен лимон; сварени на пара картоф и зелен боб, овкусени като зелената салата; накиснати във вода сурови, бадемови ядки

                            

6-ти ден – тегло 70,600 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1/4 диня, 1 круша, 1 нектарина

вечеря – салата от цветно зеле, морков и целина, овкусена с копър , магданоз и прясно изцеден лимонов сок; сварени на пара карфиол , броколи и малък картоф, овкусени както салатата; кочан сварена царевица и накиснати във вода сурови бадемови ядки. Салатата и сварените зеленчуци са поръсени за омазняване със смлени в кафемелачка сурови слънчогледови семки.

7-ми ден – тегло 70,600 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1 малък пъпеш, купичка череши

вечеря – пресни репички; сварени на пара зеле, зелен боб и морков; кочан сварена царевица и накиснати във вода сурови бадемови ядки. Сварените зеленчуци са поръсени за омазняване със смляно в кафемелачка сурово слънчогледово семе.

8-ми ден – тегло 70,200 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, купичка череши, 1/2 диня

вечеря – салата: цветно зеле с авокадо, лимонов сок и копър; 1 настъргана тиквичка, задушена с булгур и овкусена с пресен копър, скилидка счукан чесън , зелен боб, морков и броколи, сварени на пара, нарязани и прибавени към булгура, сурови накиснати бадеми.

9-ти дентегло 70, 100 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1 нектарина, 1 круша, купичка череши

вечеря – елда ( накисната, необходими са 3-4 часа, до разпукване в топла вода или зеленчуков бульон), към нея – зелен боб и морков, задушени на пара, лимонов сок, за омазняване – авокадо; зелена салата с краставица, репички, пресен лук, лимонов сок, целина – поръсени със смляна сурова семенна смес (сусам, лен, слънчоглед); сурови накиснати бадеми.

10-ти ден – тегло 69,800 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 диня

вечеря – зрял боб, сварен с лук, морков и джоджен, като поизстине го омазнявам със семенна смес; зелена салата с лимонов сок и семенна смес; сварена на пара бамя със сос от настърган домат, счукан чесън и зелени подправки; сурови накиснати бадеми.

Критерий за правилно проведено преходно хранене е теглото – ако продължи да намалява, значи няма грешки по отношение на количеството храна и видовете, които включвам. В началото на статията те насочих да прочетеш принципите на преходното хранене , а това подробно описание е само примерно. Преходното хранене дава възможност за творчество и аз всеки път импровизирам според сезона и продуктите, които мога да набавя без мъчително търсене на определена храна на „всяка цена“.

Вкусно е! Успех 🙂

Пълно тяло – празна душа

Празното не ражда…

Бях изпълнена. Работех по няколко идеи (възникнали, съвсем не планирано), които харесвах и ми доставяха огромно удоволствие. Съвместявах усилията си с нови за мен хора – подходящи, които бързо усетих близки и подобни. Беше ми забързано, динамично, успешно, прекрасно, въпреки че бях изоставила започнати и важни за мен дейности.

Но! Пренебрегнах един много показателен фактор – засиления апетит към храната. През този период имах необходимост от много и то калорична храна. Ангажираността не отклоняваше вниманието от желанието ми да приготвям и ям всичко онова, което знам, че не храни тялото, а само сетивата.

За 3 месеца напълнях с 9 килограма! А щом тялото пълнене, душата празнее. Видимо може да се чувстваме добре и удовлетворени, да сме в благодатен и успешен период, но там някъде в душата нещо не стига, тя не е задоволена и нахранена и тогава започва да се пълни тялото. Може да са страхове, може да е нерешителност, може да е неудовлетвореност, но при всички случаи е глад – душевен! А тялото и душата са като скачени съдове, изпразва ли се единият – пълни се другият. Представи си скачените съдове с равно количество течност в двата. Под въздействие на налягане, натиск (случва се когато станем глухи за душата си и вървим срещу онова, което я радва) съдът „душа“ се изпразва и понеже е скачен със съда „тяло“, то „тяло“-то започва да се изпълва. Обгражда се в крепост от телесна плът и така се изолира от света, създава си броня и пази от показ не друго, а празната си душа. Когато душата е изпълнена и изпълвана, тя не се нуждае от пазители и крепости, защото обича свободата и откритостта. Ако разпознаем натиска, който й упражняваме и го отстраним, крепостните стени започват да се саморазрушават.

Не, не те убеждавам, че на всички хора със слаби тела душата им ликува, както и че всички пълни тела носят празни души. Ние човеците сме сложни биоенергийни системи и при всички е различно, но пълното тяло е неестествено физическо състояние и връзката му с нашата душевност е безспорна.

Обстоятелства ме разделиха с дейностите, които ме изпълваха и аз им позволих това без съпротива и съжаление. Знам, че всичко идва, за да си свърши работата в живота ни и после да отмине. Оставих се да почувствам какво  състоянието си. Пратих Его-то във ваканция и се усетих някак свободна и спокойна. Възвърна се хармонията в мен, която неусетно бях загубила в динамиката и емоциите. Усетих се по-подредена и най-важното – завърнах се с още по-голяма енергия, знания и ясни стъпки към делата, които бях зарязала.

Изчезна апетитът към храната, която до скоро поглъщах с кеф. Тялото ми подсказа, че иска да си възвърне формата, че е време да го очистя, защото душата се беше очистила от отклонението ми . Осъзнавах тази необходимост още докато наблюдавах стремителното напълняване и всяка вечер се приспивах с обещанието „утре започвам очистване“, а това утре все не идваше. Настъпи тогава, когато въртележката спря и излязох от обсега на центробежните сили.

И да се върна пак към скачените съдове. Ако в съда „душа“ попадне замърсител, той непременно напада и течността в съда „тяло“. Ако след замърсителя в единия от съдовете (независимо кой, процесът работи и в двете посоки) постъпи очистващо вещество, то очиства първо течността в съда, където е прибавено, но после прониква и в другия.

Тази връзка изпитвам през всичките почти 10 години, откакто започнах да очиствам тялото и да се вслушвам в душата. Тогава не знаех и не подозирах, че моята материалната същност има връзка с душевността ми. И сега в периоди на действие или бездействие наблюдавам тялото, слушам душата и им се подчинявам. Опитът ми показва, че най-добрите учители сме си самите ние. Нищо друго не ни дава посоката така, както вглеждането в себе си. Нужно е само да се научим да се виждаме и да не се плашим от това, което сме, както и да се доверяваме на най-близките си приятели – собствените ни тяло и душа. Да, ние сме Те, но имаме  изключителната способност да бъдем и отвъд тях  – чрез мисълта, която или управляваме, или я оставяме да ни върти в своя хаос. Не е ли вълнуващо?

Пиша това в последния 12 ден от периода на телесното ми очистване. Защо 12 ли? Почувствах, че са ми достатъчни! Следва период на преходно хранене 🙂

Аз, Ива – с пълна душа и изпразнено тяло 🙂

12 дневно почистване

(проведено юли 2011)

Особености те на този период прочети тук. Важно е преди да започнеш! Тази публикация е продължението на „Пълно тяло-празна душа“.

1-ви ден – тегло 77,700 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 ананас, 1 нектарина, 4 кайсии

2-ри ден – тегло 76,200 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1/4 диня, 1 круша, 1 нектарина

3-ти ден – тегло 75,400 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 ябълка, 1 нектарина, 6 киви (в 2 хранения), 1 круша

4-ти ден – тегло 75,300 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 ябълка, 1 нектарина, 6 кайсии, 3 киви

5 -ти ден – тегло 75,000 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, чепка грозде, 1 нектарина, ч портокал, купичка череши

6-ти ден – тегло 74,300 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 2 нектарини, 1/2 диня

7-ми ден – тегло 73,800 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 диня

8-ми ден – тегло 73,300 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, купичка череши, 2 нектарини, 1 ябълка

9-ти ден – тегло 73,000 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 ябълка, 2 нектарини, купичка череши, парче краставица (около 10-12 см)

10-ти ден – тегло 72,500 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, купичка череши, 1/2 диня

11-ти ден – тегло 72,400 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 диня, 1 ябълка, купичка череши, 1 малка краставица

12-ти ден – тегло 72,400кг

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 круша, 1 нектарина, купичка череши, 1 малка краставица, 3 киви

В допълнение:

Физическа активност – всеки ден около час се разхождах, а сутрин правех по 30 коремни преси (Това е мързеливо. При други почистващи периоди съм имала по-голяма физическа активност.)

Душевност – върнах се към себе си анализирах преживяните ситуации, като и  във  външната среда потърсих себе си. Изясних си целите, планирах си стъпките.

Не съм ангел!

Това, което е рисково и неполезно в периодите на почистване са кафето и цигарите. Аз си ги позволявах в умерени дози – кафе много по-малко от цигари!

Ако решиш да ме следваш – бъди отговорен към себе си!

Объркването или разбъркването в живота е начин да се подредиш!

Аз, Ива вече съм в период на преходно хранене и го описвам за теб.

Целта, нарязана на порции

Цели се високо, защото високата цел мобилизира волята, събужда креативността, извиква повече усилия. Волята ни е нужна, за да не се откажем, креативността – за да се адаптираме в ситуациите и да ги обръщаме в наша полза, усилията – за да издържим пътя и да достигнем целта.

Моят „баскетболен кош“ (здравето ми) беше доста висок за мен, а физическата ми форма ме поставяше в графа „извън отбора“. Но аз исках да съм в отбора на играчите и да мога да вкарам кош.

Насилих волята, за да ме поведе към целта – коша. Направих 3 прочистващи дни, в които се хранех само с плодове. Хареса ми – имаше резултат. Килограмите падаха бързо, чувствах повишена жизненост…исках да продължа „тренировките“, за да вляза в отбора…

Включих и усилията, защото бях поела пътя към целта. Продължих да прочиствам още два дни, после удължих с още два и така достигнах 10. Бях изгубила 12 килограма и вече тренирах с отбора. Издържах много дисциплинирано и преходното хранене, така отбелязах няколко попадения в коша – хипертонията я нямаше, холестерола беше намалял значително.

Събудих креативността си, защото целта стана все по-видима и жалана. Исках да задържа мястото си в отбора, да усвоя тънкостите и техниките на играта, които да ме направят един добър играч. Започнах да търся информация, специалисти-наставници и не спирах да тренирам и да разширявам уменията си, експериментирах разумно и не допусках рискове, които да ми причинят травма.

След 2 години тренировки при всяка стрелба вкарвах кош. Бях в отлично здраве, прекрасна физическа форма и сякаш плувах с лекота в живота.

Целта беше висока и трудно постижима от изходната ми позиция, но успях защото:

    • имах висока цел, която не превърнах в самоцел

    • извървях си пътя без да прескачам стъпалата по него и без да ги вземам две в едно

    • следвах пътя си без да бързам, наслаждавах се на всеки етап от него

    • ценя и уважавам постигнатото от мен

    • помня усилията, които съм положила и не допускам да влязат в графа „напразни“

Когато започнах, не съм си и мечтала да намаля теглото си с 40 кг. Вероятно това, че не мислех за цифрите от кантара, а за много повече от това, направи високата ми цел постижима. Снижаването на теглото не би могло да е успешна цел, а само следствие на високата цел.

Високата цел ни извежда по-високо. До нея се достига по стълба. Всяко стъпало е малка цел, която ни издига все по-високо и по-близо до голямата цел. Колкото стъпалата са по-ниски, толкова по-лесно се преодоляват. По-бързо и сигурно е изкачването на множество ниски стъпала, отколкото на малко, но високи. Представи ли си вече стълбите?

Е, избери, коя и как да изкачваш!

Аз, Ива отдавна направих своя избор и се уверих, че промененото и съживено тяло променя и обновява духа.

КОШ!

Назад във Времето – от 102 на 62

През 1995 год. създадох модна къща за пълни жени със запазената търговска марка МАКСИ ДАМА. Тогава тежах 67 кг. След три години усилия по утвърждаването на бизнеса, неусетно и неслучайно достигнах тегло 102 кг. Успешно станах рекламно лице на собствената си марка. Моето тяло в моите облекла беше на етикети, календари, рекламни брошури, визитки. Клиентките ми се радваха, разпознаваха ме, чувстваха ме близка и се доверяваха на създаденото от мен.

Чувствах се добре, но вероятно за тялото ми не е било така и то започна да дава своите знаци. През 2000 г преживях първото сериозно заболяване, а след две години вече имах колекция от хронични емблеми. През 2003 без да подозирам какво ми предстои започнах своето голямо пътешевствие към себе си. И това се оказа не просто отслабване, а борба, учене, търсене и опознаване не на някой друг, а на себе си. Срещах себе си като непозната, с която все повече се сближавам и която продължава да ме изненадва и да ме сварва неподготвена в много ситуации.

В края на 2005 вече се бях разделила с 40 кг от теглото си и започнах да се сприятелявам със себе си. Тогава пуснах фирмен сайт, но вече не бях рекламно лице. Много от клиентките познаваха новата ми визия и очакваха да разказвам как съм успяла… Избрах в сайта да представя модната ми къща под формата на персонален разговор с читателя. Пишех открито и приятелски за стила на обличане и връзката му с душевността ни, за удобството на дрехата и комфорта на душата, за хармонията на необлечената душа…Получавах много имейли и всички очакваха рецептата за отслабването. А рецептата се нарича промяна – в начина на мислене, в стила на живот, в приемането на себе си, света и хората в него.

От тогава до днес се сдобих с още много знание, част от него превърнах в познание и ми стана присъщо. Тялото и душата продължават изпитанията си и днес, а аз давам шанс на всичко, което ме спохожда. Позволявам си да унивам и дълго да се търся, после рязко се вдигам и поемам руля. Позволявам си да бъда стряскащо гола и мълчаливо прикрита, „развратно“ лакома за убийствени храни и дисциплинирано чистеща тялото си.

Аз нямам нито бели крила, нито ореол. 🙂 Животът ми е низ от грешки, които обичам. За мен, те не са повод за срам, а нужни уроци, за които съм благодарна. Без тях нямаше да имам този житейски опит, нямаше да съм това, което съм, нито щях да имам смелостта да разкрия всичко това пред теб.

Моята подготовка за пътуването в новата посока тогава, беше дълга и несъзнавана. Днес знам защо са били нужни тези 3 години и предстои да ти разкажа…

НовотО Ми НачалО

Здравей читателю мой и добре дошъл в душата ми,

Пускам те вътре, защото нямам какво да крия. Моята душа задоволява същите като твоите потребности, има същите нужди, жадува за същите радости, бори се със същите трудности, плаче от същите болки…

Крием телата си с различни дрехи, а под тях – същата голота. Така е и с душите ни – рисуваме им различни фасади, а там под рисунката – разголени, всички си приличаме…

Ти си разтворил новия ми блог, без да подозираш, че всъщност разтваряш душата ми и влизаш на гости. А аз те пускам, защото вярвям, че уважаваш гостоприемството ми и отговорно ще пазиш чистотата на мястото, до което имаш достъп.

Аз не съм лекар, нито диетолог и няма да се правя на такава. В „Отслабвам с Ива“ ти разказвам подробно и голо за моя опит, но не очаквай да намериш жадуваната бърза рецепта, нито поредното ново и по-съвършено хапче. Борбата с килограмите е борба срещу себе си и път към себе си. Борбата изисква усилия, пътят е дълъг, но победата – сладостна.

Започнах  съвсем на шега в началото на 2003 година и не подозирах какво ми предстои. Сега оценявам преживяното като едно от най-уникалните, вълнуващи и вдъхновяващи събития в живота си. Вярвам, че добрият опит ни спохожда, за да бъде споделен и затова днес разполагаме с толкова богата и разнообразна информация. Някой някога е постигнал  нещо  и го споделил, дал го на другите, за може то да се обогатява и развива, за да ни служи.

Когато избрах да разбера докъде ще ме изведе този път, аз се бях  подготвила добре, бях научила много, но съвсем не всичко… Уникалното, което искам да стигне до теб е онова, за което се оказах твърде неподготвена, за да го приема. Да приема, че промяната в тялото, променя душата и целия ни живот.

Наред с всичко, което правя и неправя – хранене, начин на живот и грешки, тук разказвам за усещанията на тялото и за терзанията на душата.

За да ти бъда полезна си поставям принципи, които следвам в този блог:

  • Пиша за себе си и отговарям на въпросите ти открито – без помпозност и грим.

  • Описвам в реално време почистващите дни и преходното хранене след тях, а не по спомени. Записала съм ги така, както съм ги провела и преживяла с всички подробности, усетени от мен.

  • Разказвам без да спестявам неудобните мисли и преживявания, защото нагласени те няма да ти служат, недоизказани няма да бъдат разбрани.

  • Илюстрирам разказаното с мои снимки и/или видео на храни, промени в тялото, гимнастики, релаксиращи тренинги.

Не бързай!…Всичко си има мястото и времето. Предстои ни подготовката за пътя към отслабване на тялото, към отслабване на  съпротивите и ограниченията на душата … заедно с мен – Ива.

Ясния отпечатък на отслабването на тялото, разхлабването на душата и хронологичното време: