Пиша толкова рядко тук… Не съм планирала неглижирано отношение към блога си и читателите му (не бих го създала тогава). И в двата си блога пиша не защото трябва, а когато имам вътрешен порив за това. Само тогава мога да ти кажа онова, което би имало смисъл за теб. Разказвам за отслабването на тялото, преодоляване съпротивите на разума и пътищата за изразяване на душата. Правя го чрез споделянето на личния си опит, защото съм убедена, че това е най-полезно.
Нагърбила съм се с раздаване. Искам да дам много неща в много посоки. Уж съм навсякъде, където искам, а никъде не съм толкова, колкото искам. Това създава усещане за безредие и е знак за изтощени батерии. Зареждането правя като изключвам потока навън и включам само на вътрешно присъствие – самооставане. Ще разкажа някой ден как точно го правя.
Самооставането е форма на пречистването на душата и възстановяване на тялото.
Тялото пречиствам като намаля храната и поддържам жизнените му функции само с плодове и вода. Душата се пречиства с покой, изключване на егото и хаотичното мислене. Самооставането не е глад за душата, а заряд.
Тялото се очиства, оздравява и енергизира като изхвърля токсини и излишъци. Душата се очиства като излива насъбраното и отваря пътя към себе си.
Очистването на тялото възстановява, очистването на душата възобновява. Има разлика в двете думички, нали?
И да знаеш, че когато ме няма дълго в блога пак съм някак в него – еспериментирам, събирам или пък съм сгрешила и се уча от това, преди да ти го разкажа.
Продължавам…
Отслабвам с Ива 