Юли, 2015 година, Линкълн парк, Сиатъл. Възрастен мъж от азиатски произход – нисък ръст, стегнато и атлетично тяло върви…назад. Крачи ритмично, енергично и уверено. От време на време леко извръща глава в посоката на гърба, вероятно за да е сигурен, че няма да смути разходката на други хора или на техните кучета. Мъжът измина два пъти дългата крайбрежна алея. Лицето му блестеше от влага, по блузката се открояваха големи мокри петна, но изражението на лицето остана спокойно и темпото на движение – същото. Знам, че не съм била случайно точно там и точно в този момент. Уважавам и се доверявам на източните житейски мъдрости и традиции, но първо проверявам нещата, които ме привличат – мое правило 🙂
И така – още на следващия ден опитах у дома да походя назад. Несигурност, страх, леко залитане, но след няколко повторения по късото разстояние усетих, че сигурността на крачката ми расте.
Хайде сега навън. По част от обичайния маршрут за „дълги“ разходки с кучето ми, който е около една миля, реших да изпробвам ходенето назад. Действието се оказа забавно, приятно и експериментът ми продължи по целия път. Внимателно наблюдавах как реагира тялото, какво се случва в ума и какво изпитва душата.
Умът е напълно концентриран в действието – къде вървя и как стъпвам. Малка разсеяност може да ми струва падане или сблъсък 🙂 С течение на времето, практиката създава рутина и увереност при ходене по познати терени и тогава мисълта може да се прехвърли върху удоволствието от хубавия ден, меката слънчева топлина, песента на птиците…Това отпускане не е желателно да се прави по непознат терен. Ако сте минавали десетки или стотици пъти по един маршрут в нормален вървеж напред не означава, че го познавате добре „назад“. Нужно е да го извървите назад няколко пъти, за да се запомни и като маршрут „назад“.
Тялото – по време на движението се усеща приятно натоварване във всички мускули от кръста надолу. За постигане на уверено движение неволно се стяга и прибра коремът, а гърбът се изправя – така, че се включват и тези мускули. Ами, я се опитай да вървиш назад, а пък да отпуснеш и приведеш тялото си напред. 🙂 Важно условие за постигане на добър ефект е дишането – да се подържа равномерно и дълбоко. Ходенето назад е подходящо физическо упражнение както за всеки ден, така и за периодите на почистване на тялото.
Психологическият ефект :
- Постига се леко отърсване от суетата как изглеждаш и какво ще си помислят другите за теб . Смелостта да направиш нещо, което все още е ново и изглежда твърде странно за доста хора, те извежда в позиция „браво, осмелих се!“
- Когато вървиш напред, а гледаш назад имаш възможността да видиш и оцениш постигнатото от теб „гледай колко път изминах така, аз мога, успях!“ В живота, твърде често сме втренчили поглед напред да видим колкото се може по-далеч и да предвидим непредвидимото колкото се може по-точно. Така, забравяме да отдадем нужното признание на онова, което вече сме постигнали и е неоспорим факт. А щом сме забелязали постижението си и сме се самопохвалили пред себе си, по-уверено тръгваме към следващия си скок.
Предстои да разкажа някой забавни историйки от практиката ми да вървя назад 🙂
Луси и аз в релакс…
Да припомня, че обикновено в ходенето ми назад съм в компанията на моята дакелка Луси. Беше ранна есен. С Луси вървим по тихата квартална уличка, по която минават само специални коли (за боклук, аварии и помощ) и разбира се автомобили на живеещите наоколо. В отсрещната лента спира лека кола с надпис „пожарен департамент“. Прозорецът на шофьорската врата се отваря, показва се усмихнат мъж и ми казва „трябва да научиш и кучето да прави това“. После махна за поздрав, пожела ми прекрасен ден и продължи.
*****
Тук тротоарите са твърде безлюдни места, защото малко хора се движат пеша и то на кратки разстояния. Да срещнеш друг човек е запомнящ се момент, особено ако е като този: На отсрешния тротоар се появява млад мъж току що излязъл от близкия комплекс. Носи малка раничка, а от ушите му висят кабелчета и говори, вероятно по телефон. Походката му е забързана в посока близката автобусна спирка. Когато ме вижда прави подскок със завъртане във въздуха и тръгва назад. След 20-на крачки вдига високо ръка с изправен нагоре палец, връща се в нормален ход и ми „отдава чест“ за поздрав.
*****
Част от обичайния ми маршрут минава и по улица с движение на две автобусни линии. Тук автобусите не спират на всички спирки, а само когато има пътници да слизат или да се качват. Телефонът от джоба ми иззвънява и аз спирам за миг. Поглеждам екрана, отхвърлям обаждането и вдигам глава – приближаващ автобус, отбива и спира пред мен. В същото време аз продължавам с разходката си назад. Не съм забелязала, че съм спряла на автобусна спирка, а шофьорът е помислил, че съм пътник. Осъзнах всичко това, чак когато видях, че от автобуса не слезе никой. Шофьорът обаче, широко усмихнат, дръжелюбно ми махаше с ръка.
Е, как да не тръгна заднешком утре пак !?
Много полезен и забавен навик!
Отслабвам с Ива 