Как проходих назад и защо ми стана навик

Юли, 2015 година, Линкълн парк, Сиатъл. Възрастен мъж от азиатски произход – нисък ръст, стегнато и атлетично тяло върви…назад. Крачи ритмично, енергично и уверено. От време на време леко извръща глава в посоката на гърба, вероятно за да е сигурен, че няма да смути разходката на други хора или на техните кучета. Мъжът  измина два пъти дългата крайбрежна алея. Лицето му блестеше от влага,  по блузката се открояваха големи мокри петна, но изражението на лицето остана спокойно и темпото на движение – същото. Знам, че не съм била случайно точно там и точно в този момент. Уважавам и се доверявам на източните житейски мъдрости и традиции, но първо проверявам нещата, които ме привличат – мое правило 🙂

И така – още на следващия ден опитах у дома  да походя назад. Несигурност, страх, леко залитане, но след няколко повторения по късото разстояние усетих, че сигурността на крачката ми расте.

Хайде сега навън. По част от обичайния маршрут за „дълги“ разходки с кучето ми, който е около една миля, реших да изпробвам ходенето назад. Действието се оказа забавно, приятно и експериментът ми продължи по целия път. Внимателно наблюдавах как реагира тялото, какво се случва в ума и какво изпитва душата.

Умът е напълно концентриран в действието – къде вървя и как стъпвам. Малка разсеяност може да ми струва падане или сблъсък 🙂 С течение на времето, практиката създава рутина и увереност при ходене по познати терени и тогава мисълта може да се прехвърли върху удоволствието от хубавия ден, меката слънчева топлина, песента на птиците…Това отпускане не е желателно да се прави по непознат терен. Ако сте минавали десетки или стотици пъти по един маршрут в нормален вървеж напред не означава, че го познавате добре „назад“. Нужно е да го извървите назад няколко пъти, за да се запомни и като маршрут „назад“.

Тялото – по време на движението се усеща приятно натоварване във всички мускули от кръста надолу. За постигане на уверено движение неволно се стяга и прибра коремът, а гърбът се изправя – така, че се включват и тези мускули. Ами, я се опитай да вървиш назад, а пък да отпуснеш и приведеш тялото си напред. 🙂 Важно условие за постигане на добър ефект е дишането – да се подържа равномерно и дълбоко. Ходенето назад е подходящо физическо упражнение както за всеки ден, така и за периодите на почистване на тялото.

Психологическият ефект :

  • Постига се леко отърсване от суетата как изглеждаш и какво ще си помислят другите за теб . Смелостта да направиш нещо, което все още  е ново и изглежда твърде странно за доста хора, те извежда в позиция „браво, осмелих се!“
  • Когато вървиш напред, а гледаш назад имаш възможността да видиш и оцениш постигнатото от теб „гледай колко път изминах така, аз мога, успях!“ В живота, твърде често сме втренчили поглед напред да видим колкото се може по-далеч и да предвидим непредвидимото колкото се може по-точно. Така, забравяме да отдадем нужното признание на онова, което вече сме постигнали и е неоспорим факт. А щом сме забелязали постижението си и сме се самопохвалили пред себе си, по-уверено тръгваме към следващия си скок.

Предстои да разкажа някой забавни историйки от практиката ми да вървя назад 🙂

Lusi and me

Луси и аз в релакс…

Да припомня, че обикновено в ходенето ми назад съм в компанията на моята дакелка Луси. Беше ранна есен. С Луси вървим по тихата квартална уличка, по която минават само специални  коли (за боклук, аварии и помощ) и разбира се автомобили на живеещите наоколо. В отсрещната лента спира лека кола с надпис „пожарен департамент“. Прозорецът на шофьорската врата се отваря, показва се усмихнат мъж и ми казва „трябва да научиш и кучето да прави това“. После махна за поздрав, пожела ми прекрасен ден и продължи.

*****

Тук тротоарите са твърде безлюдни места, защото малко хора се движат пеша и то на кратки разстояния. Да срещнеш друг човек е запомнящ се момент, особено ако е като този:  На отсрешния тротоар се появява млад мъж току що излязъл от близкия комплекс. Носи малка раничка, а от ушите му висят кабелчета и говори, вероятно по телефон. Походката му е забързана в посока близката автобусна спирка. Когато ме вижда прави подскок със завъртане във въздуха и тръгва назад. След 20-на крачки вдига високо ръка с изправен нагоре палец, връща се в нормален ход и ми „отдава чест“ за поздрав.

*****

Част от обичайния ми маршрут минава и по улица с движение на две автобусни линии. Тук автобусите не спират  на всички спирки, а само когато има пътници да слизат или да се качват. Телефонът от джоба ми иззвънява и аз спирам за миг. Поглеждам екрана, отхвърлям обаждането и вдигам глава – приближаващ автобус, отбива и спира пред мен. В същото време аз продължавам с разходката си назад. Не съм забелязала, че съм спряла на автобусна спирка, а шофьорът е помислил, че съм пътник. Осъзнах всичко това, чак когато видях, че от автобуса не слезе никой. Шофьорът обаче, широко усмихнат, дръжелюбно ми махаше с ръка.

Е, как да не тръгна заднешком утре пак !?

Много полезен и забавен навик!

Сутрешно протягане с чай

Да помълчим! И да пийнем чай, а?

Това е най-доброто, което можем да направим след дългата раздяла. Най-силните откровения се изказват в мълчанието. Думите идват после, за да облекат казаното в тишината.

Обичам да създавам свои лични, както и семейни традиции. Не следвам строго създаденото в други времена, но често „стъпвам“ на него. Така се роди и моят чаен ритуал „Ароматен релакс“. Изборът на билките и ароматните подправки, както и концентрацията на чая са съобразени с моя вкус.  Разбира се, ти можеш да си забъркаш различна отвара и да се наслаждаваш по свой си начин на това действие.

Приготвянето и пиенето на този чай, за мен е сутрешен ритуал, който ме отпуска и зарежда едновременно. Споделям го, защото усещането е изключително приятно и може да го използваш като идея – да му придадеш свой смисъл и привкус, и да му се насладиш по свой начин.

Е, време му е – за чая и за ритуала:

След кратко сутрешно освежаване и хубаво протягане в легнало и в изправено положение, се озовавам в кухнята, изпълнена със свеж сутрешен въздух. Дишам дълбоко и контролирано, изпълвам гърдите и диафрагмата редуващо, и пристъпвам към чая.

В около 750 мл. вода слагам 2 пръчки канела и 2-3 щипки карамфилови зърна. Варят се около 10 минути след бурното завиране. Когато водата добие тъмно карамелов цвят и стаята е изпълнена с приятен аромат, прибавям билките – мащерка, риган, градински чай и розмарин – от всяка по 1/2 tsp или една кафена лъжичка (от ония най-мъничките). Разбърквам добре, отстранявам съда от котлона и захлюпвам отварата.

Чаят

Следва 20 минути домашна практика на йога в изпълнената с източен аромат стая. (Определението „източен аромат“ е моя асоциация.) Прецеждам течността и ако е охладена до телесна температура добавям 1 чаена лъжичка мед, ако не – изчаквам да поизстине и тогава подслаждам.

Чаят

Следват още 20-на минути йога, а после – оставам насаме с тишината и чая. Дишането е все още е под контрол, мисълта ми е насочена към топлината, вкуса и аромата на всяка глъдка чай. Проследявам визуално преминаването й от устата през тялото – как се разлива, зарежда, очиства и съживява. Дишам, дишам дишам!

След ритуалния душ ( и за него ще разкажа) – скачам в деня с изключителна енергия, сякаш животът започва отново (та, това си е така).

Е, понякога предпочитам аромата на кафе, придружен с мързелива разходка в интернет, но те са несравними с магията на чаените утрини.

До, скоро! Създавай! И живей! Сега!

Сезам отвори се!

Богатството на сусама

Знаете ли, че именно сусамът помага на Али Баба да вземе съкровищата на четиридесетте разбойници? Спомняте ли си популярната приказка? Вълшебните думи, с които се отваря пещерата са „Сезам отвори се!“. За българския читател остава непонятно защо, когато Али Баба ги забравя се опитва да си спомни думите като изрежда имена на различни семена. Ами защото сезам е сусам (sesamum indicum). “Роден“ в Африка, сусамът днес се отглежда на много места по света. Но още в древността са ценени качества му и е бил използван, както и днес, за храна и лечение.
Ето какво казва за сусама българският лекар-нутриционист д-р Георги Гайдурков: „Сусамът (семе) е изключителен по своите качества и незаслужено забравен природен феномен. Традиционно широко и ежедневно се използва в източната кухня (сусамов тахан, халва , хоммус, сусамово масло и др.). Сусамът е най-богатият на органичен калций естествен растителен продукт ! Изключително добрият баланс на аминокиселини, лецитин, ненаситени мастни киселини, витамини и минерали го прави незаменим при лечение на анемия, остеопороза, ставни и други опорно-двигателни заболявания, зъбни кариеси и пародонтоза. Сусамът е и най-добрата храна (афродизиак) за укрепване на мъжката полова активност. Източник е на сила и енергия и е подходящ за широка профилактика. Препоръчвам ползването само на сурово сусамено семе (може и белено), като за доброто усвояване е необходимо да се смила. Дневна доза – 2-3 супени лъжици.“

Как открих, че сусаменото семе е ефикасно „лекарство“ срещу мускулна треска. Дълго време не бях правила  физически упражнения. Почти 10 години не съм пила никакви лекарства по никакъв повод и когато възстанових тренировките, близките ми се опасяваха, че ако не взема мерки (аспиринче) на сутринта няма да мога да се мръдна. Реших да опитам силата на сусама и се изненадах. Изпих един сусамен шейк след първата тренировка и на следващия ден влязох отново в залата без никакви болки. И така продължих всеки ден! А преди доста години, дори и аспиринчетата не ми помагаха толкова магично – ни най-малка болка в мускулите!

И сега – варианти за лесно, вкусно и полезно хапване на сусам всеки ден.
Бананово-сусамен шейк
Две супени лъжици сурово сусамено семе се смила в кафемелачка. Получава се гъста, почти кремообразна маса (поради голямото количество растителна мазнина, съдържаща се в сусама). Изсипваме я в дълбок съд, подходящ за пасиране (може и в купичката на пасатора), прибавяме нарязан на едро банан и половин чаена чаша вода. Ако обичате да ви е по-сладичко, може да добавите и няколко стафиди. Тази смес се пасира и е готова за консумация. Може да се разреди с още малко вода и да се добави кубче лед.
Добре е банановият шейк да се пийва 15-тина минути преди хранене, но може да е заместител сутрешната или следобедна закуска.

Бананово-сусамен шейк – продукти и уреди

Овкусител на салати
Нарежете си салата от пресни зеленчуци – такава, каквато ви се яде или пък харесвате най-много. Заместете дресинга и другите овкусители със смес от смлени сурови семена – сусам, белен слънчоглед и тиква, лен. Нужно е всеки вид да е смлян на прах, а после се смесват и добре се размесват. Може да се използва и само сусам. Наръсете обилно салатата. Ако естетсвото й налага използването на кисело овкусяване добавете прясно изцеден лимонов сок. Разбъркайте!
На Здраве да ни е!

Ден Първи !

Денят, в който тръгвам към себе си!

Ден различен от всички до сега!
И всеки ден е такъв, колкото и да ти се струва, че прилича на другите.
Ден с особено значение за теб, за мен!
Владее ме любопитство. Имам достатъчно информация за онова, което предстои да направя. Знам и какви промени започват в тялото ми. Наблюдавам се и повече от всякога дарявам на себе си внимание и грижа.

Голата истина – излишните килограми са само видимо ненужното. Невидимото са излишъците, които разболяват душата. Тях, кантар не ги хваща!

Храната ми се състои само от плодове. Днес диня и праскови. Ям колкото и когато ми се яде. И се чувствам добре, сякаш не съм като всички. Защото днес тялото ми хем почива (заслужава го), хем пълни енергийния си резервоар, хем се почиства. Как изглежда жилището ти след основно почистване? Сякаш в него започва нов живот, нали? Така е и с тялото. Когато го почистя, то се самоподрежда и аз се чувствам уютно с него.

Закуска? От години не закусвам сутрин. Първото ми хранене е тогава, когато усетя глад – обикновено към 13 – 14 часа, а често и по-късно. След сън пия цитросов фреш от портокали и грейпфрут и кафе – черно, натурално – без подсладители и украсители (мляко, сметана или други добавки). Кафето влиза в тялото поне 30 минути след фреша.
Често ми се чудят – как така без закуска. Пък аз се чудя как години наред съм могла да стимулирам апетита си със закуски – сандвичи, банички и всякакви нашенски вкусотии. Да, това открих – закуската възбужда апетита за целия ден и още от сутринта ми образува мързел. Изсмуква ми мисловната и физическа енергия и я насочва към стомаха, който се нуждае от нея, за да се справи с „питателната“ закуска. Откакто се сбогувах с първото дневно хранене, ми се случи няколко пъти да наруша навика си. Повярвай ми – ужасно гадно усещане – като на вътрешна замърсеност, тежест в корема, отвратителен вкус в устата за дълго и вместо нежелание за още храна – вълчи апетит. Нужна ми е много, ама много воля, за да го елиминирам.

Навикът? Създаването на навик изисква много усилия, мотивация и упражнения, за да се затвърди. Нарушаването на навика винаги създава дискомфорт. Подсети се за някой твой навик и ще се убедиш, че е така. Когато за първи път пуши цигара изпита ли удоволствие? Колко гадни усещания „преглътна“, докато тази мода ти стана навик? А после колко пъти се отказва от тютюна? Дискомфортно ли ти е без него?

Очистването на тялото? Няма да разказвам защо е необходимо, какво се случва с нашата материална същност, какви са ползите и подводните камъни. Всичко това много простичко и подробно е описано от д-р Гайдурков в книгата му „Човешкото хранене“. Напомням ти, че в този блог споделям своя опит за ползите и своите открития от грешките. Вече описах както период на очистване само с плодова храна, така и преходното хранене след него.
Разбира се, тялото и умът могат да се изчистят и обновят и без драстичното очистване. Знам, то е непосилно за много хора и обикновено се търси спасение в него, когато са изчерпани другите лечебни варианти. Въпреки, че храненето само с плодове, макар и за много кратки периоди от време е предимно жизнена необходимост за тялото, а не единствено лечебен метод. Опитът ми показва, че дори само „изчистването“ на храната от вредните и изкуствени компоненти, както и елиминирането на някой опасни технологични похвати в приготвянето й, също е значителна крачка към по-добър живот. Какви са те, ще разкажа в друга статия.

Връзката тяло-душа? Забелязъл ли си, че в този блог, говоря за това? Защото лично съм се убедила, че изчистеното тяло повлича обновяването на душата. Вярно е й обратното! Откъдето и да тръгнеш все се стига до същия резултат. При мен се случи да започна от тялото и то без да знам последствията за душата. Това преживяване беше доста стресово за мен, но после ми хареса и така стана голямото изследователско пътешествие на моя живот.

И като край за днес искам да кажа, че и най-здравословната храна не ни оздравява, ако душата не живее според природата си. Има хора, които изобщо не се замислят какво, кога и колко ядат, а са здрави и щастливи, защото душата им не е заглушена. Ето как тя  се оказва конят и ако я впрягаме след каруцата, колата няма как да тръгне.

Благодаря ти, че ми пишеш, че питаш и споделяш! Така имаме полза и двамата!

Хайде, започваме ли?

Аз – Да! А Ти?

Задръстих се от ядене и неядене. Преситена съм от материалната храна, но не сдъвквам намеренията си и не реализирам желанията си. Причини – колкото искаш! Но те са за утеха и за да избегна опълчването срещу себе си. Неусетно се окопах в крепост от ненужни  килограми, сякаш да пазят, онова що не смея да пусна. Гадно ми е! Товар ми е! Имам нужда да разтворя крила, пък крепостта  става все по-здраво затворена…

Почти 10 годишният ми опит знае , че когато тялото изгладнее, се събужда апетитът на душата. И тя започва да се храни – сама! Не чака нито да й сготвя, нито да й сложа в устата, защото е автономна, мъдра и самобалансираща се (когато не й преча).

Спирам с предисловието! Десет килограма ми пречат и предстои тяхното  унищожаване!

Пиша това в първите минути на 21 август, 2012, малко след полунощ. Започвам очистване на тялото. Продължителността му  ще реша в движение.  Така  се завръщам в този блог и  започвам да описвам всеки ден – храна, преживявания, изкушения, движения, усамотения…

Ако ти хрумне да ме следваш прочети всичко, което съм писала до сега и реши дали е за теб, какъв е риска и можеш ли да поемеш отговорността си. Аз отново препоръчвам консултация и напътствия от лекар, дори и да нямаш заболявания.

Не се колебай да ми зададеш всеки въпрос, който се породи, докато четеш тук.

Ако се сетиш за твои приятели, нарушили връзката си тяло-душа, разкажи им за този блог, сподели го в твоите социални мрежи – нали те са за това – да бъдем взаимнополезни 🙂

Благодаря!

Преходното ми хранене

(юли/август 2011)

Особеностите на този период прочети тук. Важно е преди да продължиш!

1-ви ден – тегло 72,000 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 нектарина, 1 круша, 3 киви

вечеря – настърган морков, овкусен с лимонов сок + 7 накиснати бадемови ядки

2-ри ден – тегло 71,300 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 ябълка, 1 нектарина

вечеря – сварен на пара картоф, домат, парче краставичка, накиснати сурови бадемови ядки

3-ти ден – тегло 71,200 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, ябълка, купичка череши

вечеря – 2 неголеми сварени на пара картофи, залена салата с краставици, овкусена само с изцеден лимонов сок, накиснати бадемови ядки.

4-ти ден – тегло 70,600 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 диня

обяд – 1 кочан сварена царевица

купичка череши, 1 нектарина

вечеря – салата – цветно зеле, морков, целина, подправени с магданоз, копър и прясно изцеден лимонов сок; 2 сварени на пара картофа, сварени на пара зеленчуци – карфиол, броколи, зелен боб, морков, зеле.

5-ти ден – тегло 70,600 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1/4 диня

обяд – 1 кочан сварена царевица, 1 малка краставица с копър и магданоз

вечеря – домат; зелена салата с репичка – овкусена с копър, магданоз и сок от пресен лимон; сварени на пара картоф и зелен боб, овкусени като зелената салата; накиснати във вода сурови, бадемови ядки

                            

6-ти ден – тегло 70,600 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1/4 диня, 1 круша, 1 нектарина

вечеря – салата от цветно зеле, морков и целина, овкусена с копър , магданоз и прясно изцеден лимонов сок; сварени на пара карфиол , броколи и малък картоф, овкусени както салатата; кочан сварена царевица и накиснати във вода сурови бадемови ядки. Салатата и сварените зеленчуци са поръсени за омазняване със смлени в кафемелачка сурови слънчогледови семки.

7-ми ден – тегло 70,600 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1 малък пъпеш, купичка череши

вечеря – пресни репички; сварени на пара зеле, зелен боб и морков; кочан сварена царевица и накиснати във вода сурови бадемови ядки. Сварените зеленчуци са поръсени за омазняване със смляно в кафемелачка сурово слънчогледово семе.

8-ми ден – тегло 70,200 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, купичка череши, 1/2 диня

вечеря – салата: цветно зеле с авокадо, лимонов сок и копър; 1 настъргана тиквичка, задушена с булгур и овкусена с пресен копър, скилидка счукан чесън , зелен боб, морков и броколи, сварени на пара, нарязани и прибавени към булгура, сурови накиснати бадеми.

9-ти дентегло 70, 100 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1 нектарина, 1 круша, купичка череши

вечеря – елда ( накисната, необходими са 3-4 часа, до разпукване в топла вода или зеленчуков бульон), към нея – зелен боб и морков, задушени на пара, лимонов сок, за омазняване – авокадо; зелена салата с краставица, репички, пресен лук, лимонов сок, целина – поръсени със смляна сурова семенна смес (сусам, лен, слънчоглед); сурови накиснати бадеми.

10-ти ден – тегло 69,800 кг.

Храна: – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 диня

вечеря – зрял боб, сварен с лук, морков и джоджен, като поизстине го омазнявам със семенна смес; зелена салата с лимонов сок и семенна смес; сварена на пара бамя със сос от настърган домат, счукан чесън и зелени подправки; сурови накиснати бадеми.

Критерий за правилно проведено преходно хранене е теглото – ако продължи да намалява, значи няма грешки по отношение на количеството храна и видовете, които включвам. В началото на статията те насочих да прочетеш принципите на преходното хранене , а това подробно описание е само примерно. Преходното хранене дава възможност за творчество и аз всеки път импровизирам според сезона и продуктите, които мога да набавя без мъчително търсене на определена храна на „всяка цена“.

Вкусно е! Успех 🙂

Пълно тяло – празна душа

Празното не ражда…

Бях изпълнена. Работех по няколко идеи (възникнали, съвсем не планирано), които харесвах и ми доставяха огромно удоволствие. Съвместявах усилията си с нови за мен хора – подходящи, които бързо усетих близки и подобни. Беше ми забързано, динамично, успешно, прекрасно, въпреки че бях изоставила започнати и важни за мен дейности.

Но! Пренебрегнах един много показателен фактор – засиления апетит към храната. През този период имах необходимост от много и то калорична храна. Ангажираността не отклоняваше вниманието от желанието ми да приготвям и ям всичко онова, което знам, че не храни тялото, а само сетивата.

За 3 месеца напълнях с 9 килограма! А щом тялото пълнене, душата празнее. Видимо може да се чувстваме добре и удовлетворени, да сме в благодатен и успешен период, но там някъде в душата нещо не стига, тя не е задоволена и нахранена и тогава започва да се пълни тялото. Може да са страхове, може да е нерешителност, може да е неудовлетвореност, но при всички случаи е глад – душевен! А тялото и душата са като скачени съдове, изпразва ли се единият – пълни се другият. Представи си скачените съдове с равно количество течност в двата. Под въздействие на налягане, натиск (случва се когато станем глухи за душата си и вървим срещу онова, което я радва) съдът „душа“ се изпразва и понеже е скачен със съда „тяло“, то „тяло“-то започва да се изпълва. Обгражда се в крепост от телесна плът и така се изолира от света, създава си броня и пази от показ не друго, а празната си душа. Когато душата е изпълнена и изпълвана, тя не се нуждае от пазители и крепости, защото обича свободата и откритостта. Ако разпознаем натиска, който й упражняваме и го отстраним, крепостните стени започват да се саморазрушават.

Не, не те убеждавам, че на всички хора със слаби тела душата им ликува, както и че всички пълни тела носят празни души. Ние човеците сме сложни биоенергийни системи и при всички е различно, но пълното тяло е неестествено физическо състояние и връзката му с нашата душевност е безспорна.

Обстоятелства ме разделиха с дейностите, които ме изпълваха и аз им позволих това без съпротива и съжаление. Знам, че всичко идва, за да си свърши работата в живота ни и после да отмине. Оставих се да почувствам какво  състоянието си. Пратих Его-то във ваканция и се усетих някак свободна и спокойна. Възвърна се хармонията в мен, която неусетно бях загубила в динамиката и емоциите. Усетих се по-подредена и най-важното – завърнах се с още по-голяма енергия, знания и ясни стъпки към делата, които бях зарязала.

Изчезна апетитът към храната, която до скоро поглъщах с кеф. Тялото ми подсказа, че иска да си възвърне формата, че е време да го очистя, защото душата се беше очистила от отклонението ми . Осъзнавах тази необходимост още докато наблюдавах стремителното напълняване и всяка вечер се приспивах с обещанието „утре започвам очистване“, а това утре все не идваше. Настъпи тогава, когато въртележката спря и излязох от обсега на центробежните сили.

И да се върна пак към скачените съдове. Ако в съда „душа“ попадне замърсител, той непременно напада и течността в съда „тяло“. Ако след замърсителя в единия от съдовете (независимо кой, процесът работи и в двете посоки) постъпи очистващо вещество, то очиства първо течността в съда, където е прибавено, но после прониква и в другия.

Тази връзка изпитвам през всичките почти 10 години, откакто започнах да очиствам тялото и да се вслушвам в душата. Тогава не знаех и не подозирах, че моята материалната същност има връзка с душевността ми. И сега в периоди на действие или бездействие наблюдавам тялото, слушам душата и им се подчинявам. Опитът ми показва, че най-добрите учители сме си самите ние. Нищо друго не ни дава посоката така, както вглеждането в себе си. Нужно е само да се научим да се виждаме и да не се плашим от това, което сме, както и да се доверяваме на най-близките си приятели – собствените ни тяло и душа. Да, ние сме Те, но имаме  изключителната способност да бъдем и отвъд тях  – чрез мисълта, която или управляваме, или я оставяме да ни върти в своя хаос. Не е ли вълнуващо?

Пиша това в последния 12 ден от периода на телесното ми очистване. Защо 12 ли? Почувствах, че са ми достатъчни! Следва период на преходно хранене 🙂

Аз, Ива – с пълна душа и изпразнено тяло 🙂

12 дневно почистване

(проведено юли 2011)

Особености те на този период прочети тук. Важно е преди да започнеш! Тази публикация е продължението на „Пълно тяло-празна душа“.

1-ви ден – тегло 77,700 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 ананас, 1 нектарина, 4 кайсии

2-ри ден – тегло 76,200 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1/4 диня, 1 круша, 1 нектарина

3-ти ден – тегло 75,400 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 ябълка, 1 нектарина, 6 киви (в 2 хранения), 1 круша

4-ти ден – тегло 75,300 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 ябълка, 1 нектарина, 6 кайсии, 3 киви

5 -ти ден – тегло 75,000 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, чепка грозде, 1 нектарина, ч портокал, купичка череши

6-ти ден – тегло 74,300 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 2 нектарини, 1/2 диня

7-ми ден – тегло 73,800 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 диня

8-ми ден – тегло 73,300 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, купичка череши, 2 нектарини, 1 ябълка

9-ти ден – тегло 73,000 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 ябълка, 2 нектарини, купичка череши, парче краставица (около 10-12 см)

10-ти ден – тегло 72,500 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, купичка череши, 1/2 диня

11-ти ден – тегло 72,400 кг.

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1/2 диня, 1 ябълка, купичка череши, 1 малка краставица

12-ти ден – тегло 72,400кг

Храна – фреш от портокал и грейпфрут, 1 круша, 1 нектарина, купичка череши, 1 малка краставица, 3 киви

В допълнение:

Физическа активност – всеки ден около час се разхождах, а сутрин правех по 30 коремни преси (Това е мързеливо. При други почистващи периоди съм имала по-голяма физическа активност.)

Душевност – върнах се към себе си анализирах преживяните ситуации, като и  във  външната среда потърсих себе си. Изясних си целите, планирах си стъпките.

Не съм ангел!

Това, което е рисково и неполезно в периодите на почистване са кафето и цигарите. Аз си ги позволявах в умерени дози – кафе много по-малко от цигари!

Ако решиш да ме следваш – бъди отговорен към себе си!

Объркването или разбъркването в живота е начин да се подредиш!

Аз, Ива вече съм в период на преходно хранене и го описвам за теб.

Преходът в храненето и не само

 

Преходите в живота са микс между старо и ново, нещо като нищо, но стъпало към начало! Преходът има за цел да взема от старото, но и да въвежда новото, затова съдържа и двете. Всеки преход се нуждае от необходимата продължителност, за да си свърши работата. Ако го съкратим, може и да не стигнем до там, за където сме се запътили и да се озовем неподготвени в новото. Ако останем в него прекалено дълго, значи някъде сме зациклили – или не можем да се откъснем от старото, или не сме се понаучили от него, или още нищо не знаем за новото. Във всички случаи зациклянето в прехода е застой, страх, невежество, гнилост. Добрият преход е плавен. Той съдържа и ползва най-доброто от старото. Дръзко въвежда новото, като го усилва и го прави доминиращо без да забравя и без да отхвърля. Преходът е мъдър приемник.

Е, време е да те въведа в моето преходно хранене, но да не пропусна да ти кажа – то е своеобразен тест за глупост. Лидия Ковачева казва, че и глупакът може да гладува, но само умният съзнава значението и провежда отговорно така нареченето от нея „захранване“. То е изключително важно и безотговорността към него може да увреди тялото, може и да не го увреди, но ползите от очистването бързо ще се заличат.

Напомням! Тук ти разказвам моя опит. Отговорност към себе си носиш само ти! Информирай се и се консултирай! Аз съм го правила и го правя, когато ми е нужно!

Моето преходно хранене:

Колко дълго го правя?

Когато съм се хранила с плодове не повече от 5 дни не провеждам специално преходно хранене. Включвам в храната си през следващите 2-3 дни зеленчуци, ядки и варива. Не се нахвърлям като прегладняло псе на храната!

Ако провеждам почистващо хранене повече от 5 дни, но най-много 10, преходното хранене е с продължителност толкова, колкото е броя на почистващите дни.

Независимо колко над 10 са почистващите ми дни (понякога достигам и 25), преходното хранене е винаги 10 дни. Този десетдневен преход е основата, върху която си съставям и по-кратките преходни хранения. Е, няма да ти кажа и това, нека ти дам възможност за творчество, защото и преходът като всичко останало в живота изисква да сме творци, а това умение се развива като се тренира. Няма да ти отнемам правото на тренировка! 🙂

Какво и ям, кога и как?

Ден 1 – На обяд и за вечеря ям салатка от предпочитан зеленчук – морков, зеле, краставица, домат, маруля, но без лук и чесън, без сол и мазнина, подправям само с лимонов сок. Количеството е малко и сдъвквам много добре, докато стане на каша в устата. Другата важна храна в този ден са суровите бадемови ядки – 5-7 броя на хранене след салатката. В останалото време си хапвам плодове. За да облекчим работата на храносмилателната система и да помогнем по-доброто усвояване на хранителните вещества е нужно суровите бадеми да се накиснат във вода около 24 часа преди консумацията им. Съдът да е в хладилник, а след достатъчното им навлажняване водата се оцежда и ядките се съхраняват на студено.

накиснати и ненакиснати бадеми

Ден 2 – Към салатката и ядките в двете хранения прибавам по един сварен /желателно на пара/, но не голям картоф.

Ден 3 – Храненето е като ден втори, но порциите се увеличават леко и постепенно, ядките са 10-15 броя, а картофите – два, но не огромни:)


първи порции

Ден 4 до 7 – Увеличавам количеството на салатите и ядките. На седмия ден бадемите могат да достигат до 300 грама дневно, разпределени в обяда и вечерята. Вече може да се яде задушена, замразена царевица (или прясна сварена, ако е в сезона на млечната зрялост), задушен морков, броколи, карфиол, брюкселско зеле, зелен боб. Включва се и леща – само сварена, оцедена от водата и подправена на вкус с чубрица и други зелени подправки. През този период към зеленчуците използвам всякакви растителни сухи и пресни подправки. Плодовете ям като сутрешна и следобедна закуска. Салатите омазнявам със смес от смлени сурови семена (слънчоглед, сусам, лен) или орехови ядки.

Ден 8 до 10 – Включвам кафяв ориз (само сварен) и си приготвям по свой избор ястия от всички включени до момента храни. Вече може леко да се осолява храната с калиева сол (и ниско съдържание на натриев хлорид), подправям с лук и чесън.Внимателно по малко включвам грах, боб, нахут, соя. Смесвам ги по избор и се получават страхотни ястия.

Особени моменти през периода на преходното хранене:
Преходното хранене е най-подходя момент да намалим или изключим солта от менюто си. Преди да започна да практикувам почистването на тялото с плодове, обичах храната ми да е добре осолена. През преходното хранене усетих истинския вкус на зеленчуците, варивата, семената, подправките и установих, че те са приятно солени и без добавка на сол. Натуралният им вкус има особено „очарование“ и ми хареса – ново и непознато за мен усещане.

ВАЖНО! Ако по време на преходното хранене се появи разтройство, то е признак или за погълнато по-голямо количество храна като цяло, или повече нова храна. В този случай спирам храненето за 12 до 24 часа, пия само на вода и цитросов сок, след което продължавам захранването. Лекарства за спиране на разтройството, за стомашни болки, главоболие или други временни неразположения не вземам!

Когато за първи път консумирам повече солена храна, по повърхността на устната кухина за дълго имам усещане на лека изтръпналост и метален вкус. Чистото тяло реагира на изкуствената добавка сол и се стреми да я изхвърли. Рязкото включване на сладки, кисели, печени и мазни храни след преходното хранене – предизвиква разтройство само минути след консумацията. Така тялото ни казва – какво иска и какво отхвърля, без да се интересува дали на нас ни е вкусно или не. То си има свой вкус – вкусът на здравето и истинската храна, която храни живота в него.

Вече ми омръзна да го пиша, и на теб вероятно да го четеш, но няма да спра да напомням – всеки поема лична отговорност какво и колко да яде или не. Консултацията със специалист, както и търсенето на инфорамация не е срам, а чест и почест, които сам си оказваш!

И преходното хранене е усдоволствие и завършва с успех, ако се прави с любов към себе си. Успелите са също хора като теб и способни колкото теб.Критерия за успешност е не покачване на килограмите, а продължаващо намаляване, макар и по-бавно, отколкото през периода на очистване.

Аз – Ива те подкрепям.

Предстои да публикувам мои рецепти от преходните ми хранения.

Как Почиствам Тялото Отвътре?

Какво ям и пия?

Храня се само с плодове. Желателно е да са сезонни, тогава когато се раждат по нашите земи. Не е фатално, ако ти се хапват ягоди и грозде през зимата да го направиш. Важно е всяко хранене да се състои от един вид плодове, както и да има максимално разнообразие на плодове през деня. Не контролирам и не ограничавам дневното количество плодове. Ям когато и колкото ми се яде. Тава не важи, ако почистването има за цел лечение на установено заболяване. Обикновено през първите дни имам нужда от повече плодова храна, докато понататък се засищам с по-малко, както и по-рядко ми се яде. Нужно е плодовете да са сочни. Плодовият сок подпомага освобождаването на токсините и изхвърлянето им от тялото. Бананите са сух плод и не е добре да се консумира повече от един на ден. Дъвча плодовете продължително и ги гълтам, когато усетя каша в устната си кухина.

Напитките по време на почистването са само вода и билков чай. Пия толкова, колкото ми се пие. Има дни, в които изобщо не ме спохожда жажда. Чаят трябва да е от билки, които ражда нашата земя – риган, мащерка, маточина, липа, мента. Подслаждам чая с лъжичка мед само, ако усещам слабост, но това се е случвало изключително рядко през целия ми опит, откакто практикувам почистването.Течностите се пият преди хранене или не по-малко от 20 минути след това.

Денят започвам с цитросов фреш. Първото хранене е около 10 часа, а последното не по-късно от 19 часа.

Предупреждения!

Ако имаш установено заболяване, консултацията с  нутриционист е наложителна. Има плодове, които не е желателно да се консумират при някой заболявания, както и такива, на които е нужно да се акцентира. Същото се отнася и за билковете чайове. Има определени чайове, подпомагащи лечението, които е нужно да се пият ежедневно и в определено количество.
Не се пият кафе и алкохол, не се пушат цигари. Консумацията на алкохол е твърде опасно удоволствие по време на почистващите дни и преходното хранене.
Не се пият лекарства и ако имаш предписани е опасно да се спрат самоволно. Затова е необходима консултация с лекар-нутриционист.
Как реагира тялото и как му помагам да се почисти?

1) През първите дни е вероятно да се появи главоболие. То е в резултат на интензивното освобождаване на токсини. Не пия болкоуспокояващи. Просто понасям болката или поспивам.
Храносмилателната и отделителната система са в покой. Те работят на намалени обороти и е възможно да се затрудни изхождането. Важно е да има изхождане поне по 1-2 пъти дневно и затова подпомагам процеса със специален чай. Така токсичните отпадъци се извеждат по-бързо от тялото и не се допуска да се задържат в него и да го замърсяват. Най-подходящ е китайският чай „санъе“, защото не предизвиква обезводняване за разлика от билките майчин лист и сена.
2) Възможно е да се почувства слабост за кратко време. Не е постоянно усещане и преминава сравнително бързо. Ако имам възможност лягам, ако не – изяждам парче краставица или домат без сол. Случва ми се рядко и обикновено просто я понасям.
Необходимостта от сън е по-голяма. Вечер много рано ми се доспива. Изпълнявам всеки зов на тялото и когато то даде знак за сън – лягам, когато е жадно – напоявам го, когато е уморено – осигурявам му покой.
3) Тялото става по-чувствително към студ. Има нужда от повече топлина – по-топли дрехи, по-дебела завивка, по-топла стая.
4) Около 5-6 ден от почистващия период се усеща особен прилив на физическа и психическа енергия. Влагам я в умерени натоварвания и за обмисляне на идеи и вземане на решения. Мисълта се очиства, получава особен заряд и това е много подходящ момент да преосмисля личните си планове и проблеми.
5) Токсините използват всички възможни пътища, за да напуснат тялото – отделителна система, кожа, език, полова система. Необходимо е да подпомагаме процеса. Аз правя леки физически упражнения, чести разходки или ненатоварващо тичане. Веднъж седмично посещавам сауна, подлагам се на масаж. Не е нужно да правиш всичко това, не го правя и аз при всяко почистване. Избирам онова, за което имам време и възможност. Тъй като в тялото не постъпва протеин, по-голямото физическо натоварване е опасно. Може да доведе до протеинов шок (и това съм изпитала, но ще го разкажа в „екстремните ми ситуации“)
6) При жените по време на цикъл чистенето дава знак с отделяне на повече съсиреци. Възможно е и извън цикъла да се появят слузни отпадъци с кафеникав или по-тъмен цвят.
7) Ежедневният душ е задължителен, дори повече от веднъж. Аз използвам гореща вода до лека непоносимост и накрая обхождам с душа всички кътчета на тялото със съвсем студена вода. Действа закаляващо и ободряващо през всеки сезон. Тази комбинация ми стана навик дори извън периодите на почистване на тялото.

Колко продължава почистващият период?

Toва е лично решение. Важно е да не е насилено. Нужно е да си осъзнал необходимостта от почистване на тялото, да я желаеш със сърцето си и да впрегнеш на работа волята. Без сърце и осъзнатост, упражняваш насилие върху себе си, независимо колко ти е силна волята. Това не върши работа, повярвай ми! И насилието носи удоволствие, ако е желано.

Придължителността – 3, 5, 7…колкото искаш и колкото можеш. И най-краткия период е полезен. Важно е да стъпиш на тази писта. Аз не определям продължителността предварително. Дори, когато го правих за първи път си зададох само 3 дни, а продължих 10. Най-дългият ми почистваш период е 25 дни и съм правила такива само 3 пъти за 8 години. Не бих ги препоръчала на хора без тренинг в плодовото почистване на тялото и без лекарска консултация.

Определяща е целта, която си поставяш – дали е профилактично почистване на тялото, дали е регулиране на теглото или лечение, но пак повтарям – каквато и да е тя – не упражнявай насилие върху себе си и достигни целта плавно. Изследванията са установили, че до 10 – тия ден тялото се почиства, едва тогава започва самолечението.

Когато правя по-дълъго от 10 дни почистване, в останалите дни включвам зеленчуков бульон, с който се попълват изчерпаните минерални запаси в тялото. Приготвя се като в 3-4 чаени чаши вода се нарежат на кубчета 2 обелени картофа и 2 моркова, за вкус може стръг или корен целина. Когато зенчукът се свари, отцеждам бульона и подправям със свеж сок от лимон. Пия го веднъж на ден до края на периода.

Ако у теб се е породил въпрос – задай ми го. Аз-Ива ти давам своите знания и опит.

ПродължаваМ…

Пиша толкова рядко тук… Не съм планирала неглижирано отношение към блога си и читателите му (не бих го създала тогава). И в двата си блога пиша не защото трябва, а когато имам вътрешен порив за това. Само тогава мога да ти кажа онова, което би имало смисъл за теб. Разказвам за отслабването на тялото,  преодоляване съпротивите на разума и пътищата за изразяване на душата. Правя го чрез споделянето на личния си опит, защото съм убедена, че това е най-полезно.

Нагърбила съм се с раздаване. Искам да дам много неща в много посоки. Уж съм навсякъде, където искам, а никъде не съм толкова, колкото искам. Това създава усещане за безредие и е знак за изтощени батерии. Зареждането правя като изключвам потока навън и включам само на вътрешно присъствие – самооставане. Ще разкажа някой ден как точно го правя.

Самооставането е форма на пречистването на душата и възстановяване на тялото.

Тялото пречиствам като намаля храната и поддържам жизнените му функции само с плодове и вода. Душата се пречиства с покой, изключване на егото и хаотичното мислене.  Самооставането не е глад за душата, а заряд.

Тялото се очиства, оздравява и енергизира като изхвърля токсини и излишъци. Душата се очиства като излива насъбраното и отваря пътя към себе си.

Очистването на тялото възстановява, очистването на душата възобновява. Има разлика в двете думички, нали?

И да знаеш, че когато ме няма дълго в блога пак съм някак в него – еспериментирам, събирам или пък съм сгрешила и се уча от това, преди да ти го разкажа.

Продължавам…

Целта, нарязана на порции

Цели се високо, защото високата цел мобилизира волята, събужда креативността, извиква повече усилия. Волята ни е нужна, за да не се откажем, креативността – за да се адаптираме в ситуациите и да ги обръщаме в наша полза, усилията – за да издържим пътя и да достигнем целта.

Моят „баскетболен кош“ (здравето ми) беше доста висок за мен, а физическата ми форма ме поставяше в графа „извън отбора“. Но аз исках да съм в отбора на играчите и да мога да вкарам кош.

Насилих волята, за да ме поведе към целта – коша. Направих 3 прочистващи дни, в които се хранех само с плодове. Хареса ми – имаше резултат. Килограмите падаха бързо, чувствах повишена жизненост…исках да продължа „тренировките“, за да вляза в отбора…

Включих и усилията, защото бях поела пътя към целта. Продължих да прочиствам още два дни, после удължих с още два и така достигнах 10. Бях изгубила 12 килограма и вече тренирах с отбора. Издържах много дисциплинирано и преходното хранене, така отбелязах няколко попадения в коша – хипертонията я нямаше, холестерола беше намалял значително.

Събудих креативността си, защото целта стана все по-видима и жалана. Исках да задържа мястото си в отбора, да усвоя тънкостите и техниките на играта, които да ме направят един добър играч. Започнах да търся информация, специалисти-наставници и не спирах да тренирам и да разширявам уменията си, експериментирах разумно и не допусках рискове, които да ми причинят травма.

След 2 години тренировки при всяка стрелба вкарвах кош. Бях в отлично здраве, прекрасна физическа форма и сякаш плувах с лекота в живота.

Целта беше висока и трудно постижима от изходната ми позиция, но успях защото:

    • имах висока цел, която не превърнах в самоцел

    • извървях си пътя без да прескачам стъпалата по него и без да ги вземам две в едно

    • следвах пътя си без да бързам, наслаждавах се на всеки етап от него

    • ценя и уважавам постигнатото от мен

    • помня усилията, които съм положила и не допускам да влязат в графа „напразни“

Когато започнах, не съм си и мечтала да намаля теглото си с 40 кг. Вероятно това, че не мислех за цифрите от кантара, а за много повече от това, направи високата ми цел постижима. Снижаването на теглото не би могло да е успешна цел, а само следствие на високата цел.

Високата цел ни извежда по-високо. До нея се достига по стълба. Всяко стъпало е малка цел, която ни издига все по-високо и по-близо до голямата цел. Колкото стъпалата са по-ниски, толкова по-лесно се преодоляват. По-бързо и сигурно е изкачването на множество ниски стъпала, отколкото на малко, но високи. Представи ли си вече стълбите?

Е, избери, коя и как да изкачваш!

Аз, Ива отдавна направих своя избор и се уверих, че промененото и съживено тяло променя и обновява духа.

КОШ!

ВъзбудИ Се!

Когато сме възбудени имаме неудържим стремеж за действие. Да случим действието, да преживеем удоволствието и да се насладим на отпускането после. А отпускането е удовлетворение от себе си!

Възбудата е желание за нещо или някого, но не всяко желание е съпроводено с възбуда. Без възбуда не търсим да удовлетворим желанието и то си остава пожелание. Колко много пожелания носим в себе си, нали?

Как да възбудим желанието, за да случим отслабването на тялото и/или душата? Ами случи си купон! Потанцувай със себе си, ама не въображаемо, а истински. Пусни си любима, палеща те музика, застани пред огледалото и бъди онова, което не си позволяваш да бъдеш пред хора. Срещни си тялото, опознай го, почувствай го, обикни го, независимо как изглежда! Напълни го с емоция, отдай му се и усети, че Ти и То заслужавате красота и удоволствие, че те са на една ръка растояние от вас и това разстояние се нарича – обич към себе си!

Представи си как се живее с ново тяло – по-леко, по-енергично, с нов стил на обличане. Почувствай радостта и възхищението на другите от твоето постижение. Ухажвай се! Подари си собствени похвали. Изпълни се с цялата си благодарност към себе си за силата да се надскочиш.

Ако се отдадеш на това преживяване и с емоция, то тя е способна да роди мотивацията и да те насочи към действието – акт, в който си партнираш със себе си. Отдай си се и си позволи да получиш… по-добрия си живот.

Другият партньор се появява тогава, когато се научиш да бъдеш партньор на себе си! 😉

Аз, Ива, оставам в това …

Екипировка за ОтслабванетО

По пътя към отслабване на тялото и разхлабване ограниченията на душата, се тръгва след добра предварителна подготовка. Иначе е като да излезеш в планината неподготвен. Независимо от сезона, планината крие много изненади за посетителите си и неподготвените поемат сериозен риск оцеляването си.

Пътят, по който продължавам да вървя е като планинско изкачване – има рискови пътечки, има отсечки, в които не бива да съм сама, има приказни гледки, чудни аромати, мека постеля и топла прегръдка. Тежко, но сладко е пътуването, ако тръгнеш с добра „екипировка“. Тя  включва информация за програмата на хранене, ползите, вредите и изненадите по пътя.

Подробна информация за прочистването на тялото и храната виж в книгите “Гладът – приятел и лекарство“ от Лидия Ковачева и „Човешкото хранене“ от д-р Георги Гайдурков. В блога описвам моите практики в почистване на тялото, профилактика и лечение. И отново предупреждавам – те служат на мен, което не означава, че ще са добри и за теб. Въпреки, че описвам дори грешките си и посочвам опасностите, препоръчвам предварителна консултация с лекар.

Най-голяма изненада за мен беше фактът, че промените в тялото отключват друго състояние на духа, на мисълта и на погледа към себе си и света. Съживеното тяло, съживява и душата, защото двете са едно и живеят взаимизависимо и взаимосвързано. И така:

Какво се случва в тялото по време на прочистването?

  • храним го с подходяща храна, която подпомага изхвърлянето на излишъците от нечистотии и мазнини
  • тялото се самооздравява и ни подава сигнали за това – усещаме прилив на енергия, бодрост, лекота, физическа издръжливост и повишена сексуалност

Какво се случва в душевното ни пространство?

  • мисълта се изчиства от ненужното и негативното
  • раждат се нови идеи
  • блика желание за споделеност и откритост
  • променя се представата ни за себе си
  • повишава се увереността в себе си
  • подобрява се самооценката, концентрацията и самодисциплината
  • мисловните ограничения сякаш рухват

Какви изненади и опасности ни дебнат?

  • нарушаването на основни правила при прочистването на тялото може да доведе до сериозни увреждания на органи и системи в него
  • промените в мисленето могат да предизвикат стрес и объркване
  • рязкото връщане към предишното хранене може да доведе до йо-йо ефект в тялото и загуба на новото усещане за себе си, а това да причини депресивно състояние
  • промените в тялото и мисленето могат да станат повод за промяна и на социалната среда –  възможно е някой хора да се окажат вече неподходящи; да се появят нови изненадващо удовлетворителни връзки; новопроявената същност да отключи заключените същности на досегашни приятели

Ако не си готов да приемеш и управляваш всичко това,  възможно е да не постигнеш траен ефект от положените усилията, защото стерсът и страхът от новото, могат да отключат голям апетит към висококалорични храни и депресивно състояние.  Необходимите условия за постигане на трайна вътрешна чистота и здраве в тялото и душата са :

Назад във Времето – от 102 на 62

През 1995 год. създадох модна къща за пълни жени със запазената търговска марка МАКСИ ДАМА. Тогава тежах 67 кг. След три години усилия по утвърждаването на бизнеса, неусетно и неслучайно достигнах тегло 102 кг. Успешно станах рекламно лице на собствената си марка. Моето тяло в моите облекла беше на етикети, календари, рекламни брошури, визитки. Клиентките ми се радваха, разпознаваха ме, чувстваха ме близка и се доверяваха на създаденото от мен.

Чувствах се добре, но вероятно за тялото ми не е било така и то започна да дава своите знаци. През 2000 г преживях първото сериозно заболяване, а след две години вече имах колекция от хронични емблеми. През 2003 без да подозирам какво ми предстои започнах своето голямо пътешевствие към себе си. И това се оказа не просто отслабване, а борба, учене, търсене и опознаване не на някой друг, а на себе си. Срещах себе си като непозната, с която все повече се сближавам и която продължава да ме изненадва и да ме сварва неподготвена в много ситуации.

В края на 2005 вече се бях разделила с 40 кг от теглото си и започнах да се сприятелявам със себе си. Тогава пуснах фирмен сайт, но вече не бях рекламно лице. Много от клиентките познаваха новата ми визия и очакваха да разказвам как съм успяла… Избрах в сайта да представя модната ми къща под формата на персонален разговор с читателя. Пишех открито и приятелски за стила на обличане и връзката му с душевността ни, за удобството на дрехата и комфорта на душата, за хармонията на необлечената душа…Получавах много имейли и всички очакваха рецептата за отслабването. А рецептата се нарича промяна – в начина на мислене, в стила на живот, в приемането на себе си, света и хората в него.

От тогава до днес се сдобих с още много знание, част от него превърнах в познание и ми стана присъщо. Тялото и душата продължават изпитанията си и днес, а аз давам шанс на всичко, което ме спохожда. Позволявам си да унивам и дълго да се търся, после рязко се вдигам и поемам руля. Позволявам си да бъда стряскащо гола и мълчаливо прикрита, „развратно“ лакома за убийствени храни и дисциплинирано чистеща тялото си.

Аз нямам нито бели крила, нито ореол. 🙂 Животът ми е низ от грешки, които обичам. За мен, те не са повод за срам, а нужни уроци, за които съм благодарна. Без тях нямаше да имам този житейски опит, нямаше да съм това, което съм, нито щях да имам смелостта да разкрия всичко това пред теб.

Моята подготовка за пътуването в новата посока тогава, беше дълга и несъзнавана. Днес знам защо са били нужни тези 3 години и предстои да ти разкажа…

НовотО Ми НачалО

Здравей читателю мой и добре дошъл в душата ми,

Пускам те вътре, защото нямам какво да крия. Моята душа задоволява същите като твоите потребности, има същите нужди, жадува за същите радости, бори се със същите трудности, плаче от същите болки…

Крием телата си с различни дрехи, а под тях – същата голота. Така е и с душите ни – рисуваме им различни фасади, а там под рисунката – разголени, всички си приличаме…

Ти си разтворил новия ми блог, без да подозираш, че всъщност разтваряш душата ми и влизаш на гости. А аз те пускам, защото вярвям, че уважаваш гостоприемството ми и отговорно ще пазиш чистотата на мястото, до което имаш достъп.

Аз не съм лекар, нито диетолог и няма да се правя на такава. В „Отслабвам с Ива“ ти разказвам подробно и голо за моя опит, но не очаквай да намериш жадуваната бърза рецепта, нито поредното ново и по-съвършено хапче. Борбата с килограмите е борба срещу себе си и път към себе си. Борбата изисква усилия, пътят е дълъг, но победата – сладостна.

Започнах  съвсем на шега в началото на 2003 година и не подозирах какво ми предстои. Сега оценявам преживяното като едно от най-уникалните, вълнуващи и вдъхновяващи събития в живота си. Вярвам, че добрият опит ни спохожда, за да бъде споделен и затова днес разполагаме с толкова богата и разнообразна информация. Някой някога е постигнал  нещо  и го споделил, дал го на другите, за може то да се обогатява и развива, за да ни служи.

Когато избрах да разбера докъде ще ме изведе този път, аз се бях  подготвила добре, бях научила много, но съвсем не всичко… Уникалното, което искам да стигне до теб е онова, за което се оказах твърде неподготвена, за да го приема. Да приема, че промяната в тялото, променя душата и целия ни живот.

Наред с всичко, което правя и неправя – хранене, начин на живот и грешки, тук разказвам за усещанията на тялото и за терзанията на душата.

За да ти бъда полезна си поставям принципи, които следвам в този блог:

  • Пиша за себе си и отговарям на въпросите ти открито – без помпозност и грим.

  • Описвам в реално време почистващите дни и преходното хранене след тях, а не по спомени. Записала съм ги така, както съм ги провела и преживяла с всички подробности, усетени от мен.

  • Разказвам без да спестявам неудобните мисли и преживявания, защото нагласени те няма да ти служат, недоизказани няма да бъдат разбрани.

  • Илюстрирам разказаното с мои снимки и/или видео на храни, промени в тялото, гимнастики, релаксиращи тренинги.

Не бързай!…Всичко си има мястото и времето. Предстои ни подготовката за пътя към отслабване на тялото, към отслабване на  съпротивите и ограниченията на душата … заедно с мен – Ива.

Ясния отпечатък на отслабването на тялото, разхлабването на душата и хронологичното време: