Хумус със зелени маслини

Добре известен факт е, че хумусът е доста богата храна, затова е препоръчително да присъства в менюто ни поне 1-2 пъти седмично. Хумусът запазва качествата си, съхранен в хладилник до 3-4 дни след приготвянето му. Той може да бъде лесно преносим обяд за работното място. Ето една идея – нарежи си сурови моркови на тънки кръгчета, селъри на къси ладийки, парченца чушка и с тези зеленчуци си загребвай хумус.  Хммм! 🙂

Ето и съставките на този вариант хумус:

семена и подправки:                         други:

сурово сусамено семе – смляно;   зелени маслини – немариновани

сурово ленено семе – смляно;       чесън – 3-4 скилидки

кимион;                                                джинджифил корен

къри на прах;                                     лимонов сок – прясно изцеден

куркума;                                               сварен нахут

черен пипер;

семена от папая – смляни;

сол – хималайска:

Немариновани маслини – на пазара има зелени маслини, които са стерилизирани само във вода и морска сол, без каквито и да било други добавки.

Не съм посочила количества на продуктите, защото всеки може да ги комбинира според личните си предпочитания. Необходимо е да се придържаме към преобладаващо присъствие на нахута и маслините. Аз ги добавям в съотношение около 2:1 в полза на нахута. Семената смилам в кафемелачка до много ситно (почти като брашно).

Обърквам всички сухи съставки.

В блендер пасирам маслините, заедно с чесъна, джинджифила и лимоновия сок.

Прибавям тази паста към сухата смес и обърквам до хомогенност.

Към нея добавям нахута и пасирам.

Хумусът може да се използва и в празнично меню, гарниран със зеленчуци,  върху крекери (за предпочитане приготвени от семена и полезни брашна, без оцветители, овкусители и консерванти).

Тази храна е радост за тялото и сладост за сетивата!

А аз ти пожелавам сладък и щастлив живот! 🙂

 

 

Сутрешно протягане с чай

Да помълчим! И да пийнем чай, а?

Това е най-доброто, което можем да направим след дългата раздяла. Най-силните откровения се изказват в мълчанието. Думите идват после, за да облекат казаното в тишината.

Обичам да създавам свои лични, както и семейни традиции. Не следвам строго създаденото в други времена, но често „стъпвам“ на него. Така се роди и моят чаен ритуал „Ароматен релакс“. Изборът на билките и ароматните подправки, както и концентрацията на чая са съобразени с моя вкус.  Разбира се, ти можеш да си забъркаш различна отвара и да се наслаждаваш по свой си начин на това действие.

Приготвянето и пиенето на този чай, за мен е сутрешен ритуал, който ме отпуска и зарежда едновременно. Споделям го, защото усещането е изключително приятно и може да го използваш като идея – да му придадеш свой смисъл и привкус, и да му се насладиш по свой начин.

Е, време му е – за чая и за ритуала:

След кратко сутрешно освежаване и хубаво протягане в легнало и в изправено положение, се озовавам в кухнята, изпълнена със свеж сутрешен въздух. Дишам дълбоко и контролирано, изпълвам гърдите и диафрагмата редуващо, и пристъпвам към чая.

В около 750 мл. вода слагам 2 пръчки канела и 2-3 щипки карамфилови зърна. Варят се около 10 минути след бурното завиране. Когато водата добие тъмно карамелов цвят и стаята е изпълнена с приятен аромат, прибавям билките – мащерка, риган, градински чай и розмарин – от всяка по 1/2 tsp или една кафена лъжичка (от ония най-мъничките). Разбърквам добре, отстранявам съда от котлона и захлюпвам отварата.

Следва 20 минути домашна практика на йога в изпълнената с източен аромат стая. (Определението „източен аромат“ е моя асоциация.) Прецеждам течността и ако е охладена до телесна температура добавям 1 чаена лъжичка мед, ако не – изчаквам да поизстине и тогава подслаждам.

Следват още 20-на минути йога, а после – оставам насаме с тишината и чая. Дишането е все още е под контрол, мисълта ми е насочена към топлината, вкуса и аромата на всяка глъдка чай. Проследявам визуално преминаването й от устата през тялото – как се разлива, зарежда, очиства и съживява. Дишам, дишам дишам!

След ритуалния душ ( и за него ще разкажа) – скачам в деня с изключителна енергия, сякаш животът започва отново (та, това си е така).

Е, понякога предпочитам аромата на кафе, придружен с мързелива разходка в интернет, но те са несравними с магията на чаените утрини.

До, скоро! Създавай! И живей! Сега!

Разбъркване преди Реда

Днес се заех да изтупам и измажа „Журналът на Ива“ и „Отслабвам с Ива„. Ако забелязваш имат нов „интериор“. Отдавна не бях отключвала тези две „къщички“и кракът ми не бе влизал в тях. Но пък ти не си ги изоставил, навестявал си ги и затова не бяха прашасали. И Аз Ти Благодаря!

Подготвих ги за живеене, преподредих ги. И защото не съм много на ТИ с новите технологии, нямам представа, дали моето разбъркване преди въвеждането на реда, не е известявало абонатите ми за всяко мое действие. Ле-ле !!! Ако е така – Приемете моите голеееееми изивнения за „пушилката“ в пощенските ви кутии, ако е стигнала до тях.

Вече съм доста уморена от това шетане и ще почина една нощ, но имам още за вършене. Сега видях, че хипервръзките са разрушени от голямото мазане.  🙂 Предстои да ги възстановя, а до тогава – извинявай за неудобствата при гостуването ти в моите блогове.